ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

 

 

 


Sport & LiFe Magazine е посветен на постиженията на българския спортист.

Затова решихме да се посветим на всичките онези български спортисти, които с участието си в спортните форуми през годините са изправили света на крака, гордо са стояли на стълбицата на успеха и дори не са избърсали сълзите си по време на химна!

Наши спортисти са записани в Книгата на рекордите Гинес, включени са в Музея на спорта на нациите, все още рекордите им стоят непокорени...

Спорта ражда герои!

 

 

ПАРАОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

Още в началото на олимпийските игри, и то в далечната 1904-та, в Сейнт Луис един от най-забалежителните спортисти е американецът-гимнастик Джордж Айзер, който печели 6 златни медала, а единият му крак е дървен. Не е без значение и запалването на Жертвеника с огнена стрела в Барселона (1992)от параолимпиеца-стрелец Антонио Рабело.
За първи път България участва в Параолимпиада в Сеул (1988). В тройния скок Донко Ангелов прескача 12,95 м и взима сребърния медал. Георги Сакеларов поставя 2 рекорда - хвърля диска на 38,74 м и чука на 13,36 м и грабва златните медали.
В Барселона (1992) нашите не подобряват рекордите си, но пак се прибират с медали. Донко Ангелов отново е сребърен медалист, като на тройния скок прескача 13,16 м. Георги Сакеларов
хвърля чука на 13,35 м и отново е златен медалист, а диска му отлита на 40,50 м и му носи сребърния медал.
България се включва в Параолимпийски игри в Лилехамер (1994). На Олимпиадата тогава ни представят 2 спортисти с увредено зрение, но не успяват да стигнат до медали.
На Игрите в Атланта (1996) дискът на Георги Сакеларов изминава 38,56 м и му носи бронзовия медал, а Полина Джурова преплува за 1:40:43 и грабва сребърен медал.
В Сидни (2000) Иванка Колева поставя рекорд и е златна медалистка.
На зимната олимпиада в Солт Лейк Сити (2002) се включват 3 български атлети, а Благовеста Колева е обявена за най-младата участничка в игрите, тъй като е едва 15 годишна.
На Игрите в Торино (2006) в ски-бягането Благовеста Колева е 13-та, а Александър Цоканов е 15-ти. Другите ни ски-бегачи са Иван Иванов и Александър Стоянов.
В Параолимпиада смело и с голям хъс сме представяни от Стела Енева, Мехмед Юсеинов, Христо Гергански.

Българските спортисти се представиха изключително успешно на Световните игри за спортисти с интелектуални затруднения "Спешъл Олимпикс" в Шанхай (2007).
Ана Кръстева спечели златен медал в дългия скок, а след нея се нареди Деси Янева. Бурхан Сали спечели златото в оспорван финал на 100 м. гладко бягане, а Михаил Георгиев се пребори за бронза в късия спринт. Две олимпийски титли спечели Храбър Натов в плуването на 25 и 50 м. бруст. Шампионка в бадминтона стана Юммю Халил, която в компанията на Александър Кенанов спечели и сребърен медал при смесените двойки. При смесените двойки, но в тениса на маса, сребърни медали спечелиха Цветелина Викторова и Борис Русалов.
Стрелците ни също не остават незабелязани. Членовете на варненския клуб Икар с
а носители на 16 купи за 2007г. за съжаление, липсата на средства и помощ от държавата лишава тези спортисти да спечелят поредните медали на България.
Осем спортисти представиха България на Параолимпийските игри от 6 до 17 септември в Пекин. Стела Енева спечели сребърен медал в дисциплината хвърляне на диск на Параолимпийските игри в Пекин (2008). Бронзов медал в турнира по хвърляне на копие завоюва Даниела Тодорова. На скока дължина Радостина Иванова остана последна. Дечко Овчаров зае 7- мо място в мятането на диск. Иванка Колева се нареди 10- та с 23.38 метра. В сериите на 200 м отпадна Радослав Златанов, който остана 6- ти. В турнира по вдигане на тежести Спас Спасов направи три неуспешни опита на 175 и на 185 кг.
Михаил Казаков - Мишо е с Детска церебрална парализа, с която се бори цял живот. След всяка операция следва дълъг и труден период на възстановяване, но най-добрата рехабилитация за талантливия тийнейджър се оказа плуването. Заниманията му в Клуб "Атомик" се отразяват благоприятно на физическото му укрепване и подобряват походката му и не използва помощта на придружител. Мишо става член на Параолимпийския комитет и участва в много международни състезания. Михаил Казаков - Мишо е роден на 22 септемри 1990 г и печели първото си международно отличие на параолимпиадата в Атина (2004). На Балканското състезание в Солун (2008) Мишо печели златен, сребърен и бронзов медал. Поради финансови причини, вестник "Козлодуй днес" публикува статия за нуждата на Мишо от 4000 лв, за да замине и да участва в състезанията в Чехия и Америка. Дунавският град се притичва на помощ и парите са събрани, а Магазин Free Style го оборудва изцяло с "Арена". През пролетта на 2008-ма участва в първенства в Хомутов, не взима медал, но се представя достойно. В Ню Джърси (2008) участва в първото международно състезание по лека атлетика за младежи с двигателни увреждания, където е включена и дисциплината плуване 100 м бруст и 50 м гръб Мишо Казаков се прибра с 2 златни медала.

 

АВИАЦИОННИ СПОРТОВЕ

Човек винаги е искал да лети! От това си желание Леонардо да Винчи още в 15 век сътворил и първият прототип на парашута. И по-късно мечтата на човека да се рее в облаците се сбъднала. Авиационните спортове или така наречения въздушни спортове събират много спортове - парашутизъм, парапланеризъм, делтапланеризъм, скайдайвинг, парасейлинг, скайсърфинг, безмоторно летене, спортна авиация и от части самолетното дело и авиомоделизма. Богати на различни интереси, препълнени с адреналин и екстремни преживявания, въздушните спортове предизвикват интерес у всички възрасти. Това е и причината за много рекорди и още по-опасни изпитания във всяка точка на света. България има с какво да се гордее в авиацията и въздухоплаването. Българските парашутисти никога не са се давали на другите нации и винаги са предизвиквали голямото уважение. Затова имаме световни шампиони, рекордьори, имаме участници, на които е доверено откриването на олимпийските игри в Лос Анжелис (1984) и Сеул (1988). Един от 25-те парашутисти в Сеул е Красимир Господинов. Първите български жени-пилоти са регистрирани в периода 1930-1947. Това са Олга Ханджиева, Мария Кунева, Мария Богданова, Дора Мочкова и Теофана Антонова. Първият парашутен скок у нас е направен на летище Божурище през 1927г. Тогава при демонстация на парашути скочили летците Борис Стоев, Христо Христов, Борис Атанасов, Васил Петров. За съжаление по-късно Христов се самоубива, Стоев загива при самолетна кастрофа, а Петров е обявен за враг на народа и е убит от Народния съд. Първата парашутна демонстрация у нас си поръчват държавните ръководители на БКП през 1948г. Тогава те си приписват заслугите на смелите парашутисти и години наред твърдят, че парашутизмът е рожба на социалистическата революция! В студен мартенски ден през 1951-ва 14 парашутисти скачат на връх Бузлуджа. Първите скокове над Варна и морето са през август 1952г. Въпреки този управланчески нарцисизъм първите ни световни шампиони в Москва (1956) са Юлия Ангелова и Петя Недялкова, а пъвите ни световни рекордьори са полк. Стефан Калъпчиев, полк. Иван Крумов, кап. Чавдар Джуров, полк. Парапунов, подполк. Йонов, подполк. Улеков и полк. Филипов. Световните ни шампиони по парашутизъм са наистина много. Това са Кирил Воденичаров, Женя Гаврилова, Стоянка Хараламбева, Станка Дичева, Емилия Младенова, Парашкева Трайкова, Ангел Доински, Мария Велчева, Киро Захариев, Руска Костова, Георги Гълъбов, Тодор Попов, Асен Шарков, Димитрина Андреева, Христо Толев, Тодор Попов, Георги Алексиев, Георги Обретенов, Николай Калчев, Маргарита Спасова, Милка Миленова, Николина Жекова, Николай Драганов, Иванка Златанова, Стойчо Славов, Михаил Горинов, Кольо Андреев, Людмил Божилов, Иван Каракашев, Димитър Минков, Петър Ангьозов, Александър Александров, Васил Ганчев, Евгения Илиева, Надежда Данаилова, Петкана Стоева, Димитър Георгиев, Маргарита Стоянова, Стоянка Стоянова, Антоанета Антонова, Емилия Миркова, Парашкева Спасова. Нашият Централен Аероклуб е създаден 1953 година, а година по-късно е приет във FAI . България е домакин на Световния шампионат по парашутизъм през 1960 в Мусачево и 1980 в Казанлък. Петър Истайков, Цонко Шопов, Драгомир Недков, Христо Стоянов и Ангел Ангелов завоюват Световната военна титла в шампионата на СИЗМ в Гранада, Испания и вицешампионска титла на Световния шампионат в Трибен, Австрия (1992). Цонко Шопов се класира в призовата тройка в единичния скок. Световни шампиони в груповия доцелен скок в Лученец, Чехословакия са Веселина Каракашева, Йорданка Дакова, Тинка Динева, Добринка Филипова и Даниела Йорданова.
Таня Обретенова след 16 годишно прекъсване от големия спорт заста в а на старт а на Световн ия шампионат по безмоторно летене от 30 юли до 13 август 2005 на летището край Кликс, Дрезден и финишира втора.

На Световната Купа по парапланеризъм ( 2008 ) в Крушево , Македония, Методи Арсов се нареди на първо място . Сред първите 10 се нареждат Мариян Иванов, Димитър Ралев и Бисер Андонов.
В Монтана се организира Международен турнир по парапланеризъм, който е в календара на FAI . Пак в Монтана Ангел и Ани Стаменови
обучават безмоторни летци, парашутисти и парапланеристи. За поредна година у нас, край Сопот се организират Световни първенства по Парашутизам, Парапланеризъм, Делтапланеризъм и други есктремни спортове. В планинските ни курорти Банско, Пампорово, Чепеларе и Боровец и през зимния сезон се предлага спускане по писта с парашут. По родното черноморие можете да летите в небето - във всеки курорт се срещу заплащане предлагат разходка над морето с парапланер, скачане с парашут над Приморско, Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и др. родни курорти.
Спортната ни авиация е в лошо финансово състояние, липсват бази, стара е техниката, скъпо е оборудването, а държавата не проявява интерес към славното й минало, за да начертаят план за бъдещето й. Авиацията ни за професионалисти остава жива благодарение на хора като
Ани и Ангел Стаменови! Ани е майстор на спорта, парашутист и парапланерист. Като такава е печелила многократно и международни първенства. Ангел е майстор на спорта по парашутизъм и е многократен победител в международни и национални първенства, а като състезател по парапланеризъм обикаля небето и в капиталистическите страни. Пътищата на двамата се пресичат в небето над Пловдив. И двата са скачали от 5000 м, без апарат! Заедно са обучили над 800 парашутисти и над 350 парапланеристи в техния FLYING CENTER в Монтана . "Ава спорт" е единствената у нас фирма за производство на парашути и парапланери. В нея работят 70 души.
Някои от нашите пилоти и летци са загинали по време на полет. Това са Анелия Личовска, Антоанета Чирпанлиева, Ирина Дончева, Сийка Костадинова, Стефка Колева, Георги Динев, Атанас Тодорашев, Георги Климов, Димитър Митев, Енчо Енчев, Иван Райчев, Иван Иванов, Иван Грозев, Мария Полякова, Младен Костов, Николай Жеков, Николай Василев, Пенка Чевчибашиева, Петър Филипов, Петко Филев, Росен Стоянов, Стефан Калъпчиев, Цонко Кочев, Чавдар Джуров.

И въпреки това, на днешна дата въздушните спортове у нас са предпочитани. За жалост обаче, летищата са в окаяно състояние, някои от тях вече не съществуват и са превърнати в пазари, или други обекти с друга насоченост и останахме да лежим на старата слава.

 

АЕРОБИКА

Аеробиката е комплекс от физически упражения, които се изпълняват на музика, в група или пред телевизора. С нейна помощ се тренира и увеличава силата, мощността, гъвкавостта и координацията. Има различни видове аеробика: кръгова аеробика, интервална аеробика, бокс аеробика / тае бо, степ аеробика, водна аеробика, слайд аеробика и спорта аеробика. Отличава се с ритмичност и динамичност от каланетика, йога, пилатес и дихателна гимнастика. За майка на аеробиката се смята актрисата Джейн Фонда, която е известна с манията си за перфекто тяло и побеждава анорексията именно с помощта на гимнастиката аеробика.
У нас аеробиката дълго време се приема като хоби, загрявка и запълване на свободното време. Никой обаче не отрича лечебният ефект, върху тялото и духа на нейните привърженици. Докато през 90-те години на 20в. български аеробни треньори не участват в няколко турнира. Емил Видев участва в първото Републиканско първенство по аеробика през 1990г. Той е и първият треньор по аеробика в НСА. Даниела Цивнева е първата ни индивидуална състезателка в първото Световно първенство в Париж (1995). Георги Сергиев стига до финалите на Европейското, на Световното и на Световната купа (1995). Калоян Калоянов и Констанца Попова са Републикански шампиони (1995, 1996, 1997 и 1998) в смесените двойки, Европейски шампиони (1996) и са двукратни носители на световната купа "Сузуки", Япония (1997). Калоянов и Попова са бронзови медалисти от Американския световен шампионат (1997 и 1998), участват в 5 световни първенства, а в Пърт, Австралия (1997) стават световни шампиони. Те са сребърни медалисти от Световните игри на неолимпийските спортове в Лахти, Финландия (1997). На Първенството на планетата в Катания, Италия (1998) заемат 2-то място. Калоянов и Попова се класират 2-ри (1998 и 1999). Калоян Калоянов се състезава и индивидуално и печели Европейска титла (1996); Бронзов медал от Световното в Япония (1996); 2 сребърни медала от Световното (1996 и 1997); 2 сребърни медала и 1 бронзов от Американския световен шампионат (1996, 1997 и 1998); Златен медал от Световните игри на неолимпийските спортове в Лахти, Финландия (1997). Милена Търничкова е републиканска шампионка за 1997г. Участва в 3 Световни първенства и заема 5-то място на Американския световен шампионат (1997). На Световните игри на неолимпийските спортове в Лахти, Финландия (1997) участва в тройка и индивидуално и се класира 2 пъти на фаталното 4-то място. На Световната купа в Япония (1998) в категория тройки заема 4-то място, а на Американския световен шампионат (1998) тройката е на 5-то място. Бистра Вълкова е Европейска шампионка (1996), а от 1997 е международен съдия към ФИГ. Красимира Доцева, Галина Лазарова и Людмила Ковачева са бронзови медалистки от Световното в Токио (1999 и 2000), в Хановер (1999) са 6-ти, а в Риеса (2000) са 5-ти. Европейски шампионки са в Италия (2001). На Световните игри в Акита, Япония (2001) Доцева, Лазарова и Ковачева също печелят бронзовите медали. На Европейското в Бирмингам (2001) са 4-ти, но в Сарагоса (2001) за шампионки. Людмила Ковачева се състезава и индивидуално. Тя е двукратна вицесветовна шампионка за девойки старша възраст (1997, 1998), завоювала 2 бронзови медала на Европейското (1999 и 2001), печели бронз на Световното (2000), носителка е на Световна титла от Американския световен шампионат, Лос Анжелес (2000). Ковачева е Балканска шампионка (2000). На Световното в Япония (2000) се класира на 2-ро място и на Световните игри в Акита, Япония (2001) Ковачева е бронзова медалистка. Ася Рамизова, Маргарита Стоянова, Таня Хаджиева и Велислава Миланова са вицесветовни шампионки на Световно първенство, Клайпеда, Литва (2002). Галина Лазарова и Мариян Колев са Световни шампиони (2003 и 2004). Людмила Ковачева, Ася Рамизова и Маргарита Стоянова са на 4-то място (2004). Лилия Грозданова печели 2 пъти бронзови медали (2003 и 2004), Лили Йорданова е европейска шампионка (2007).
Бъдещето на аеробиката в България зависи от Лили Йорданова, Деница Паричкова, Христиан Бусаров, Христо Бързаков, Мария Славова, Маргарита Стоянова, Ивелина Николова, Велислава Миланова, Ива Иванова, Галина Иванова, Вили Бухалова, Павлин Зарков, Цанко Русев, Радослав Живков, Десислава Александрова, Елена Гекова, Галина Пейчева, Велина Иванчева, Мариана Полихронова, Диана Кръстева, Милена Мавродиева, Анета Дамянова, Цветелина Митева, Таня Кохчиева, Силвия Атанасова.

 

АКРОБАТИКА

Спортна акробатика е съчетание от спортна гимнастика и цирковото изкуство. Играе се по двойки - мъжка, женска и смесена, женска тройка и мъжка четворка. България е една от страните учредителки на Международната федерация по спортна акробатика. Дълги години нейн председател е българин, а България е една от страните с най-много отличия от европейски и световни първенства. През 1951 г. в София се провежда специална конференция по гимнастика, която решава да създаде комисия по акробатика към Републиканската секция по гимнастика. Това дава началото на развитието на акробатиката, като самостоятелен спорт, въпреки, че още през Втората световна война, акробатиката бавно намира място във физкултурните дружества и колективите по художествена самодейност. Година по-късно имаме и шампиони. Първият републикански шампион по акробатика през 1952 г. е майсторът на спорта по гимнастика Минчо Тодоров, донесъл и първата отборна титла на "Академик". Първата шампионка е Цветана Станчева. Години след това шампиони стават Константин Багренски, Пенка Вачева, Спас Начев, Добри Костин, Елена Новкова, Елка Цочева, Светослав Батов, Рене Ранев. България може да се похвали с двукратни и трикратни световни и европейски шампиони. Генчо Цветанов е вицешампион на Световното в Москва (1974). Вичо Михайлов взима сребърен медал от Световното в Москва (1974). Драгомир Драганов и Кирил Минков са световни вицешампиони (1974 и 1976), Йордан Аначков и Цветан Бояджиев взимат сребърни медали на Световната купа (1985 ) и сребърни медали от Европейските първенства (1978, 1979, 1980, 1982, 1984). Аргира Кърджалиева е шампион със златен медал от Световното (1987). Милена Дачева и Николина Колева са носители на Световна титла (1986), на Световна купа (1987), бронзови медалистки са на Европейското (1987) и взимат златото на Европейското (1988). Лена Петрова и Емил Кръстев са със сребърни медали на Световната купа (1981) и грабват златни те медали на Световната купа (1983). Роза Пенчева и Емил Кръстев са европейски и световни шампиони (1986, 1987 и 1989). Миглена Бачева и Светлозар Желязков са абсолютни европейски и световни шампиони (1988), сребърни медали сти са от Световна купа (1985) , златни медалисти са от европейските първенства (1985, 1987,1988). Юри Инджов е с 10 републикански титли. Юри Инджов, Димитър Димитров, Вичо Колев и Генчо Симеонов, който по-късно е заменен от Емил Ангелов взимат сребърен медал (1974 , 1975) и бронз (1976, 1977, 1978) на Световното. В. Генов, Б. Христов, Г. Милев, Св. Бояджиев са европейски шампиони (1987). Г. Цветков, Ив. Панайотов, Ст. Сотиров, М. Трънков взимат бронзови медали на Световно то първенство (1988) и среброто на Европейско първенство (1988). Николай Николов успява да вземе бронзовите медали от Световно то и Европейско то първенство (1997). Елица Калоянова, Диана Чакалова, Милена Игнатова заемат 5- то място на Европейско то първенство ( 2005 ). Дойка Апостолова е майстор на спорта по спортна акробатика. Георги Кехайов също е бил акробат. Получил е много признания за себе си и трупата в света. Трупа Кехайови поставят световни рекорди и получават диплом от " Книгата на рекордите Гинес".

 

БАСКЕТБОЛ

Баскетболът е игра с топка, която се играе от два отбора с по 5 играча всеки. Всеки отбор се стреми да направи повече точки вкарвайки топката в коша на противника. В състезателния си вариант, баскетболът се играе на закрито. Точки се получават за преминаването на топката през мрежата на коша (стрелба), а отборът с повече точки в края на играта печели. Топката може да се придвижва чрез дриблиране или чрез подаване между съотборници. Баскетболната среща е разделена на 4/4, като в американския баскетбол те продължават по 12 минути всяка, а в европейския вариант - по 10. Попадение в коша, реализирано със стрелба пред линията за 3 точки (на 6.25м от коша) се награждава с 2 т, а попадение от или зад тази линия - с 3 точки. При фалове, извършени в полето преди линията за три точки, се изпълняват 2 наказателни удара от линията за наказателни удари. Ако фалът е извършен зад линията за 3 точки, се изпълняват 3 наказателни удара. Всеки вкаран наказателен удар носи 1 точка.
Физкултурно дружество "Академик" е неразделно свързан о с баскетбола. Отборът е поканен да участ ва в Международен студентски турнир в Будапеща от 14 - 19 март 1948 г. Т урнир ът е посветен на 100-годишнината от Унгарската революция и е в памет на Лайош Кошут и Шандор Петьофи. Отборите на Югославия и Румъния потвърждават присъствието си. Тогава "Академик" няма свои отбори и създава сборни студентски състави и се включват Константин Костов, Иван Матев, Иван Тодоров, Васил Василев, Константин Коцев, Димитър Дамянов, Тодор Донков, Кирил Горанов, Петър Добринович, Иван Караиванов с треньор Божидар Такев, но участвува т само в градски първенства.
"Академик" (Любомир Панов, Георги Панов, Виктор Радев, Михаил Семов, Петко Лазаров, Любомир Дървов, Никола Илов, Иван Цончев, Иван Емануилов, Коце Стоименов, Александър Благоев, Нейчо Нейчев и Цвятко Барчовски) взима участие в Световните студентски игри (1957) и става световен шампион.
"Академик" успешно се включва в турнирите за Купата на Европа (1968) , а Атанас Голомеев е обявен за най-добър център на стария континент и става реализатор на европейското първенство.
Мъжкият баскетболен отбор на "Лукойл-Академик" е носител на републиканските шампионски титли (2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2005/2006, 2006/2007) и са сребърни медалисти (2001/2002) носители са на Купа България (2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2006/2007) , и са на 2- ро място (2005/ 2006 ) . През този период треньори на отбора са:
Румен Пейчев, Петко Маринов, Слободан Никулич, Константин Папазов и Марин Докузовски. "Лукойл-Академик" спечели Купата на Южната лига (2003) , като на финала победи драматично "Арис" - Солун. От 2003 г. отборът играе в УЛЕБ, като през 2003/ 20 04, 2004/ 20 05 и 2005/ 20 06 достига до 1/8 финалите, а през 2006/ 20 07 е на 4- то място с еднакъв брой точки с "Химки" - Москва и "Апоел" - Тел Авив.
Баскетболен клуб "Славия" е най-старият в България. Като спорт в "белия" клуб е въведен от Владимир Иерусалимов (Влагера) през 1916 г, а клубът е създаден официално през 1917 г. Женското направление стартира през 1921 година. През различните години носи имената: "Славия'45" (1945), "Строител" (1949-1950), "Ударник" (1950-1957) и "ЖСК-Славия" (1969-1971).
"Славия" е шампион на Европа (1959 и 1963), вицешампион (1960 и 1965), печели 3-то място в турнира за КЕШ (1964 и 1966 г), полуфиналист е в турнира за купа Ронкети (1980). Шампион е на страната 15 пъти (1953, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1965, 2002, 2003 и 2004) и е вицешампион 12 пъти (1945, 1946, 1947, 1952, 1960, 1966, 1967, 1968, 1971, 1992, 2000 и 2001). Носител на Купа на България е 10 пъти (1952, 1953, 1955, 1956, 1966, 1970, 1971, 1984, 2001 и 2003).

"Славия" е първият български отбор, който печели трофей в европейски клубен турнир. През 1959 година "белите" ликуват с Купата на Европейските шампиони в състав: Ваня Войнова, Дора Чалъшканова-Василева (капитан), Елена Господинова, Райна Рангелова, Дора Дамянова-Кузова, Таня Тодорова, Благовеста Ченгелиева, Дора Смедовска, Елка Иванова и Веска Дупчева. Старши треньор е Димитър Митев. Мъжкият баскетболен клуб "Славия" е най-старият в България, официално е включен в "бялото спортно семейство" през 1917 година. През различните години носи имената: "Славия'45" (1945), "Хитов" (1946), "Строител" (1949-1950), "Ударник" (1950-1957), "ЖСК-Славия" (1969-1971) и "Славия"- ВИС-2" (1997-1998).
За първи път баскетболистите ни участват на олимпиада в Хелзинки (1952) и се класират на 7-мо място.
На Игрите в Мелбърн (1956) отборът (Атанасов, Славов, Мирчев, Радев, Кънев, Манченко, Панов, Тотев, Савов, Панов и Илов) е на 5-то място.По примера на грандоманията на съветските ни братя (несъпоставяйки територия и числеността на населението ни) българската делегация е неоправдано голяма - 180 души, от които около 40 спортисти в дисциплините гимнастика, баскетбол, борба, вдигане на тежести и футбол. , носители на бронзов медал са от Игрите в Монреал (1976) и със сребърни медали от Игрите в Москва (1980).
На Игрите в Рим (1960) баскетболистите ни Савов, Любомир и Георги Панови, Радев, Мирчев, Лазаров, Цветков, Стойков, Кънев, Илов, Атанасов и
Гяуров не стигат до медали.
На Игрите в Мюнхен (1972) друга баскетболна среща остава важна както за Източния, така и Западния свят. Въпреки отвлечените и убити израелски спортисти олимпийският огън продължава да гори, а финалната баскетболна среща между СССР и САЩ остава в историята като синоним на несправедливостта. След като остават няколко секунди до края на мача, играч от САЩ изпълнява 2 наказателни удара. Той вкарва кош и американците празнуват. Неочаквано Съдията обявява, че остават още 3 секунди за доиграване, защото съветският треньор е поискал смяна. Изтичат секундите, а резултатът остава същият - в полза на американците -50:49. Неочаквано Съдията заявява, че от 3-те секунди са изиграни само 2. Американците се съгласяват да доиграят секундата, но съвсем неочаквано руски играч изстрелва топката от единия в другия край на игрището и вкарва кош. За първи път американците губят златото в баскетбола.
Женският ни тим печели 2 медала от участието си в олимпийски игри - Монреал (1976) и Москва (1980). Женският тим през 1976-та: Гиргина Скарлатова, Диана Дилова, Красимира Богданова, Красимира Гюрова, Маргарита Щъркелова, Мария Стоянова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Снежана Михайлова и Тодорка Йорданова.

Поради нахлуването на Съветски войски в Афганистан (ноември 1979), САЩ и други 62 страни обявяват бойкот на Игрите в Москва и не участват. Въпреки това Олимпийските игри са открити от Леонид Брежнев, а България се представя с 266 спортисти и печели 41 медала. Гледайки статистиката и класациите от тогава, се вижда с просто око как олимпийските ни шампиони в миналогодишната олимпиада в Монреал (1976), то в Москва са на крачка от победата! Или са 4-ти или са 2-ри! Същото за съжаление се случва и с баскетболистките ни, които на Игрите в Москва не търпят загуба. Българките разбиват с внушителни резултати Куба, Унгария и Югославия. В изиграните мачове само срещу СССР губим и то с такива фрапиращи резултати, че... да останем втори, да се задоволим със сребърните медали... Баскетболистките ни остават в тези игри и в класацията за най-полезни играчи, с най-много вкарани кошове и най-добра защита в състав: Диана Дилова, Красимира Богданова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева и
Костадинка Радкова.
Ваня Войнова
е призната за най-добрата ни състезателка за всички времена. През дългата си кариера е спечелила всички възможни трофеи на клибно и национално равнище. През 1998-ма FIBA кръсти на нейно име турнира на КЕШ. В САЩ също получи признание и от 2001-ва е в "Залата на спортната слава".

 

БАДМИНТОН

Безспорно най-бързият спорт с ракета е бадминтонът , тъй като с коростта на перц ето е достигал о повече от 160 к м/ч . Бадминтонът е създаден през 19-ти век, а е започнал развитието си още в древността. В момента спортът е най-популярен в Европа и Азия и е олимпийски спорт от 1992-ра година.
Нашият отбор не се е окичвал с олимпийски медали, но сме световни шампиони в категорията за хора с нисък ръст, благодарение на Георги Софкин.
Първото ни участие на Олимпиада е в Барселона (1992). За Испания заминават Диана Колева, Нели Недялкова, Диана Филипова, Емилия Димитрова, Виктория Христова, Иван Иванов и Ясен Борисов. Диана Колева и Нели Недялкова играят на 1/8 финал на двойки. Колева и Недялкова участват и в Атланта (1996) и в Сидни (2000) и отново стигат до 1/8 фитал в дует. В Австралия (2000) най-добро класиране при мъжете записва Светослав Стоянов.
В Атина (2004) Петя Неделчева зае 5-то място. Неделчева е 5 пъти носителка на Европейската купа и влезе в Топ 10 на най-добрите, тъй като в световната ранглиста е на 8-мо място .
В Пекин (2008) Петя Неделчева започна с победа и се наложи с 2:0 гейма над Сара Персон (Швеция). Във втори я кръг победи Надя Хосни ( Египет ), но отпадна в 1/8-финалите след загуба от Чо Мю Вон ( шампионка на Малайзия ). В залата в Пекин бяха засечени във ВИП-ложата семейство Гейтс.
Иначе, погледите се обръщат с надежда към бъдещето, а именно Моника Иванова, Бистра Манева, Мирослава Иванова, Христо Неделчев, Теодора Цветкова, Ивет Григорова и Красимир Кръстев.

Тази година се взе решение, че от ноември 2008 година в Националната спортна академия, под ръководството на висококласни чуждестранни специалисти, ще се обучават треньорски кадри по бадминтон от цял свят. Единствено у нас кандидатите за треньорски лиценз ще получават сертификат, валиден за цял свят. Също така се обсъжда построяването на Световен тренировъчен център в София за периода 2009 - 2011 година.

 

БЕКГЕМЪН (СПОРТНА ТАБЛА)

При таблата се играе върху дъска, която е разделена на 4 сектора по 6 позиции. Използват се 2 зара. Всеки от играчите има по 15 пула в различен цвят (бели и черни), които трябва да преместят между 24-те позиции на дъската според числата, които показват двата зара. Целта е най-бързо да се придвижат пуловете по полета и да се извадят от играта.
Табла усилено се практикува на родното черноморие. Българска федерация по бекгемън упорито се опитва да наложи любителите на таблата в ранг-листата на шампионите. Ако не друго, то поне можем да скрием пуловете на противника! Иначе, сериозната ни позиция е следната, ежегодно федерацията организира турнири както за журналисти, така и за професионалистите в спорта.

 

БИАТЛОН

Биатлонът съчетава ски бягане и стрелба. Заражда се през 19 век в Норвегия за упражнение за войниците. Демонстрационен спорт е на Олимпиадите в Монблан и Шамони (1924), Сент Мориц (1928), Гармиш-Партенкирхен (1936) и Сент Мориц (1948). Едва на Игрите в Скуо Вали (1960) е включен в програмата на зимната Олимпиада и първи олимпийски шампион е К. Лестандер (Швеция). Тогава България няма състезатели в биатлона и се представя в други спортове. Българските спортисти се радват на церемониите по откриването и закриването, поверени на компанията Дисни. Там нашите виждат състезателите на ГДР и ФРГ да се състезават под единен флаг на Германия. На Игрите в Гренобъл (1968) все още нямаме състезатели по биатлон, но екипът ни вижда Шарл де Гол и слуша песните на Шарл Азнавур и з първи път Олимпиадата се предава "на цветно" по ABC. В Сапоро (1972) отново нямаме биатлонисти, но нашите виждат император Хирохито.
Български биатлонисти се появяват на Игрите в Лейк Плесид (1980), където за първи път се използва изкуствен сняг. Представят ни Юри Митев и Владимир Величков.
В Сараево (1984) четирима наши биатлонисти участват в игрите, но не влизат в петицата.

На Игрите в Калгари (1988) Красимир Виденов, Христо Воденичаров, Христо Ковачки, Владимир Величков и Васил Божилов не се класират в десетката. На щафетата обаче Божилов, Величков, Виденов и Воденичаров се класират 8-ми.
В Албертвил (1992) Надежда Алексиева заради един погрешен изстрел не стига до медал. На щафетата с Ива Шкодрева и Силвана Благоева отборът се класира 4-ти. Другите ни биатлонисти Мария Манолова, Вера Вучева, Спас Галев, Бойко Попов, Красимир Виденов, Христо Воденичаров и Спас Златев остават назад в класирането.
На Игрите в Лилехамер (1994) Ива Шкодрева се класира 11-та. Останалите ни 18 спортисти отпадат още в квалификациите. За пръв и единствен път зимните олимпийски игри се провеждат 2 години преди отминалите. Международният олимпийски комитет взима такова решение, за да не съвпадат зимна и лятна олимпиада в една и съща година.
В Нагано (1998), Екатерина Дафовска грабна олимпийската титла, а 4-та се класира Павлина Филипова. Класираме се 4-ти на щафетата.

В Солт Лейк Сити (2002) Игрите са белязани още в самото начало. Няколко члена на МОК са принудени да напуснат организацията след като бяха разкрити, че са приемали скъпи подаръци в замяна на гласа си, а няколко съдии са отстранени заради корупция. В цялата тази олимпийска каша, в която беше замесен и нашият председател на олимпийския комитет Иван Славков - Батето, Ирина Никулчина взе бронзов медал, а щафетата с Павлина Филипова, Ива Карагьозова, Екатерина Дафовска и Ирина Никулчина се класира 4-та.
България участва на Игрите в Торино (2006) с 21 спортисти, а 53-ма е делегацията ни. Спортистите ни са настанени в олимпийското селище, а делегатите ни - в най-луксозният хотел. При създадената ситуация, а именно да се отнеме медала ни в шортрека на Раданова, делегатите ни за пореден път липсваха. От NBC се шегуваха, че нашата делегация е дошла до Милано и Торино да пазарува!
Първият допинг-скандал по време на Игрите в Торино (2006) стана, когато руската биатлонистка Олга Пильова бе хваната със забраненото вещество кардефон. Сребърният медал й бе отнет и бе отстранена за 6 години от състезателна дейност. Допинг-полицията проведе голяма среднощна операция в квартирата на австрийските ски-бегачи и биатлонисти, заради сигнал, че бившият им треньор Валтер Майер е нарушил забраната да общува и да влиза в контакт с делегацията на Австрия и поради доказателства, че като спортен лекар е давал на спортистите забранени вещества с цел постигане на високи постижения.
Екатерина Дафовска има бронзов медал от Световното в Антхолц (1995), с бронзов медал е от Световното в Орсбли (1997), носител е на олимпийска титла от Нагано (1998), на Игрите в Солт Лейк Сити (2002) завършва 5-та и не успява да защити титлата си от Нагано, европейска шампионка е в Минск (2002). На олимпиадата в Торино (2006) завършва 8-ма в нововъведената дисциплина Масов старт. През март (2007) тя обяви, че прекратява състезателната си кариера.
Ирина Никулчина е бронзова медалистка в Поклюка (1999), бронзов медал взима и в Руполдинг (2002). Печели бронзов медал от Олимпиадата в Солт Лейк Сити (2002). Заедно с Павлина Филипова, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заема 4-то място в щафетата 4 х7,5 км на Игрите в Солт Лейк Сити (2002).
Преди следващите Игри във Ванкувър (2010) можем да се похвалим с 6 златни, 1 сребърен и 1 бронзов, извоювани на Балканиадата в Харгита, Румъния (2008). Владимир Илиев обра титлите в спринта и преследването (при младежите и при мъжете) и грабна 4 златни медала. Емилия Йорданова триумфира при девойките - 2 златни медала на спринт и преследване. Виталий Руденчик зае 3-то място в преследването при мъжете, а Красимир Анев спечели 2-ро място в спринта при младежите. Анев е европейски шампион при юношите в индивидуалното бягане, а в преследването финишира
на второ място в Банско (2007).

 

БОБСЛЕЙ

Бобслей е спорт на заледена писта с шейни за 2-ма или 4-има състезатели. Пистата е леден улей с повдигнати краища на виражите. Шейната - боб, предназначена за 4-ма състезатели, тежи 630 кг, а тази за 2-ма състезатели - 385 кг.
По време на Голямата депресия на Игрите в Лейк Плесид (1932) възможностите за изграждане на писта за бобслей липсват. Президентът на олимпийския комитет намира средства, за доизграждането на пистата, а Франклин Рузвелт открива Игрите. Жителите на малкото градче нямат нито средствата, нито работната ръка, за да направят голямо олимпийско селище. Затова самите състезатели (от малко страни, поради невъзможността да закупят билети за Америка) са разделени - мъжете са настанени в селището, а жените в хотел. Български спортисти тогава не участват.
За Нацистките игри (1936) в Гармиш-Партенкирхен българите заминават с влак в състав от 94 души, от които 11 журналисти и само 23 спортисти, сред които бобслеисти липсват. Игрите са зорко следени и ръководени от Адолф Хитлер, а това са първите олимпийски игри излъчвани пряко по телевизията. Никой от нашите спортисти обаче не успява да се добере до най-големите и тежки медали в историята на Игрите - 100мм в диаметър, 4мм дебелина и тежащи 324гр.
След Втората световна война Зимни олимпиади се провеждат в Сент Мориц (1948), в Осло (1952) и в Кортина Д'Ампецо (1956), но български бобслеисти няма. В Скуо Вали (1960) организационният комитет решава да не се провежда състезанието по бослей, поради факта, че само 9 нации са заявили участие. В Инсбрук (1964) италианският пилот по бобслей Еугенио Монти с риск за живота си излиза на пистата, за да се притече на помощ на англичаните Наш и Диксън, защото бобът им се се счупва по време на спускане, а в знак на признателност е награден за спортменство. Пак в Инсбрук (1976) българската делегация е неоправдано голяма, медали липсват, а състезатели в бобслея нямаме. В Сараево (1984) в зимните спортове отново нямаме представители в бобслея.
Дебют в бобслея България прави на Игрите в Калгари (1988). В Канада стартират Цветомир Викторов, Валентин Меранзов, Александър Симеонов, Иван Георгиев, Николай Ботев, Тодор Тодоров и Пламен Стамов. Двойката Викторов и Стаменов са 22-ри. Квартетът Викторов, Стамов, Ботев и Симеонов са 22-ри, като оставят след себе си само португалците и квартетът от Ямайка. Но именно отборът на Ямайка остава в историята на тези игри, тъй като демонстрират олимпийски дух още в дебюта си на зимна олимпиада. Бобслеят им се счупва преди финала и те финишират с него тичайки. Игрите в Калгари се прочуват с участието на ямайският отбор по бобслей.
В Албертвил (1992), Цветозар Викторов и Валентин Атанасов се класират 28-ми. Николай и Димитър Димитрови са 39-ти, а Викторов, Димитров, Атанасов и Иванов са 22 -ри.
В Лилехамер (1994) Викторов и Атанасов са 25-ти, но това остава незабелязано, защото от музея изчезва картината на Мунк "Писъкът".
В Солт Лейк Сити (2002) Стефан Василев и Мирослав Данков са
32 -ри .
На Игрите в Торино (2006) бе проведен изключително строг допинг-контрол. Първият спортист, който бе хванат с допинг е бобслеиста Армандо душ Сантуш, а в кръвта му бе отчетено завишено в пъти количество на нандролон.

 

БОКС

Когато боксът се появява на древни олимпийски игри, сътезателите са се били, докато единият не изпадне в нокаут. По-късно римляните използвали гладиатори, които са използвали ръкавици с шипове и са се били до смърт. През 18 век във Великобритания били установени нови правили, по които и до днес се ръководи играта. Известните по цял свят правила на Куинсбъри определили рундът да трае по 3 минути. По-късно обаче, регламентът се променил и мачът вече включвал 4 рунда с продължителност от 2 минути всеки, а между рундовете - по 1 минута почивка. Възрастовите ограничения при бокса са играчът да не е по-млад от 17 години и не по-възрастен от 34 години.
През 1896-та организационният комитет на Атина премахва бокса, защото е много опасен. Въпреки това обаче, боксът се завръща на сцената в Сейнт Луис (1904), поради голямата си известност в САЩ. На Игрите в Стокхолм (1912) домакините отказват да проведат боксовите мачове с оправданието, че Швеция няма да толерира насилие, въпреки че за първи път на Олимпийски игри участват спортисти от петте континента, което символизират и олимпийските кръгове.
Боксът е Олимпийски спорт, но само за мъже, а женският бокс още не е официално приет.
1925-та година у нас е поставено началото на бокса от няколко ентусиасти с 1 чифт ръкавици, донесени от Цариград, като организират мачове помежду си. Най-известният и класен е Аспарух Ангелов - Парето, станал победител в лека категория на първия у нас боксов турнир през 1926 г.
На Игрите в Хелзинки (1952) Борис Георгиев печели първия бронзов олимпийски медал. За България тогава се състезават 63 спортисти в 8 дисциплини. През 1987-ма Георгиев е удостоен с олимпийски орден от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, а през 2000-та е награден от Международния комитет по феърплей.
На Игрите в Рим (1960) златен медалист е Касиус Клей, известен по-късно като Мохамед Али. България е представена от Димитър Стоилов, Александър Мицев, Шишман Мицев, Васил Папаризов и Петър Спасов.
На Европейско то първенство в Берлин (1964) Ангел Дойчев играе на финала, но остава 2-ри.
На Игрите в Токио (1964) българската делегация е от 85 души. От боксьорите ни Петър Даракчиев, Гюро Гюров, Михаил Мицев, Стефан Панайотов, Кирил Пандов, Петър Петров и Стоян Филчев само Александър Николов стига до медал - бронзов.
На големия т Международен турнир "Оскар" в Белград (1966) Михаил Мицев печели голямата награда .
На Игрите в Мексико (1968) Иван Михайлов и Георги Станков печелят по един бронзов медал.
На Игрите в Мюнхен (1972) Георги Костадинов е олимпийски шампион, а Ангел Ангелов е сребърен медалист.
Пламен Янков е бронзов медалист на Световното (1974).
На Игрите в Монреал (1976) Владимир Колев е сребърен медалист.
На Световно то първенство в Белград (1978) Илия Илиев е с бронзов медал.
На Игрите в Москва (1980) златото грабва Петър Лесов, а Исмаил Мустафов се окичва с бронз. Александър Радев, Цачо Александровски, Йордан Лесов, Маргарит Атанасов, Пламен Янков, Жельо Стефанов, Костадин Фолев, Божидар Иванов и Петър Стоименов не стигат до медалите.
Емил Чупренски е Европейски шампион (1983 и 1985).
На турнира "Дружба" в Хавана (1984) Димитър Славчев се изкачва стълбичката и заема почетното 3-то място .
Борислав Абаджиев е с бронзов медал от Европейското (1985).
Емил Чупренски и Борислав Абаджиев взимат бронзови медали от Световното (1986).
Борислав Абаджиев е Европейски шампион (1987), а Емил Чупренски е вицеевро-пейски шампион (1987).
След бойкота на социалистическите страни на Игрите в Америка (1984), през 1988-ма България се завръща на Олимпийските игри с по-голяма делегация и самочувствие след участия в спартакиадите на социалистическите републики. Именно в Сеул (1988) българските спортисти доказват, че не са за подценяване. Ивайло Христов е златен, а Александър Христов сребърен медалист.
Година по-късно Христо Фурнигов е с бронзов медал от Европейското първенство в Атина (1989). Борислав Абаджиев е вицеевропейски шампион (1989). Световен и Европейски шампион е Серафим Тодоров (1991, 1993 и 1995), а вицешампион (1989). Даниел Петров е 2-ри на Световното (1989), а е световен шампион (1995). Петров е с бронз от Европейското (1991) и взима бронза от Световните първенства (1991 и 1997). Петров взима златото и е Европейски шампион (1993 и 1996).
Игрите в Барселона (1992) са почетени от всички страни. СССР вече не съществува и желязната завеса, която разделяше света остава в историята да напомня на идните поколения за грешките на цяла една система. В "Барцилоната" Даниел Петров е сребърен, а Свилен Русинов е бронзов медалист. На почетната стълбица не успяват да се наредят Киркор Киркоров, Александър Христов, Юлиян Строгов, Серафим Тодоров, Тончо Тончев и Стефан Трендафилов. Под вещото ръководство и след многобройните наздравици на Иван Славков - Батето, в Испанския град участват 145 спортисти, а 79 са официалните ни лица. Да се чуди човек какво са направили за спорта тези делегати и дали са говорили испански поне с каталунския диалект...
В Атланта (1996) олимпийските игри са открити по изключително живописен начин. Олимпийската факла се предава от ръце в ръце и преминава през шампиона Холифийлд, а легендата Мохамед Али се изправя треперещ да запали олимпийският огън на стадиона пред очите на целия свят. Великите боксьори на Америка бяха пазени в строга тайна до последно и света замлъкна. На американска земя Даниел Петров взе златния медал, а Серафим Тодоров и Тончо Тончев сребърните медали.
В Сидни (2000) само Афганистан не участва и причината е в талибанският режим, който забранява спорта и изявите. Южна и Северна Корея участват заедно под един флаг и влязоха на откриването хванати за ръце. От обратната страна на Земята нашите боксьори не успяват да се приберат с медал.
Гърция отдели 10 милиона евро за охрана, полиция и безопаснодт по време на олимпийските игри в Атина (2004). Участваха над 10 000 спортисти, като само българските бяха 100. Разбира се, делегацията ни бе голяма и надвиши 50 души. В Атина само Борис Георгиев успя да се качи на почетната стълбица и взе бронзовия медал.
При жените Галя Иванова е световна шампионка в категорията "суперпетел" (2008), след като победи Анита Кристенсен (Дания). Иванова спечели три от четирите най-реномирани световни титли.
Другата ни боксьорка Деси Кирова, известна в Германия като Дейзи Ланг, защити световната си титла, като победи французойката Надя Дебра.
На Игрите в Пекин срещу всички се изправиха Борис Георгиев и Кубрат Пулев - Кобрата. Борис Георгиев спечели първата си срещя срещу Хавиер Молина (САЩ) с 15:1, а в следващата среща срещу Мункх Ердене Уранчимег (Монголия) се представи трагично. За това спомогна и съдийството, което видя само 3 негови точкови удара, срещу цели 10. Кубрат Пулев загуби по точки от Оскар Ривас (Колумбия) и прекрати участието си още в квалификациите. Кобрата загуби спортменският си дух и заяви "Ако съдията беше на улицата, да съм го пребил!"
Борис Георгиев е най-младият носител на купа "Странджа", сребърен медалист е от Европейското в Темпере и Перм (2000 и 2002), вицешампион е от Световното в Будапеща (2000), бронзов медалист е от Игрите в Атина (2004) и европейски шампион (2006). Пулев печели купа Странджа (
2001), многократен шампион е на страната, бронзов медалист е от Световното в Мянян (2005) и бронзов от Европейското в Пловдив (2006).

 

БЪНДЖИ СКОКОВЕ

Скачането с бънджи е екстремен спорт, в който човек скача от някое високо място завързан с еластично въже. Единият край на въжето се завързва са тялото или глезените на човека, а другият за мястото, от където е скочил. Скоковете с бънджи се провеждат от високи мостове.
За родина на съвременните бънджи скокове се приема Нова Зеландия, където в края на 80-те започва практикуването на скокове с ластично въже. Бънджи-скоковете дължат своята известност на новозеландеца Хакет, който скача от Айфеловата кула в Париж, а скокът е предаван по всички световни телевизионни канали.
Официално в България първите скокове са през 1992г. Тогава Росен Касабов скача 2 пъти от Аспаруховия мост във Варна. Клуб овете Адреналин и Вертикален свят са основните инициатори на атрактивните бънджи изпълнения. Но не са за подценяване и останалите 23 регистрирани фирми в страната.
661 бънджи скока за 24 часа е новият рекорд за България, който се регистрира във Велико Търново на 22 и 23 март 2008г. 360 души участваха в рекорда, който се провежда за 5- та поредна година в старата столица .
Хора с увреджания скачаха с бънджи на 23 август
2008 от 66 метра височина на един от мостовете край Клисура. Идеята е да докажат, че хората с увреждания не са с нищо по-различни. Отговорността за безопасния полет от моста е на клуб Вертикален свят.

 

БОРБА

Гръко-римската борба (класическа борба) е един от основните спортове още на Древни Олимпийски игри (776 пр. Хр.). В този стил се използват само ръцете си и горната част на тялото. На Игрите в Сейнт Луис (1904) в програмата се добавя и новият свободен стил, където състезателите използват и краката, при което им е позволено да придържат съперника си под или над кръста.
Никола Петров
се състезава по всички краища на света и нито веднъж не напуска тепиха победен. През 1895-та се среща с италианеца Расо, чийто цирк отседнал в Браила. Петров го побеждава на манежа, а по-късно сломява и 3-ма французи. Никола Петров изучава класическата борба и през 1898-ма заминава за Ню Йорк, където участва в шампионата на Америка. На финала печели в битката с най-големия американски борец Корберт. Преди мача му предлагат $10 000, за да отстъпи победата на американеца, но Петров отхвърля предложението и размазва американския борец. Никола Петров е провъзгласен за шампион на Америка! По време на Световното изложение в Париж (1900), по време на Първия световен шампионат Петров тушира наред, а на финала тушира гиганта Пол Понс (висок 217 см и тежък 145 кг). Именно в Париж Никола Петров е провъзгласен за Световен шампион! През 1920-та Петров създава в София първата школа по борба, на която е ръководител и треньор. От 1963-та до днес у нас се провежда Международният турнир по класическа борба "Никола Петров" .
През 1914-та Дан Колов за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-та самият той е признат за професионален борец и кечист. Наричат го Кинг Конг, Кралят на Кеча, Балканския лъв. На големия турнир по кеч в Париж (1936) Дан Колов побеждава всички противници, а на финала и Анри Деглан-Човекът със 1000-та хватки, който е европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа го прави Европейски шампион и му носи блестящия "Диамантен пояс". Дан Колов е борец и кечист, а коронната му хватка е "самолет" - влиза в краката на двуметровия противник, вдига го и рязко го забива в пода. В двубой той успява да победи много от известните по оново време кечисти - Джеф Лауренс, Збишко Циганевич, Джак Шерей - Човекът-светкавица, Руди Дусус, Джим Броунинг, Джой Стекер, Странглар Левис и др. Поканен е на турнир в Япония, където побеждава непобедимият до този момент Джики Хиген-Удушвача. Колов изиграва над 2000 срещи (неофициалните са около 3000) и има само 10 загуби. Дан Колов инвестирал в недвижими имоти, ценни книжа и акции, някои казват и че притежавал мини. Българският лъв издържал български студенти, артисти и спортисти и създава своя школа за борци. Дан Колов плаща данъците на всичките си съселяни и купува самолет за България, подпомага семейството на първия борец на България - Никола Петров и построява ловен дом в Севлиевско, плаща за лечението на много хора и дава $2000 за адвокат на Георги Димитров в Лайпциг, защото изхождал от максимата, че българите трябва да си помагат, пък където и да се намират! След като се прибира от Америка Колов е разследван, а властта се опитва неколкократно да опетни репутацията му. Колов умира от туберкулоза. Всяка година у нас се провежда Международния турнир по свободна борба "Дан Колов".
Димитър Добрев се класира 5-ти на Световното първенство в Карлсруе (1954). Добрев е носител на 2 олимпийски медала - сребърен Мелбърн (1956) и златен в Рим (1960). Добрев е шампион в класическия и в свободния стил от Младежкия фестивал в Москва (1958) и е четирикратен балкански шампион. Димитър Добрев е и бронзов медалист по вдигане на тежести от Световните студентски игри в Будапеща (1954).
На Игрите в Мелбърн (1956) Никола Станчев
е първият ни олимпийски шампион, Хюсеин Мехмедов е сребърен медалист в свободната борба. Класическите ни борци Димитър Добрев и Петко Сираков са сребърни медалисти.
На Игрите в Рим (1960) свободняците Неджет Залев и Станчо Колев са със сребърни медали, а Еньо Вълчев е с бронзов медал. Лютви Джибер, Продан Гарджев, Муса Хасанов и Валко Косьов остават без медали. Класиците Димитър Добрев - със златен, Крали Бимбалов - със сребърен, а Динко Стойков - с бронзов медал. Димитър Стоянов, Кирил Тодоров и Георги Москов остават на крачка от медалите.
На Игрите в Токио (1964) в свободния стил Еньо Вълчев и Продан Гарджев са олимпийски шампиони. За сребърни медали успяват да се преборят Лютви Ахмедов и Станчо Колев. За бронза само Саид Мустафов успява да се пребори. Не стигат до финала Петко Дерменджиев, Младен Георгиев и Стойчо Георгиев. Класическите ни борци Ангел Керезов и Кирил Тодоров са сребърни медалисти, а Боян Радев е златен шампион. Крали Бимбалов, Иван Иванов, Радослав Касабов, Цвятко Пъшкулев и Динко Петров не успяват да съберат нужните точки, за да се качат на стълбицата на победителите.
Боян Радев и Ангел Керезов се окичват със златните медали от световното първенство в Толедо ( 1966 ).
В Мексико (1968) свободняците Осман Дуралиев, Еньо Тодоров и Еньо Вълчев са сребърни медалисти, а Продан Гарджев е бронзов медалист. Класиците Петър Киров и Боян Радев са олимпийски шампиони.
В Мюнхен (1972) свободните борци Осман Дуралиев и Огнян Николов са със сребърни медали, а Иван Кръстев е с бронзов медал. Класиците Петър Киров и Георги Марков са олимпийски шампиони. Стоян Апостолов и Александър Томов са сребърни медалисти. Стефан Ангелов е с бронзов медал.
Петър Киров има богата колекция от медали: 2 златни олимпийски медала от игрите в Мексико (1968) и в Мюнхен (1972), Трикратен Световен шампион е в Едмънтън (1970), София (1971) и Катовице (1974); Четирикратен Европейски шампион от Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974) и Ленинград (1976); носител е на 1 сребърен във Вестерос (1968) и 1 бронзов медал в Катовице (1972) от Европейските първенства. Киров е първият носител на "Златния пояс на Никола Петров".
Иван Колев е световен и европейски шампион (1973), а Дончо Жеков
е европейски и световен вицешампион (1974). Иван Колев е Европейски и Световен шампион (1973). Тодор Тодоров е със сребърен медал от Европейското първенство (1973). Дончо Жеков е Европейски шампион и Световен вицешампион (1974).
В Монреал (1976) Хасан Исаев е олимпийски шампион, а Димо Костов преборва останалите за бронза в свободния стил. По класически за среброто успяват да се преборят Стоян Иванов, Камен Горанов и Александър Томов. Бронзовите медали грабват Стефан Ангелов и Иван Колев.
Никола Димов е с бронзов медал от Европейския шампионат (1977) и е носител на сребърен медал (1978). Павел Христов е сребърен медалист от Европейското първенство (1979). Иван Цонов е носител на бронзови медали от Европейските първенства (1978 и 1979) и взима сребърен медал от Европейското първенство (1980).
В Москва (1980) олимпийски шампиони в свободната борба са Валентин Райчев и Исмаил Абилов. Вицешампиони са Михо Дуков, Иван Янков и Славчо Червенков. Бронза е връчен на Нермедин Селимов. Олимпийски шампион в класическата дисциплина е Георги Райков. Александър Томов отново е вицешампион в тежката категория. Павел Павлов и Младен Младенов извоюват бронзовите медали.
В Сеул (1988) състезателят в свободният стил Иван Цонов е сребърен медалист. Симеон Щерев и Рахмат Сукра са бронзови медалисти. В класиката Атанас Комшев е олимпийски шампион, Стоян Балов, Живко Вангелов и Рангел Геровски са вицешампиони, а Братан Ценов е бронзовият рицар.
В Барселона (1992) сребърен медалист е Валентин Гецов, а бронзов медалист е Валентин Йорданов. Мариян Недков, Калоян Баев, Кирил Барбутов, Николай Димитров, Станислав Григоров, Рангел Геровски, Добри Иванов, Христо Лазаров, Атанас Комшев, Мирослав Макавеев, Румен Стефанов, Нуран Пеликян, Стоян Стоянов, Братан Ценов, Росен Минчев и Ивайло Йорданов не стигат до финала.
Али Моллов е бронзов медалист от Европейското първенство (1993).
В Атланта (1996) Валентин Димитров е олимпийски шампион.
В Сидни (2000) свободния борец Серафим Бързаков е сребърен медалист. Класикът Армен Назарян е златен медалист.
В Атина (2004) Армен Назарян е с бронзов медал.
В Пекин (2008) Станка Златева остана на секунда от златото и взе сребърния медал. Явор Янакиев спечели бронз след репешажи. Радослав Великов се пребори за бронза скъсани връзки на коляното и след мача се превъртя на салто три пъти за публиката. Кирил Терзиев донесе бронзов медал след решаващ мач за третото място с Иван Фундора (Куба).
Но какво се случи в Пекин? Преди състезанията Анатоли Гуйдя скъса ахилес и приключи участието си. Гуйдя е 5-ти на Европейското в Будапеща (2001), 4-ти е на световното в София (2001), Европейски шампион е в Рига (2003), бронзов медалист е от Европейското в Москва (2006), вицеевропейски шампион е от София (2007) и сребърен медалист от Световното първенство от Баку (2007). Председателят на българската федерация Валентин Йорданов реши да го замени с Исмаил Реджеп , който е европейски шампион за юноши. За карък обаче, Реджеп катастрофира и така и не стигна до Пекин .
20-годишният ни световен шампион по класическа борба Явор Янакиев спечели бронзов медал . Янакиев подцени в първата си среща Чан (Китай), падна и бе изтеглен на репешаж. В него той би Сиксто Барера (Перу) и стигна до малкия финал. В него Явор Янакиев победи Александър Михалович (Белорус) и грабна бронза. Явор Янакиев е 5-ти от Европейското във Вроцлав (2005), класира се 5-ти на Европейското в София (2007) и е Световен шампион в Баку (2007).
Калоян Динчев загуби от Марек Свеч (Чехия). Динчев е 3-ти от Световното в Нант (2000), на 8-мо място се класира на Игрите в Атина (2004), бронзов медалист е от Световното в Гуанджоу (2006) и заема 1-во място на олимпийската квалификация в Рим (2008).
Иван Иванов също претърпя загуба на старта от Яник Шчепаняк (Франция). Иванов е бронзов на Европейското в Сомбатели (2006), сребърен е на Световното в Гватемала (2006) и е на 3-то място на олимпийска квалификация в Нови Сад (2008).
Николай Гергов загуби в среща за бронзовия медал от двукратният европейски шампион Армен Варданян (Украйна). Гергов зае 5-то място в крайното класиране. Николай Гергов е вицеевропейски от София (1996), Европейски шампион от Варна (2005), Световен шампион от Будапеща (2005), класира се на 7-мо място на Световното в Гуанджоу ( 2006), той е шампионът от Международния турнир "Дейв Шулц 2007? (САЩ), европейски шампион в София (2007) и бронзов медалист от Световното в Баку (2007).
Армен Назарян в тези игри не стигна до медал. Назарян е сребърен медалист на Световното в Стокхолм (1993), Европейски шампион е от Атина (1994), сребърен медалист е и на Световното в Прага (1995), Европейски шампион е от Безансон (1995), вицеевропейски шампион е в Будапеща (1996). Олимпийски шампион е от Игрите в Атланта (1996), грабва бронзов медал на Световното във Вроцлав (1997), от Световното в Йевле (1998) отново е с бронзов медал и година по-късно, Европейски шампион е от Минск (1998), на Световното в Атина (1999) се бори за бронза. Европейски шампион е от София (1999). Вицеевропейски шампион е от Москва (2000). Олимпийски шампион е от Игрите в Сидни (2000). На Световното в Патра (2001) е на 4-то място и е на крачка от медала. Това го амбицира и на Световното в Москва (2002) е шампион. Европейски шампион е от Сейоники (2002). На Световното в Кретей (2003) успява да задържи световната титла, както и Европейската в Белград (2003). Два пъти е обявен от ФИЛА за борец № 1 при класиците (1998 и 2003). На Игрите в Атина (2004) е бронзов медалист. Световен шампион е от Будапеща (2005). На Европейското в Тампере (2008) е вицешампион.
Венелин Венков беше туширан от Хамид Сориян (Иран) в квалификациите, а двубоят продължи само 92 секунди. Венков е 2-ри в Европейското за юноши в София (2000), вицеевропейски за юноши е в Суботица (2002), вицеевропейски шампион е в Москва (2006), 5-ти е на Световното в Гуанджоу (2006), печели 1-во място в турнир Геджа (2007) и 5-то място в Европейското в София (2007).
Радослав Великов спечели бронзовия медал със скъсани колянни връзки. Великов е 6-ти на Световното за юноши в Ташкент (2001), на 5-то място е на Европейското за кадети в Братислава (2000), на 9-то място се класира на Игрите в Атина (2004). На Европейското във Варна (2005) е сребърен медалист, на Световното в Будапеща (2005) е вицешампион. В Гуанджоу (2006) е световен шампион. На Европейското в София (2007) е бронзов медалист.
Божидар Бояджиев загуби от Фардин Масуми (Иран) и приключи участието си на Олимпийските игри в Пекин. Божидар Бояджиев е Европейски шампион за юноши в София (1996), бронзов медалист е от Европейското за юноши в Радовиш (1998), бронзов медалист е и от Световното за юноши в Прим (1998). Класира се 6-ти на Световното в София (2001) и 5-ти на Европейското в Баку (2002). На Игрите в Атина се класира 8-ми. На Европейското във Варна (2005) е 5-ти, и в Москва (2006) задържа 5-то място. На Европейското в София (2007) е на 7-мо място, а на Световното в Баку (2007) е на 8-мо място.
Серафим Бързаков претърпя загуба на четвъртфиналите от Отар Тушишвили (Грузия). Бързаков зае 2-ро място на Европейското във Фрибург (1995). Европейски шампион е в Будапеща (1996) и е бронзов медалист от Европейското във Варшава (1997). Световен шампион е от Техеран (1998) и Европейски шампион от Братислава (1998). На Европейското в Минск (1999) е 2-ри, а в Будапеща (2000) е 3-ти. На Игрите в Сидни (2000) е вицешампион, а година по-късно е Европейски шампион в Будапеща е Световен шампион в София (2001). На Световното в Ню Йорк (2003) е със сребърен медал, но няма късмет на Игрите в Атина (2004) и се класира на 8-мо място. На Европейското във Варна (2005) е шампион и е вицесветовен шампион в Будапеща (2005). На Европейското в Москва (2006) е 3-ти, на Световното в Гуанджоу (2006) е 5-ти, а на Европейското в София (2007) е с бронзов медал.
Кирил Терзиев донесе четвъртия медал за борбата от Пекин (2008), след като се наложи над Иван Фундора (Куба) с туш. Това му беше дебют на олимпийски игри.
Елина Васева отпадна още в квалификациите на Игрите в Пекин (2008)). Васева се класира на 2-ро място от Европейското за кадетки в Севиля (2003), бронзова медалистка е от Европейското за девойки в Сомбатели (2006), класира се на 10-то място на Световното за девойки в Гватемала (2006).
Станка Златева спечели сребърен медал, след като загуби с туш от китайката Ван Цзяо. Златева започна отлично участието си срещу Мария Дън ( Гуам ), на 1/4 финалите победи Майдер Унда ( Испания), а на 1/2 финалите тушира Агнйешка Вишчек (Полша). Международната федерация по борба (FILA) награди Станка Златева за най-добра състезателка при жените за 2007 г. Лично президентът на FILA Рафаел Мартинети връчи приза по време на пищна церемония в хотел "Ландмарк" в Пекин. И друг българин бе отличен от FILA - съдията Янчо Костадинов получи "златната свирка". Станка Златева е Европейска шампионка за девойки Тирана (2002), на 5-то място е на Европейското за жени в Сейоноки (2002), на световното в Истанбул (2003) е вицешампион за девойки, на 4-то място е на Световното за жени в Ню Йорк (2003), 4-та е и от Европейското в Рига (2003), 5-та е на Европейското в Хапаранда (2004), бронзова медалистка от Европейското във Варна (2005), 5-та е от Световното в Будапеща (2005), европейска шампионка е от Москва (2006), Световна шампионка е от Гуанджоу (2006), Европейска шампионка е от София (2007) и Световна шампионка от Баку (2007).

 

БАТУТ

Дисциплината Скокове на батут се отделя от акробатиката през 1988г. От 1 януари 1999г батута става част от гимнастическата програма на олимпийските игри. За пръв път дебютира на игрите в Сидни (2000), като участие взимат мъже и жени в индивидуални състезания.
Пенчо Пенчев
взима бронзов медал на Европейското (1993). Радостин Рачев на Световното в Канада (1996) също е бронзов медалист. На Европейското (1997) Радостин Рачев, Пенчо Пенчев, Цветелин Енев и Десислав Димитров са отборните шампиони. Радостин Рачев играе и индивидуално на този форум и е европейски шампион. На Европейското първенство (1998) в индивидуалните дисциплини е шампион, а отборно е бронзов медалист. Рачев е световен шампион (2001), европейски шампион (2004), 2005-та печели три първи места на световните игри, световното първенство и световната купа.
За съжаление България не е участвала на Олимпийски игри в този спорт, въпреки че домакините изклучително залагат на тези атлети в церемониите по откриването и закриването. Кристиян Калоянов, Цветелин Енев, Радостин Рачев, Димитър Чаушев, Красимир Кочев, Тодор Банов и Миглена Димитрова демонстрират майсторството и класата си по света.
През 2006 г. стартира мащабен проект за изграждането на зала за скокове на батут, а Ямбол да се превърне в национален център за подготовка в този спорт. Тази година стана ясно, че България е кандидат за домакин на Европейското първенство (мъже, жени, юно-ши и девойки) през 2010 г. Ерик Могенсен - президент на Технически комитет по скокове на батут и член на Изпълкома на Европейски гимнастически съюз дойде на инспекция на спортните съоръжения по повод кандидатурата ни и сподели, че България е готова да приеме Европейското първенство след 2 години.

 

БЕЙЗБОЛ

Бейзболът е игра между 2 отбора от по 9 състезател и . Целта на играта е да се отбележат повече точки. Точка се взема, когато играчът направи пълна обиколка на четирите бази, които лежат по крайщата на поле с формата на квадрат. Играе се от два отбора, всеки от по 9 играча. Единият отбор подава топката и защитава полето,а другият - удря топката и се стреми да завземе повече бази и да отбележи точка. Всеки мач се състои от 9 ининга, като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят. Международната бейзболна организация е основана през 1983. През 1992 г. Бейзболът официално е обявен за олимпийски спорт.
Бейзболът не е от най-популярните в България, има доста сложен правилник и изисква скъпа екипировка. Една ръкавица от средния клас е $ 50 долара, а бухалката - $ 80. Екипировката на кетчера е над $ 150.
Първият демонстративен мач по бейзбол у нас е през 1988 г на стадион "Академик". Първо то ни участие в международен турнир е в (Хамбург 1990) .
През 2002-ра 180 преподаватели по физическо възпитание и директори на училища в Хасковска област се запознават с основните правила на бейзбола. Инициативата е част от програмата на ДА МС за развитие на детско-юношеския спорт у нас и на Българската федерация по бейзбол за популяризиране и масовизиране на бейзбола.
Марио Примджанов е направил всичко възможно, осигур ява финансиране от федерацията и екипировка, включваща над 200 бухалки. Съставя проект за оползотворяване на въведения трети час по физическо възпитание в училищата и успява да включи бейзбола в часовете по физкултура. Българска Федерация Бейзбол работи през 2002-ма по програма за прилагане на бейзбола в училище, съобразена с условията на средата. Първоначално реализирането на програмата стартира в няколко училища в Дупница и София , организира и финансира провеждането на Първо Национално училищно първенство (2003). В него взеха участие училищни отбори от Дупница, Благоевград, Ловеч и София.
През 2004-та в София, се прове жда Национално Училищно Първенство по Ти-бол / Бейзбол за втори път , организирано и финансирано от Българска Федерация Бейзбол. В квалификациите за първенството участват отбор и от Дупница, Благоевград и София . Наградите връч ва г-н Такаши Киши - представител на Японската организация JICA/JOCV -купи и грамоти. След церемонията по награждаването г-н Киши връч ва на българските клубове дарение на бейзболна и софтболна екипировка от Гимназия "Waseda Jitugyou" по програма на JICA/JOCV - Япония. Същата година в курорта Албена се прове жда и първия семинар на тема "Начално обучение по бейзбол". Там са показани основните техники на хвърляне на топка, хващане на топка с ръкавица и батиране. Показа ни се игри за усъвършенстване на елементите, приложими в училище.
През 2005 -та в София, се прове жда III-то Национално Училищно Първенство по Ти-бол / Бейзбол, под патронажа на БФ Бейзбол. Първенците получ ават купи, а всички ученици, взели участието в III-то Национално Училищно Първенство - поименни грамоти и много подаръци.
Н а 01 юни 2005 се прове жда Първото областно училищно първенство по бейзбол в Хасково , като участват отбори от Хасково , Ивайловград , Димитровград , Свиленград и Топаловград.
С подкрепата на доброволци от Американския корпус на мира бейзбола набира популярност в Разградска област, където от различни училища проявяват интерес за включването му в официалната програма на часовете по физическо възпитание. О ткрито е и първото игрище за бейзбол в Разград, изградено с общите усилия на доброволци от корпуса на мира и общината. В момента в "източната лига" се състезават 6 отбора от градовете Разград, Самуил, Исперих, Варна и др.
През 2006-та в IV-то Национално Училищно Първенството по Бейзбол, организирано от БФ Бейзбол, п оради големия интерес и броя на участниците, за първи път отборите се състезава т в две групи - група "Бейзбол" (V-VII клас) и група "Ти-бол" (до IV клас). Всички отбори взели участие във финалната фаза на първенството получ ават купи и трофеи и поименни грамоти за всички ученици. В надпреварата за националната титла участваха над 100 деца, заели първите места в градските турнири от София, Благоевград, Дупница и Хасково.
През 2007г. се прове ждат два училищни турнира в София - Квалификация за Националното училищно първенство и Турнир за Купата на 4-то ОУ "Проф. Джон Атанасов".

 

ВОЛЕЙБОЛ

Волейболът е колективна игра с топка, по време на която 2 отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа, като насочат топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка, при допустими само 3 удара на топката за отбор. Отборите са 2 по 6 играча на терена и 6 резерв ни играча. Играта е 5 сета, всеки сет се играе до 25 точки, само последният е до 15. За начало се смята 1895 г, в Масачузетския колеж. Международната федерацията по волейбол е основана през 1946 г. Като част от Олимпийските игри е включен в Токио (1964).
Отборите на "Академик" имат едни от най-авторитетните международни успехи на студентския спорт в България са златните медали и двете титли при мъжете от Световните студетски игри (1954) и на Универсиадата в София (1977).
Волейболен клуб "Славия" се ражда на 24 октомври 1923 година. Женското направление също се развива в предвоенните години. Славистките участват и печелят първото първенство на България (1945).
Волейболен клуб "Славия" (жени) е Вицешампион на Европа (1962) и е първият български волейболен отбор, който играе финал в европейски клубен турнир в състав: Йорданка Бончева (капитан), Мария Димчева, Маргарита Терзиева, Екатерина Янева, Славка Николова, Маргарита Гюзумова, Снежана Костова, Здравка Петрова и Янка Борисова , със с тарши треньор Цветан Каролев .
Волейболът за първи път е включен в програмата на Игрите в Токио (1964). Българските волейболисти се класират на 5-то място: Георги Спасов, Петко Пантелеев, Борис Василев, Кирил Методиев, Димитър Луков, Георги Константинов, Ангел Коритаров, Иван Коцев, Петър Кръчмаров, Славчо Славов, Симеон Срандев и Лъчезар Стоянов .
На Олимпиадата в Мексико (1968) отборът ни заема 6-то място, а на Игрите в Мюнхен (1972) 4-то.
Волейболен клуб "Славия" (мъже) е Вицешампион на Европа (1976).
Панайот Пондалов е най-добрият играч на "белите" не само през 50-те години, но и в цялата история на клуба. Носител е на медали от световни и европейски първенства и е многократен шампион на страната. Обявен е за "Почетен гражданин на Париж" след Световното първенство във Франция (1956), а днес волейболната зала на стадион "Славия" носи името му.
Най-големият ни успех във волейбола са двата медала - сребърен за мъжете и бронзов за жените на Игрите в Москва (1980) . Тимът ни играе два пъти срещу Унгария, разбива Румъния и Бразилия в състав: Анка Узунова, Валентина Харалампиева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Маргарита Герасимова, Мая Стоева, Росица Димитрова, Румяна Каишева, Силвия Петрунова, Таня Гогова, Таня Димитрова и Цветана Божурина. Мъжкият тим играе срещу Куба, Чехословакия, Италия, Полша и два пъти срещу СССР в састав: Димитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов и Цано Цанов.
На Игрите в Сеул (1988) отборът е класиран на 6-то мясно.
Златното поколение от средата и края на 90-те съставлява почти целия национален отбор: Пламен Константинов, Ивайло Гаврилов, Радослав Арсов, Христо Модев, Веско Димчев, Евгени Иванов-Пушката, Владислав Тодоров-Сарата, Матей Казийски и Цанко Цанков.
2006-та се оказа истински фурор за националите ни, които разбиха на пух и прах шампионите от Бразилия, не простиха на Египет и унищожиха италианците, но в крайното класиране се наредиха 4-ти. На турнира за Световната купа в Япония (2007), националите, водени от Мартин Стоев спечелиха бронзовите медали, а с това и квота за олимпийските игри в Пекин (2008), затова и най-големите очаквания за медали българите възложиха на националния отбор по волейбол.
Но какво се случи на Игрите в Китай!? Нашите останаха 5-ти в класирането и не взеха така чаканите медали. Първото изпитание за българите беше срещу домакините от Китай, който завърши с победа на нашите с 25:19. По време на мача се разбра, че капитанът Пламен Константинов пропуска мачовете с Китай, Япония, САЩ и Италия заради някаква лекарска забрана. Кирливите ризи на управляващите спорта у нас лъснаха в целия си блясък, а шефа на волейбола изведнъж реши, че ще наказва спортистите след Игрите, на родна земя. Неуредени сметки, дърти конфликти и разбира се, нечестна игра и голям сеир! Мартин Стоев се въздържа от коментар, като леко намекна, че проблемите във волейбола у нас са със съвсем различен адрес и интерес. По-късно, в рамките на деня, се оказа, че Константинов е в България, за да му се направи допинг-тест, заради висок тестостерон, в крайна сметка излезнаха отрицателни, подписваха се лекарски разрешителни за право на игра, и капитанът отново замина за Пекин, скандала стигна до Китай и се превърна във виц. Това, разбира се, се отрази зле на отбора, който се оказа без капитан, на самочувствието и на играта, което си пролича в следващите срещи с Венецуела и Русия. Евгени Иванов , Христо Цветанов , Пламен Константинов, Боян Йорданов, Андрей Жеков, Красимир Гайдарски, Владимир Николов, Тодор Алексиев, Максим Михайлов, Матей Казийски и Теодор Салпаров направиха 3 победи и 2 загуби и отидоха на четвъртфинал.

ПЛАЖЕН ВОЛЕЙБОЛ

Плажният волейбол е познат от 30-те години на 20 век. Тогава сърфистите в Калифорния скучаели и докато чакали да се появят подходящи вълни за сърфиране пригодили обикновения волейбол за игра на плажа. Именно те са измислили правилата за двама играчи в един отбор. По това време се използвали стари рибарски мрежи, които са опъвали на забитите в пясъка сърфове.
Днес плажният волейбол е една от дисциплините на Олимпийските игри. Игрището е правоъгълник с размери 18:8м, покрито е с гладък, ситен пясък. Мрежата е дълга 9:1м и опъната посредата на игралното поле. Играе се до 21 т. Победител е този отбор, който "вземе" 2 сета. При равенство 1:1 гейма се играе трети гейм.
У нас плажният волейбол две сестри го превърнаха в истинско зрелище. Цветелина (Лина) и Петя Янчулови участваха на Олимпийските игри в Атина (2004), но не стигнаха до медали. За поредна година се организира Турнира по плажен волейбол "М-Тел Бийч Мастърс" в София и Слънчев бряг. Срещи по плажен волейбол се организират и всяка година на Медийния фестивал в Албена.

 

ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ

Още в Древна Гърция хората се съревновавали кой ще вдигне най-тежкия и най-големия камък. Състезанията били на градския площад , но няма сведения какво се случвало на този, който не успее. В днешн и дни спортът е едновременно популярен и скандален. Състезанията се провеждат в две движения - изхвърляне и изтласкване. Първото Световно първенство по вдигане на тежести за мъже е през март 1891, а за жени през 1987 във Флорида. През 1896 спортът е включен официално в Олимпийските игри, а през 1905 е основана Международната асоциация за вдигане на тежести. Категориите в спорта се разпределят според теглото на състезателите.
В далечната 1928-ма Любомир Бозев поставя световен рекорд по вдигане на тежести от 109кг в полутежка категория. В резултат на проявена небрежност или мързел от страна на федерацията ни тогава, Бозев не е записан за участие в Игрите в Амстердам (1928). Тогава за първи път олимпийският огън гори на стадиона до края на игрите. За първи път парадът на нациите започва от Гърция, а традицията продължава и да днес, а Кока Кола става спонсор на Игрите. В Амстердам за първи път жени са включени в атлетиката и гимнастиката, а България се представя само от фехтовачи и ездачи.
На Игрите в Мелбърн (1956) щангистите, които представят България са Абаджиев и Веселинов. Те не успяват да вземат медал, но спортната общественост ги забелязва. Тогава спортистите ни са малко и разбира се, не във всички дисциплини - около 20 спортисти, но групата е грижливо попълнена от така нужните за българския спорт, бизнес и логистика 180 души!
На Световното в Техеран (1957) Иван Абаджиев печели сребърния медал.
В Рим (1960) спортистите са в пъти повече, а от кумова срама делегатите са прилично количество! Тежкоатлетите ни са Иван Абаджиев, Михаил Абаджиев, Кирил Георгиев, Иван Йорданов, Петър Ташев, Иван Веселинов и Владимир Николов.
В Токио (1964) щангистите Велико Конаров, Станчо Пенчев, Богомил Петров, Петър Ташев и Иван Веселинов привличат вниманието на медиите.
В Мексико (1968) щангистите ни не стигат до медали.
Но в Мюнхен (1972) талисманът на Игрите Валди (цветен плюшен дакел, подаряван на всички гости) носи щастие на нашите щангисти. За първи път се въвежда официално заклеването в честно съдийство. България за първи път се радва на истински и пълни успехи в щангите! Нураир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов са олимпийски шампиони, а Младен Кушев, Атанас Шопов и Александър Крайчев са вицешампиони.
Нораир Нурикян е носител на 4 световни и 7 олимп ийски рекорда. На Световното (1971) е бронзов медалист, със сребърни медали е от Световното и Европейското (1973), бронзов медалист е от Световното и Европейското (1974).
Йордан Биков е с 2 световни и 5 олимпийски рекорда, през 1972-ра е европейски, световен и олимпийски шампион, а е сребърен медалист от Европейското (1973).
Андон Николов е с 6 световни и 9 олимпийски рекорда. Сребърен медалист е от Европейските първенства (1973, 1974 и 1978).
В Монреал (1976) Игрите са открити лично от Елизабет Втора. Нураир Нурикян повтаря олимпийското си постижение и отново е златен медалист. Йордан Митков също е олимпийски шампион и всички слушат българският химн. Сребърни медалисти са Георги Тодоров, Трендафил Стойчев и Кръстю Семерджиев. В полутежката категория бронзов медалист е Атанас Шопов.
Атанас Киров е с 2 световни рекорда, 3 пъти е световен шампион и 4 пъти е европейски шампион.
Георги Тодоров е с 5 световни и 4 олимпийски рекорда, 2 пъти е световен и 3 пъти европейски шампион.
Трендафил Стойчев е с 6 световни и 6 олимпийски рекорда .
Антон Коджабашев е носител на 12 световни рекорда, европейски шампион и световен шампион (1979), европейски шампион и световен шампион (1981), европейски шампион и световен шампион (1982).
В Москва (1980) българската делегация е от почти 300 души. Янко Русев и Асен Златев са златните шампиони. Сребърните са Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, който е в свръхтежка категория. С бронзови медали са Минчо Пашев и Неделчо Колев. До медалите не успяват да стигнат Красимир Дъндаров и Пламен Аспарухов.
Янко Русев е носител на 36 световни и 8 олимпийски рекорда, Европейски и Световен шампион за юноши, Европейски шампион - 5 пъти, Световен шампион - 5 пъти, Олимпийски шампион от Москва (1980), Носител на Световната купа (1981).
Асен Златев е с 20 световни и 6 олимпийски рекорда , Европейски шампион - 5 пъти , Световен шампион - 3 пъти , Олимпийски шампион от Москва (1980).
Благой Благоев е с 37 световни и 5 олимп ийски рекорда, трикратен световен шампион и четирикратен европейски шампион, носител на свет овната купа (1982 и 1983).
Валентин Христов е с 31 световни и 5 олимп ийски рекорда, с 2 световни и 3 европейски титли е, Световен и Европейски шампион за юноши, 2 пъти е бил сребърен медалист на световно и 2 пъти сребърен на европейско първенство.
Неделчо Колев е носител на 16 световни и 3 олимпийски рекорда, 2 пъти е световен и 2 пъти е европейски шампион, по 2 пъти е бил сребърен медалист от европейски и световни първенства.
В Лос Анжелис (1984) българските спортисти не участват. Причината е от глупава по-глупава, но е факт: в отговор на бойкота наложен от САЩ и още 62 капиталистически страни, които не участват на Игрите в Москва (1980). Но причината в бойкота на западния свят е именно нахлуването на съветски войски в Афганистан, а не е просто прищявка на коменистическите олигарси! Както и да е, за нас запада по това време беше Корекома, който в детските ни очи бе пълен с тоблерони и шоколадови яйца... Рамо до рамо с нашите съветски братя българските спортисти участват в спартакиади, без наложен допинг-контрол и пропускат пищната церемония по откриването с човека-ракета. Пропускат покрай партийното събрание и пълното информационно затъмнение и Роналд Рейгън, който дава старт на Игрите и да видят с очите си НЕгладуващия упадъчен капитализъм... Смешно и заповеднически определено за спортисти и за вечно тътрещата им се делегация, и то заради глупотевините на "единния и братски комунизъм и пролетарият!"
Наим Сюлейманов, докато се състезава за България има 57 световни рeкорда, Световен шампион за юноши, трикратен Европейски шампион, двукратен Световен шампион, Носител на световната купа (1984, 1985, 1986). Това разбира се, са титлите преди Наим да избяга в Турция и да предизвика международен скандал.
Михаил Петров е с 4 световни рекорда, световен шампион (1985), световен шампион (1986), европейски шампион, световен шампион, носител на световната купа (1987).
В Сеул (1988) българската делегация е от 186 души. Въпреки това, обаче се прибираме с 35 медала. Олимпийски шампиони са Севдалин Маринов и Борислав Гидиков. Сребърен е Стефан Топуров, а бронзов Александър Върбанов.
Севдалин Маринов е с 6 световни и 9 олимп ийски рекорда, пет кратен европейски и трикратен световен шампион, олимпийски шампион от Сеул (1988).
Борислав Гидиков е с 1 светов ен и 9 олимпийски рекорда, Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, Световен шампион, Олимпийски шампион от Сеул (1988).
Стефан Топуров е носител на 22 световни и 4 олимпийски рекорда, Световен шампион за юноши , Европейски шампион е 2 пъти, Световен шампион.
Александър Върбанов е с 19 световни и 1 олимпийски рекорда, четирикратен европейски щампион, трикратен световен шампион.
В Барселона (1992) за първи път българската делегация може да си отдъхне без компанията на руските братушки. И въпреки това официалните лица в делегацията, които не са спортисти са 70. По стар навик те дори не спазаряват нови кантари за спортистите! Дори не завързат бизнес-отношения с големи и водещи компании! Все едно друг ще направи нещо, без да сме искали! Но света се развива и това се доказва още на тези олимпийски игри. След 28 годишно наказание заради расистката политика апартейд, ЮАР получава правото да участва в Олимпийски игри. На церемонията по откриването Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри изпяват "Barcelona", а на церемонията по закриването Сара Бритмън и Хосе Карерас "Amigos Para Siempre". И разбира се, имаме и олимпийски шампион - Иван Иванов. Вицешампиони са Николай Пешалов и Йото Йотов. Бронзът е за тежкоатлета Стефан Ботев. До медалите не успяват да стигнат Пламен Братойчев, Севдалин Минчев, Митко Митев, Петър Стефанов, Нено Терзийски и Иван Христов.
Иван Иванов е със 7 световни и 1 олимпийски рекорда, 5 пъти е европейски шампион, 4 пъти е световен шампион, Олимпийски шампион в Барселона (1992), Носител на световната купа (1990 и 1991).
Николай Пешалов докато се състезава за България е двукратен Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, 6 пъти е Европейски шампион, 3 пъти е Световен шампион, бронзов и сребърен медалист от олимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996).
Йото Йотов е с 2 световни рекорда, Световен шампион за юноши, 4 пъти е Европейски шампион, трикратен световен шампион.
Стефан Ботев е със 7 световни рекорда, двукратен европейски и световен шампион, носител на Световната купа (1988).
Нено Терзийски е с 23 световни рекорда, двукратен Европ ейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, четирикратен европейски шампион, трикратен световен шампион.
Севдалин Минчев има 59 медала от световни и европейски първенства, 3 световни рекорда, Световен шампион за юноши, 2 пъти е Европейски шампион.
Петър Стефанов е Европейски и Световен шампион за юноши, Европейски шампион, Световен шампион .
В Атланта (1996) палавият президент Бил Клинтън открива Игрите и пожелава на всички успешна и честна игра. Компания му прави абстрактният талисман на Игрите Ийзи с големите крака. За първи път в Олимпийски игри се прави пълен брандинг, реклама, продажба на билети и се отделя награден фонд за шампионите. В цялата тази еуфория излизат положителни пробите за непозволени вещества на петима спортисти, които по-късно са дисквалифицирани. В тези игри нямаме златен медалист, но имаме вицешампион - Йото Йотов. С бронзови медали са Севдалин Минчев и Николай Пешалов.
В Сидни (2000), от обратната страна на Земята се разразиха много скандали, а един от тях беше свързан с нашите тежкоатлети. Гълъбин Боевски е златен, а Алан Цагаев и Георги Марков са сребърни медалисти. Женският ни отбор също е носител на златни медали. Изабела Рифатова и Донка Минчева бяха блестящи в Сидни, а първата титла в категорията бе именно на Рифатова. Минчева е световна рекордьорка и загрява с 95 кг! По-късно разразилият се скандал с допинг отне медалите на нашите щангисти.
Иван Абаджиев е състезател и дългогодишен треньор на националните и олимпийските ни отбори по щанги. Като състезател се доказва многократно и днес името му е изписано със златни букви в "Залата на славата" в Америка. Тренираните от Иван Абаджиев щангисти се превръщат в любимци на народа и признати по света спортисти.
Гълъбин Боевски е с 6 световни и 2 олимпийски рекорда, Олимпийски шампион, Световен шампион и Европейски шампион .
Донка Минчева е с 1 световен рекорд, световна шампионка, 7 пъти е Европейски шампион .
Златан Ванев е с 1 световен рекорд, 2 пъти е Световен шампион и 3 пъти е Европейски шампион .
Йордан Митков е носител на 12 световни и 3 олимпийски рекорда, Европейски шампион, Световен шампион, Олимпийски шампион.
Антонио Кръстев е с 14 световни рекорда, двукратен европейски шампион, двукратен световен шампион.
Митко Гръблев е Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, двукратен европейски и световен шампион.
Иван Чакъров е с 2 световни рекорда, Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, Европейски шампион, Световен шампион.
Кирил Кунев е Европейски и Световен шампион за юноши, Световен шампион.
Пламен Желязков е с 3 световни рекорда, Европейски шампион за юноши, Европейски и Световен шампион .
Милена Трендафилова има 17 световни рекорда, трикратна световна шампионка, 9 пъти е Европейска шампионка , 4 пъти заема 2-ро място на световното, Носителка на световната купа за жени (1992).
Нели Янкова е 9 пъти Европейски шампион и 2 пъти вицеевропейски и вицесветовен шампион.
В Атина (2004) Милен Добрев е олимпийски шампион, а Величко Чолаков е с бронзов медал.

ЩАНГИТЕ И ДОПИНГА
Каквото и да споменаваме за миналото, настоящето е грозно. Два месеца преди олимпиадата в Пекин (2008) избухна нов скандал с нашите щангисти. 11 са с положителни резултати за наличие на бианаболни стероиди и то възможно от най-долнопробните и евтините! Недопустимо, инсценирано, просто блъф или поредната неясна схема за преразпределяне на медалите...
По-грозното в случая е, че преди това от Гърция също бяха уличени в използването на стероиди. Но те решиха, че ще заплатят половин милион евро и ще участват на олимпиада.
Но нека си припомним и миналото.
Обвиняват наши спортисти в употреба на допинг и това позволява отнемането на златния медал на Валентин Христов и на сребърния медал на Благой Благоев (Монреал 1976). Отнеха златото на Митко Гръблев и Ангел Генчев (Сеул 1988). Положителни тестове излязоха и на златните щангисти Изабела Рифатова и Гълъбин Боевски, Иван Иванов и Севдалин Минчев (Сидни 2000).
От къде идва проблема? Кой поема отговорността? Защото от ясно по-ясно е, че спортистите вече не са състезатели!
Слабата борба от страна на федерацията и липсата на решителност и качествена защита от страна на делегацията ни остави спортистите ни сами да се борят за правото си да спортуват, а Боевски заведе дело.
Какво се случи тук преди олимпиадата в Китай!?

Ивайло Филев
, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев, Величко Чолаков, Милка Манева, Донка Минчева и Гергана Кирилова казаха, че това е номер и бяха оттеглени от отбора, а по-късно се оказа, че резерви няма. Без бой, с подвити опашки и мрънкащи, от управата решиха, че няма да имаме щангисти на олимпиадата и зачакаха резултати, без да дадат отговори на въпросите свързани със спонсорството и субсидиите за подготовката на спортистите. Забраниха и изявленията на спортистите. Изкуството говорене, медиен шум, лобиране, спонсорство и други важни неща и стратегии не бяха предприети нито от БОК, нито от федерацията. Това зарадва Китай и останалите, които спокойно пренаредиха медалите!

 

ВЕТРОХОДСТВО

Ветроходството с всяка измината година печели все повече и повече привърженици, тъй като е от малкото спортове, при които няма възрастова граница. За първи път ветроходство се включва в програмата на Олимпийски игри в Париж (1900). Регламентът и категориите в спорта са се променяли много често от тогава, за да достигнат до нас в съвремения си вид. Международния комитет по ветроходство е основан през 1988 -ма и се грижи за организирането на множество форуми и състезания. Първият световен шампионат по ветроходство се провежда в Швейцария (1991). Следват шампионатите в Испания (1992), САЩ (1993), Великобритания (1994).
В края на 50-те години на 20 век, у нас грепа ентусиасти учредяват секцията по ветроходство към Дружество "Академик" - Дамян Дамянов, Младен Дойчинов, Георги Попов-Бианки, Максим Митев. През годините състезателите от клуба печелят призовите места в регатите и националните първенства по ветроходство в олимпийските класове Фин, Летящ Холандец, 470 и в международните Пират, Оптимист, Кадет и Уиндсърфинг. Под егидата на студентското дружество тогава, ветроходците Николай Джамбазов и Владимир Христов обикалят света.
В печатляващи резултати имат Младен Дойчинов, кап. Георги Георгиев, Николай Василев, Никола Александров и Тодор Пенчев, Владимир Геров, Камен Фильов, Илия Металков, Александър Александров, Велислав Георгиев, Йордан Пенчев, Любомир и Нели Воденичарови, Румяна Катранова и Наталия Стоилова, Мария Йорева и Славчо Божков, Огнян Илиев, Недко Василев и Александър Александров, както и шампионите в детските класове.
На Игрите в Пекин Ирина Костадинова-Бонтемп отпадна преди финала в клас RS:X. Константинова зае 12-то място в генералното класиране с общо 101 наказателни точки. За разпределянето на медалите се класират първите 10 сърфистки, а Константинова имаше шанс да попадне сред тях. Ирина Константинова се класира на 24-то място в Сидни (2000), 19-то място заема на олимпиадата в Атина (2004), 16-та e на откритото Европейско в Брест (2008), класира се на 31-во място на Световното в Нова Зеландия (2008), 7-ма е на регатата в Нова Зеландия (2008).
Дачо Дачев прекоси Океана с яхта и е носител на наградата Кор Кароли за 2007-ма.
На World Championship Finn Masters 2008 Михаил Копанов зае 2-ро място.
Тази година Косьо, Бисер, Емо и Стас решиха да стигнат от Ню Йорк до България с ветроходна яхта закупена в САЩ. Пътешествието е официално обявено, а цялото приключение може да бъде видяно и в Интернет.
Тази година, на18 април в Италия Пепа Мавродиева претърпя катастрофа заедно със съотборникът й Павел Оводовский на път за ветроходната регата Олимпийска седмица в Йер, Франция. Мавродиева претърпя операции в Италия и проходи отново.
В предвид все по-развиващата се база, реализираните международни регати у нас и все по-големият интерес към ветроходните спортове, определено смятаме, че скоро ще прибавим и олимпийски медал.
Дано имаме попътен вятър!

 

ВОДНА ТОПКА

Водната топка е отборен спорт, който е комбинация от елементи от плуването и хандбала. Всеки тим се състои от 6 играча и 1 вратар. Целта е отборът да отбележи колкото се може повече голове, за да победи противника. Играта се състои от 4 части, като всяка част продължава 8 минути. Има 3 почивки, 2 от които са по 2 минути, а голямата почивка след втората част е 5 минути. Преди всяка част топката се хвърля от един от съдиите в центъра на игрището и спринтьорите от всеки отбор се състезават за топката. Отборът, чиито спринтьор достигне първи до нея, я печели. Фалът във водната топка е много често срещан. При фал, ако фалът е над 5 метра от вратата, топката може да се шутира. Обикновено вратарите използват трамбовка, а нападателите и защитниците - кроул. Във водната топка са ползволени безкрайно много смени. Водната топка е играта с най-много правила от всички игри.
Водната топка е олимпийска дисциплина от Игрите в Париж (1900). Тогава олимпиадата се съчетава със Световното изложение и спортните състезания продължават 5 месеца, а за да се задържи интереса у публиката са включени риболов, състезания с балони, петанка, стреляне с топ, гасене на огън, съревнования с хвърчила, спасяване на живот, състезания с гълъби и други приключения. Български представители има само от страна на олимпийския комитет. Много от победителите получават вместо медали портмонета и дъждобрани.
Клубът по водна топка "Славия" се появява през 1948 г. В различни периоди, обаче той не съществува поради преструктуриране на кадрите или прехвърляне на играчите.
В Мелбърн (1956) финалът на турнира по водна топка е между Унгария и СССР и се смята за най-прочутата среща на ватерполистите познат като Мачът с кръв във водата. Унгария побеждава Съветския съюз с 4:0, но преди финала един от състезателите напуска басейна, защото се стича кръв под лявото му око. Причината е, че по време на мача е ударен жестоко от противников играч. В Австралия липсва отбор по водна топка, а делегацията ни е от 180 души.
Въпреки че водната топка се практикува от 1948-ма наши национали са участвали само в 2 олимпийски форума и са отпадали още в квалификациите.
В Мюнхен (1972) тимът ни играе срещу Италия, СССР, Япония, Испания, Холандия, Румъния, Австрия и Куба в състав: Неделчо Гергинов, Александър Шпицер, Любомир Рунтов, Иван Ковачев, Младен Христов, Васил Томов, Андрей Константинов, Тома Томов, Пламен Бранков, Матей Попов, Бисер Наумов.
В Москва (1980) нямаме нито една победа в мачовете срещу Куба, Австрия, Гърция, Румъния, Италия, Швейцария. Отборът ни в Москва е Володя Сираков, Андрей Андреев, Кирил Киряков, Асен Денчев, Васил Нанов, Антон Карталев, Петър Константинов, Николай Райков, Бисер Георгиев, Матей Попов, Георги Гаджев, Георги Господинов.
Клубът по водна топка "Славия" (мъже) е четвъртфиналист за Купата на европейската федерация (1993) и е носител на купа "Пагано" (1975).

ГРЕБАНЕ

Гребането продоби ва популярност през 1716г във Великобритания а п рез 1892г. се сформира Международната федерация по гребане , която е и най-стара спортна организация. Гребането за мъже става олимпийски спорт в Париж ( 1900 ) , а спортът за жени влиза в олимпийската програма в Монреал ( 1976 ) .
Академичното гребане е воден спорт, при който гребците седят с гръб към посоката на движение и освен силата на ръцете си използват и краката чрез специална движеща се върху релси (ролбани) седалка (слайд). Има 2 вида лодки - "разпашни " (с по 1 гребло на гребец) и "скул " (с по 2 гребла). Единият от гребците на двойната лодка се нарича носови, той стои на носа и следва темпото (ритъмът на загребване) на другия - наречен загребни, стоящ на бака на лодката. Лодката с един гребец се нарича "скиф " . Съществуват лодки за 4- ма и за 8- на гребци . В тези за 8 гребци всеки гребец е с по 1 гребло. Академичното гребане е един от най-тежките спортове, който натоварва и развива мускулатурата на цялото тяло.
Академичното гребане е включено в олимпийските игри още от самото начало. Дърпането но въже също е бил основен спорт през 1896 и 1900г.
Първото участие на гребците ни в Олимпийски игри е в Мексико (1968). Тогава Атанас Желев и Йордан Вълчев се класират 4-ти.
В Монреал (1976) първи са дуетите Здравка Йорданова и Светла Оцетова и Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева. Гинка Гюрова, Капка Георгиева, Лиляна Васева, Марийка Модева и Рени Йорданова са със сребърните медали.
На Игрите в Москва (1980) дуетите Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева са 3-ти и взимат бронза, Светла Оцетова и Здравка Йорданова финишират 4-ти, а Димитър Петров и Стойко Кадиев остават назад в класирането. Бронзови медалисти са мъжкият ( Минчо Николов, Любомир Петров, Иво Русев, Богдан Добрев) и женският тим (Мариана Сербезова, Румеляна Бонева, Долорес Накова, Ани Бакова, Станка Георгиева) по отборно гребане. Втори се класират четворката жени Гинка Гюрова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Искра Велинова, Надежда Филипова.
На крачка от медалите остават Чавдар Радоев, Росица Спасова, Цветан Петков, Румен Христов, Тодор Кичев, Георги Георгиев, Лъчезар Бойчев, Кирил Кирчев, Валентин Стоев, Христо Александров, Вилхелм Германов, Георги Петков, Стоян Стоянов, Ненко Добрев, Димитър Янакиев, Теодор Мрънков, Божидар Рогелов, Иван Ботев, Яни Игнатов, Михаил Петров, Петър Пацев, Веселин Щерев, Венцислав Коншев, Даниела Ставрева, Стефка Колева, Тодорка Василева, Снежина Кръстева, Румяна Костове, Венета Караманджукова, Марияна Минчева, Валентина Александрова и Стоянка Георгиева.
Светлана Оцетова заедно със Здравка Йорданова са световни шампион и в Нова Зеландия (1978). Носители са на 2 сребърни медала от първенства на планетата в Блед (1979), Амстердам (1999) и на бронз в Нотингам (1975). Светла Оцетова е проектант на гребния канал в Пекин, на който се провеждаха състезанията по време на олимпиадата в Пекин (2008). Оцетова е проектирала гребните канали на олимпиадите в Барселона (1992) , Атланта (1996), Сидни (2000) и Атина (2004) и е организатор на 13 световни първенства по гребане и на 15 световни купи.
Здравка Йорданова е носител на златен медал от двойка скул на олимпиадата в Монреал (1976) (заедно със Светлана Оцетова) и е световна шампионка е в Карапиро (1978).
В Сеул (1988) Лалка Берберова и Радка Стоянова се прибират със сребърните медали, Магдалена Георгиева е с бронзов медал, a двойката Стефка Мадина и Виолета Нинова са трети и също се окичват с бронзовите медали.
Свилен Нейков е многократен шампион на България и Балканите по гребане, финалист е на Световните първенства (1989, 1990), Студентски световен шампион е на Универсиада в Дунсбург, Германия (1989). Женен е за олимпийската и световна шампионка Румяна Нейкова.
В Барселона (1992) не успяваме да вземем медал. Трима гребци и 12 гребкини не успяват да се преборят с конкуренцията. В Атланта (1996) също нямаме медалисти в гребането.
Скандален фотофиниш остави Румяна Нейкова втора, въпреки заслуженото злато на Игрите в Сидни (2000). В Атина (2004) Румяна Нейкова и Иво Янакиев взеха бронзови медали, а Нейкова държи рекорда за най-добро време.
Румяна Нейкова спечели олимпийско злато и донесе първата олимпийска титла за България в Пекин в дисциплината скиф - гребане с време 7:22,34 минути. Румяна Нейкова е световна щампионка в Севиля (2002), световна шампионка в Милано (2003) и е бронзова медалистка на Игрите в Атина (2004). На Световното в Люцерн (2007) взима сребърен медал.
Иво и Мартин Янакиеви завършиха 4-ти в третата серия на Игрите в Пекин (2008). Серията на гребците ни се забави доста и това изнерви четирите лодки, а д уетът на Китай бе дисквалифициран. Иво и Мартин Янакиеви се класират на 5-то място на Световното в Санта Катерина (1999), на 5-то място са на Игрите в Сидни (2000), заемат 6-то място на Световното в Люцерн (2001), на Игрите в Атина (2004) са бронзови медалисти, класират се 4-ти на Световното в Гифу (2005) и са 5-ти на Световното в Итън (2006).

СКАНДАЛЪТ С ПОДАРЕНИТЕ КОЛИ
На 7 октомври 2005 г тогавашният президент на БФ Гребане Митко Колев демонстративно подарява ключове на Тойота Авенсис на носителките на Световната купа на двойка скул и световни и олимпийски вицешампиони Румяна Нейкова, Миглена Маркова и Иво Янакиев. Решението за наградите е взето еднолично от Колев, а договорът между Тойота и БФ Гребане е за за лизинг в срок от 4 години, а сделката се осъществява в лицет о на федерацията. Самите състезатели получават подарък, който по-късно им излиза "на изплащане"! Предоставените от спонсорът на федерацията Прокредитбанк средства в размер на 10 000 лева са само за спортни мероприятия в страната и чужбина, а не за награди. Договорът с банката изтича в края на 2005-та година и не е продължен, друг спонсор така и не е намерен, а от април председател на Федерацията става олимпийската ни шампионка Светла Оцетова. Новото ръководство също не може да намери пари за изплащане на колите. Вноските се изплащат до юни и Федерацията спира да плаща лизинга от 3000 лева на месец и новото ръководство решава, че състезателите трябва да върнат автомобилите, тъй като няма 130 000 лева за лизинга докрай. Така ситуацията се оказва обидна за спортистите, които са нископлатени и се оказват и длъжници за подаръците!
Скандалът завърши с нови коли.

 

ГИМНАСТИКА

Гимнастика е спорт, който комбинира физическа сила, гъвкавост и координация. Съвременните състезания включват изпълнения на земя, висилка, халки, кон с гривни, трамплин и греда. Гимнастиката е опасен спорт, поради голям ото натоварване и от получаване то на тежки травми. Спортната гимнастика е един от най-старите Олимпийски спортове. Международната федерация по гимнастика е основана на 23 юли 1881г.
С постановление от 18 март 1896г, Министерският съвет разрешава на Министерството на просвещението да командирова в Атина и "българска мускулатура" - чрез Тодор Йончев, Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев, Шарл Шампо.
" ...всичките от мъжка възраст, не по-горе от 30 години, хора добре развити и образовани..."
Най-голяма заслуга за участието на България в първата олимпиада в Атина (1896) има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество "Юнак". Той завежда в Атина четирима представители на дружеството, но участва само Шарл Шампо - учител по гимнастика в 1-ва Софийска мъжка гимназия и е главатар на Юнак. Той е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика , дошли на работа у нас в края на ХIХ век. Представянето му не е отличено с медал, но заема 5- то място на прескок.
За първи път жени са включени в гимнастиката в Амстердам (1928), но ние залагаме на други дисциплини.
В Берлин (1936) гимнастиците ни Мирчев, Димитров, Христов, Чурешки, Сидов, Обретенов и Стойчев. Нено Мирчев завършва висше образование в Будапеща (1934 - 1938), шампион е на България по гимнастика 17 пъти и е шампион на Унгария, участник е на Игрите в Берлин, най-добър гимнастик е на Балканите (1939 и 1946), удостоен е от БОК (Варна, 1973) с медал и "Диплом за олимпийски заслуги".
В Хелзинки (1952) за първи път участват жени - 8 на брой. Цветана Станчева се класира 6-та на греда. Отборът по гимнастика (мъже) е на 9-то място в крайното класиране, а женският е на 7-мо място.
На игрите в Мелбърн (1956) България изпраща 6 гимнастици (Капсъзов, Стоянов, Тодоров, Станчева, Тарпова и Дольова), но не успяват да вземат медал.
На Игрите в Рим (1960) са благословени от Папата всички спортисти. В Рим съветските гимнастици печелят 15 от 16 медала. Единственият останал - бронзов го печели Велик Капсъзов. Тодор Бъчваров, Георги Христов, Райна Григорова, Любен Христов, Стоян Стоянов, Салтирка Тарпова, Иванка Дольова, Елисавета Милева, Станка Павлова, Никола Проданов и Цветана Рангелова не стигат до медалите.
В Токио (1964) огънят е запален от Йосинори Сакаи - юноша, роден в деня на атомния ад над Хирошима. Гимнастиците ни Лиляна Александрова, Райна Григорова, Марин Николов, Велик Капсъзов, Тодор Бъчваров, Тодор Кондев, Любен Христов, Георги Мирчев и Никола Проданов остават 4-ти или изостават в класациите.
Игрите в Мексико (1968) са открити пищно и съвпадат с датата на стъпването на американския континент от Христофор Колумб (1492). Въпреки голямата делегация, нашите гимнастици не се прибират с медали.
На Игрите в Мюнхен (1972) съоръженията и организацията са на най-съвременното ниво. Въпреки това делегацията ни надвишава 194 души, а гимнастиците ни не успяват да се доберат до призовата тройка.
На Олимпиадата в Монреал (1976) Огъня е пренесен по "електронен" път от Атина до Отава, чрез електронен пулс от истинския огън. Талисманът на Игрите - бобъра Амик не носи голям късмет на нашите гимнастици и те повтарят постиженията си от миналите Игри в Мюнхен (1972).
В Москва (1980) Стоян Делчев печели златен медал на висилка и бронзов медал в многобоя. На почетната стълбичка не успяват да се качат Огнян Бангиев, Пламен Петков, Румен Петков, Янко Раданчев, Данчо Йорданов, Камелия Евтимова, Димитринка Филипова, Галина Маринова, Антоанета Рахнева, Красимира Тонева, Силвия Топалова.
В Сеул (1988) Любомир Герасков е олимпийски шампион на кон с гривни, а Диана Дудева е бронзова медалистка на земя. Любомир Герасков има 2 бронзови медала на кон с гривни и земя от европейското първенство в Ротердам (1987). Диана Дудева се оттегля от гимнастиката след Олимпиадата в Сеул (1988). Омъжена е за Пламен Петков, който e двукратен европейски шампион. Дудева е носител на два медала от европейски първенства - един сребърен и един бронзов. Диана Дудева е патентовала елемент на свое име.
В Барселона (1992) Илиян Александров, Красимир Дунев, Калофер Христозов, Деян Колев, Георги Лозанов, Йордан Йовчев, Снежана Христакиева, Таня Масларска, Силвия Митова, Христина Панайотова, Мария Петрова, Дияна Попова, Светлана Тодорова не успяват да се класират.
В Атланта (1996) Красимир Дунев завоюва сребърен медал на висилка. Америка предлага работа и дом на българските гимнастици Дунев и Йовчев и те приемат.
В Сидни (2000) Йордан Йовчев е с бронзови медали на земя и халки.
В Атина (2004) Йордан Йовчев спечели сребърен медал на халки и бронзов на земя.
Тази година в Залата на Световната спортна слава зае мястото си Стоян Делчев. Европейски шампион на висилка (1977) и абсолютен европейски шампион в Есен (1979) .
На Игрите в Пекин (2008) Йордан Йовчев се класира за финала на халки и не участва на другите уреди. Йовчев остана на последно място във финала на коронната си дисциплина и не можа да се пребори на финала на халки за медал. Йордан Йовчев спечели сребърен медал на Олимпиадата в Атина, а всички специалисти бяха категорични, че е сериозно ощетен, като златото бе дадено на представителя на домакините. На Европейското първенство за юноши в Атина (1991) Йовчев е вицешампион в многобоя. Йовчев се класира отборно на 10-то място на Игрите в Барселона (1992). На Игрите в Атланта (1996) е на 4-то място (халки) и на 6-то място в отборното класиране. На Европейското в Копенхаген (1996) заема 2-ро място (халки), и 4-то място в многобоя. На Световното в Тянцзин (1999) взима бронза и е на 3-то място в многобоя. На Игрите в Сидни (2000) е на 3-то място (халки) и на 3-то място (земя). На Европейското в Патра (2001) печели 1-во място (халки), 2-ро място (земя) и 2-ро място (многобой). На Световното в Гент (2001) е на 1-во място (халки), 1-во място (земя) и 3-то място (многобой). На Световното в Дебрецен (2002) е на 2-ро място (халки) и 2-ро място (земя). На Световното в Анахайм (2003)е 1-ви на халки и на земя. На Европейското в Любляна (2004) заема 2-ро място (земя) и 4-то на халки. На Игрите в Атина (2004)се класира на 2-ро място (халки) и на 3-то място (земя). На Европейското във Волос (2006) е сребърен, на 2-ро място (халки). На Световното в Орхус (2006) е на 2-ро място (халки). На Европейското в Амстердам (2007) е 2-ри на халки, а на Световното в Щутгарт (2007) заема 3-то място на халки. Йордан Йовчев e победител в конкурса "Мъж на годината 2004" и стана "Кавалер на сабята" на клуб "М" - символ на мъжката доблест и чест. Той получи и специално 60-годишно уиски "Джони Уокър" със син етикет.
Николина Танкушева зае 61- в о място в квалификацията при жените в спортната гимнастика на Олимпийските игри в Пекин и не успя да се класира за финала в многобоя. Танкушева е полуфиналистка в Дебрецен ( 2002 ) на земя и прескок. Тогава направи скок, който носи нейното име.

ДЖУДО

Джудо е бойно-приложен спорт и е създаден на основата на бойното изкуство джиу-джуцу. Това е едно от военните изкуства на древна Япония. Джигоро Кано - създателят на джудо, се е обучавал в школи на джиу-джуцу в продължение на много години и през 1882 г. обявява своята система, която нарича джу-до. Състезателите по джудо са облечени в традиционно японско облекло - кимоно. Джудо влиза в Олимпийските игри в Токио (1964), а за джудото за жени в Барселона (1992).
Димитър Запрянов e най-известният български джудист. Олимпийски вицешампион от Москва (1980). 14 пъти републикански шампион при юношите, младежите и мъжете. Първият си златен медал печели в далечната 1979г. Два пъти е обявяван за най-добър джудист на Балканите - в Истанбул (1985) и в Пазарджик (1986). Европейски вицешампион от Дебрецен (1981) и Париж (1983). Европейски бронзов медалист в Памплона (1988). Три пъти е 5- ти на Европейски първенства (1984, 1985 и 1986). Бронзов медал ист е от световното в Сеул (1985) и на "Игрите на добра воля" в Москва (1986). Запрянов печели сребърно отличие от турнира "Дружба - 84" и от състезанията за Световната купа във Виена (1986). Пети е на олимпиадата в Сеул (1988). Обявен за джудист номер едно на България за XX век.
Най-успешни са Игрите в Москва (1980). Тогава Димитър Запрянов печели сребърния медал, а Илиян Недков бронзов. До медали не успяват да стигнат Георги Петров, Кольо Баяджиев, Цоньо Атанасов.
На Игрите в Барселона (1992) Никола Филипов, Иван Нетов, Орлин Русев, Даме Стойков и Емилия Вачева не стигат до медалите.
На Игрите в Атина (2004) Георги Георгиев е бронзов медалист, а Цветана Божилова отпадна още преди финалите.
Представителите на Полицейските спортни клубове у нас ежегодно участват в спортни форуми и международни демонстрации и винаги се прибират с медали.
Тук е мястото да обърнем вниманието си към младите спортисти у нас. Нестандартно може би за вас е, че ще обърнем специално внимание на отбора от Козлодуй. Още в първия състезателен сезон на 2005-та, Джудо Клуб Олимпия- Козлодуй печели 1 сребърен и 4 бронзови медала. Печелят ги Гергана Кашева, Александър Терзийски и Димитър Димитров. Олимпия приключва 2006-та с 21 медала от републикански шампионати в различни възрасти и 34 медала - 19 златни от международни турнири. Отборът на Олимпия е удостоен с приза "Най-перспективен млад отбор" от БФ Джудо. Виктория Стоянова, без загуба спечели 6 златни медала, стана спортист на Община Козлодуй`2006 и бе включена в националния отбор, заедно с Гергана Кашева. За 2007-ма клуб Олимпия спечели 29 медала - златни, сребърни и бронзови от републикански първенства и 56 медала (23 златни) от международни турнири. На Държавният отборен шампионат момичетата на Олимпия триумфират със златната купа и стават шампиони на България. Малко преди Коледа Олимпия печели второ и трето място на Международния турнир в София. 2008-ма започва с 9 златни, 4 сребърни и 7 бронзови медала и 6 престижни призови места. Лора Атанасова, Томина-Леонора и Валентин Димитров дублират републиканските си титли и са обявени от БФ Джудо за абсолютни шампиони на България за 2008г.

 

ЕЪРСОФТ

Играта по света е позната под няколко имена Еърсофт (Airsoft), Страйкбол (Strikeball - най-вече в Русия и бившите републики от СССР) и Софт Еър (Soft Air). Еърсофтът е бойно-тренировъчна система, чрез която се отработват и симулират бойни действия в реално време, но без риск от наряняване на учасниците. Еърсофт е военна игра, в реално време и винаги има победител и победени. Оръжията са абсолютно копие на оригиналните до най-малките детайли, нужни за усвояването на едно огнестрелно оръжие - късо или дългоцевно, но вместо с патрони оръжието е заредено с топчета. Всяка грешка е поправима и може да се анализира и коментира. В Еърсофта се развиват и утвърждават рефлекси и навици, които биха спасили човешки живот в реална и критична ситуация. Като екшън-спорт еърсофта предлага изключително динамична игра, която развива пъргавина, точност, съобразителност, отговорност и таланта за работата в екип, по начин по който никой друг спорт не може да го направи. В България Еърсофт-движението се заражда през 2003 г. В резултат на големия интерес пролетта на 2007-ма имаме няколко добре екипирани и обучени отбора, които водят битки на специални полигони.

 

ЕСТЕТИЧЕСКА И ГРУПОВА ГИМНАСТИКА

Прилича на художествената гимнастика, но се играе без уреди. А и повечето гимнастички, след активната си кариера се преориентират към този ефирен спорт, в който се залага на хореогравия, хармония на движенията, чувство за ритъм и гъвкавост. Дори и нов спорт, естетическата гимнастика натрупа сериозен актив пред някои спортове. Първото международно състезание се провежда в Хелзинки (1996), а първенства на Планетата и Световна купа се провеждат всяка година. Оцениява се техническата сложност, артистичната стойност и синхрона.
В Дания (20 май 2005) отборът ни (Гергана Стефанова, Станислава Алексиева, Лазарина Димитрова, Любов Орешкова, Теодора Стоева , Станимира Панайотова, Гинка Георгиева и Симона Веселинова) взима 4 -то място, а на Световния турнир в Москва (20 ноември 2005)  се класира на 1-во място, заявявайки претенциите си за медал на световното във Финландия (2006).
Възпитаничките на Мария Дукова представиха България в Москва (2005), грабнаха златото с оригинални елементии изпълнение, националният ни отбор оп естетическа и групова гимнастика застана начело в турнирите и взе Световната купа (2006). Станимира Панайотова , Гинка Георгиева, Симона Веселинова, Валерия Динкова, Вероника Владимирова, Лазарина Димитрова, Надежда Илкова и Станислава Алексиева грабнаха златото и през 2007-ма.
София и тази година е домакин на финалите по Естетическа и групова гимнастика в зала "Христо Ботев" на 18 и 19 ноември и ще вземат участие 25 отбора от 8 държави. На Световното първенство в Канада (2008) заехме 3-то място, а причината е в изцяло подмладения отбор, който все още не е достигнал нужното ниво според треньорът на националките Десислава Минева. Другият важен проблем е, че отборът все още няма спонсор, който да помогне за участието във финалите на Световната Купа, които ще се проведат в края на годината в Хелзинки, Финландия. Нужни са 10 000 лв, но никой не обръща нужното внимание.

 

ЙОГА

Йога в България се развива благодарение на дейността на Веселин Лучански. Негов ученик и наследник е Даниел Петров, който се занимава с развитието на йога от 1989г.
Даниел Петров основава Спортен клуб "Скорпион" през 1997г., като спортен клуб по йога, който е продължение на основания през 1993г. спортен клуб "Шри Картакея Ом", занимаващ се, както с йога, така и с източни бойни изкуства. За кратък период го прави най-големия йога клуб в страната. След 2 гостувания в "Шоуто на Слави" успява да утрои последователите на йога в България. Даниел Петров поема Българската Федерация по Йога и от тромава фалирала институция я превръща в действаща федерация. Успява да създаде много голяма клубна маса по време на мандат а си . Във Федерацията членуват спортни и йога клубове от София и страната. Всяка година се провеждат фестивали, държавни, европейски и световни първенства по йога. От 2001г. Българската Федерация по Йога е член на Международната Федерация по Йога (International Federation of Yoga) със седалище Буенос Айрес , Аржентина. СК "Скорпион" е ставал 10 пъти на І 1-во място и 2 пъти на І 2-ро І място. Има и 3 световни титли, една от които е на Даниел Петров. Йогата, която той преподава е отърсена от индуизъм и набляга на здраве то , красота та , дълголетие то , и забавя стареенето и има антистрес ефкт. Н ай-малкия т представител на клуб "Скорпион" е на 3г, а най-възрастния т е на 76г, клубът запалва редица звезди от шоубизнеса, телевизионни водещи, певици, модели, Мисис Свят - Румяна Маринова и др. Всяка година Йога клуб "Скорпион" организира най-големите йога-лагери и семинари на море и планина. Даниел Петров е трикратен абсолютен шампион на България, носител е на златни и сребърни медали, световен шампион е в Уругвай , Монтевидео. Ива Благоева е двукратна абсолютна шампионка на България. Има много златни медали в своята възрастова група и е световна шампионка по йога в Мексико ( 2007 ) . Станислава Зъздрова е носителка на купа та от единственото Балканско първенство по йога, Републиканска шампионка ( 2007г ) и е носителка на много златни, сребърни и бронзови медали. Анна Петрова е златна медалистка ( 2007 ) , носителка е на много на сребърни и бронзови медали през годините. Борислава Атанасова е шампионка на България и многократна медалистка от Държавни първенства. Дойчин Дочев е златен медалист ( 2006 ) в своята възрастова група, както и сребърен медалист в Абсолютния шампионат. Лазаринка Лазарова е най-възрастната (76 г) шампионка участвала в Държавното Първенство. Ирина Първанова-Раши е златна медалистка и абсолютна шампионка в Държавното първенство (2005) .

 

КАНУ-КАЯК

Историята на кану-каякът е много древна. Първите канута били правени от дънери или кости от китове, тюленска кожа и китова мас, която предотвратявала влизането на вода вътре. Лесно чупливи, но много маневрени, тези превозни средства еволюирали в лодки, който се движат по водата с голяма скорост.
Първото състезание по кану-каяк на Олимпийски игри било проведено в Париж (1924), а става официален олимпийски спорт в Берлин (1936), като в дисциплината се сйстезават само мъже. Жените започват да се състезават на Игри в Лондон (1948).
Както в академичното гребане, така и в кану-каяка у нас за начало се смята 1954 -та , когато нашата флотилия започва да се готви за участията си в първите състезания.
Българският кану-каяк дебютира на олимпийския форум в Рим (1960). Марин Гопов и Тома Соколов заемат 6-то място на двуместно кану. Бончо Бонев и Любомир Орешаров стартират на двойка каяк, но не успяват да се класират за финала. Иван Симеонов също не успява да стигне до медал. Успех в едноместното кану записва Богдан Иванов, но поради незакупуване на лодка остава без медал на олимпийските игри в Рим (1960) .
На Игрите в Токио (1964) кануистите ни Богдан Антонов, Георги Димитров и Николина Русева не стигат до медали.
Първото голямо отличие е за Борис Любенов , който спечели бронзов медал на Световното първенство (1970) .
На Световното първенство (1971) Федя Дамянов спечели 2 бронзови медала, а на олимпийските игри в Мюнхен (1972) Дамянов повтори бронзовото си гребане. Иван Бурчин и Федя Дамянов взимат бронз на двойка кану. Борис Любенов оста ва 6-ти. Шампионките Мария Минчева и Роза Боянова могат да бъдат обявени за най-големите имена в студентския каяк.
Най-именитите гребци са Николай Илков, Стефан Илиев, Иван Бурчин, Камен Куцев, Райчо Кърмаджиев, Илияна Николова, Марко Дамянов, Дамян Дамянов, Младен Дойчинов, Ангел Харалампиев, Андрей Нухов.
Борислав Ананиев и Николай Илков са бронзов и медал исти от олимпийските игри в Москва (1980). Н а Игрите в Москва (1980 ) Любомир Любенов печели 2 медала (злато на 500 м и сребро на 1000 м) и е Световен шампион (1978 и 1979), а Ваня Гешева е със сребърен медал. Мъжкият ни отбор (Борислав Борисов, Божидар Миленков, Лазар Христов и Иван Манев) взема бронза. Дуетите Славчо Мангараков и Бойчо Савов; Лазар Христов и Георги Дончев; Райчо Карманджиев и Камен Къцев и Величка Минчева и Наташка Янакиева не успяват да стигнат до медалите.
Иванка Бадалска-Муерова е многократна Републиканска шампионка. Муерова с Огняна Душева-Петрова печелят бронзов медал от Световното първенство в Дуисбург (1987). Огняна Душева-Петрова е старши треньор на Турският национален отбор - мъже, жени, юноши и девойки. Също така е и Международен съдия към ICF.
Постижението на Ваня Гешева и до днес остава ненадминато. Ваня Гешева е вицешампионка и от Москва (1980), има и световна титла от Монреал (1976). На Игрите в Сеул (1988) Гешева печели 3 медала и е единствената българка с пълен комплект отличия от една олимпиада - злато в едноместения каяк на 500 м, сребро в дует с Диана Палийска (500 м) и бронз в четворката заедно с Диана Палийска, Борислава Иванова и Огняна Петрова (500 м). На Игрите в Сеул (1988) Мартин Маринов взима бронза и издига родния трибагреник. Същото се случва и с бронзовия медалист Николай Бухалов.
На Игрите в Барселона (1992) Николай Бухалов печели титли на 500 и 1000 м едноместно кану и е единствения български спортист с 2 златни медала от една олимпиада. Бухалов е носител е на 5 световни титли (1993, 1994 и 1995). Последната му титла е на Европейското първенство (1997), което се провежда на гребния канал в Пловдив. Дуетът Мартин Маринов и Благовест Стоянов взима бронзовите медали на 2500м. До медалите в Барселона (1992) не стигат Петър Годев, Николай Георгиев, Милко Казанов, Николай Йорданов, Таня Георгиева, Мария Кючукова, Бонка Пинджева и Кинка Рачева.
Адриан Душев е неколкократен републикански шампион на България. На Европейското и Световно първенство (1989) е 3-ти. Печели второ място на Световната купа (1993). Бронзов медалист е на двойка каяк с Милко Казанов от олимпиадата в Атланта (1996).
Мариян Димитров е шампион на България (1998, 1999, 2001, 2002 и 2003). Димитров се класира на 16-то място на Игрите в Сидни (2000). Класира се на 7-мо място на Световното първенство, Познан (2001), на Световното първенство в Севиля (2002) се класира 11-ти. На Европейско първенство, Szeged (2002) е на 9-то място. На Балканиадата в Пловдив (2002) е на 1-во място. На Световна купа, Познан (2003) е на 3-то място. След световното първенство в Атланта (2003) емигрира в САЩ и тренира в Чикаго ривер. В National Championship, Атланта (2006) се класира на 3-то място.
Петър Мерков завоюва 2 сребърни медала (едноместен каяк на 500 и 1000м) на Игрите в Сидни (2000) .
В Атина (2004) отборът ни влезе в Топ 20 в състав Станимир Атанасов (8-мо място), Петър Мерков (19-то място), Йордан Йорданов и Иван Христов (12-то място), Деляна Дачева и Бонка Пинджева (6-то място) и отборът Милко Казанов, Иван Христов, Петър Мерков и Йордан Йорданов (4-то място).
На Игрите в Пекин (2008) Деян Георгиев и Аднан Алиев намериха място сред най-добрите , въпреки че бяха привиквани три пъти на допинг-контрол . Георгиев и Алиев успяха да се класират във финала на двойка кану в дисциплината 500 м и завършиха 5-ти. Деян Георгиев и Аднан Алиев се класираха и за полуфиналите на двуместното кану на 1000 м, но финишираха последни. Деян Георгиев и Аднан Алиев се класираха на 3-то място на Европейското първенство в Милано (2007).

 

КАНУ-КАЯК СЛАЛОМ

За разлика от класическият кану-наяк, на състезанията по слалом са нужни още около 50 години, за да бъдат включени в официалната олимпийска програма в Мюнхен (1972).
В слаломът участват едноместни и двуместни канута и каяци. Целта е състезателите да преминат за възможно най-кратко време през 20 до 25 "врати", които са разположени в 300 метров участък.
В тази дисциплина все още не участват български спортисти, но нашите рафтаджии спокойно биха се справили с тази дисциплина.

 

КОЛОЕЗДЕНЕ

Първият велосипед е изобретен във Франция през 1790г. Бил направен от дърво, но нямал кормило и педали, а придвижването ставало с помощта на краката. Предното колело било много по-голямо от задното и това създавало множество проблеми при регулирането му. От тогава велосипедът се е изменил многократно, докато не е достигнал днешния си вид. В миналото велосипедът се използвал само като транспортно средство.
Първият турнир по колоездене се провел в Париж (1868), а първият Световен шампионат през 1895г. Колоезденето влиза в програма на Олимпийските игри в Атина (1896). Тогава французинът Пол Масон става най-успешният колоездач и печели спринта и сътезанието на 10 000 метра. Състезанията за Световната Купа се провеждат през цялата година на различни места. Най-престижното състезание е Тур дьо Франс (Обиколката на Франция), провежда се в края на юли и е съставено от 20 етапа из цяла Франция, като в някои от етапите маршрутът излиза в Белгия и Испания. Освен Тур дьо Франс популярни са и Джиро д`Италия (Обиколката на Италия) и Обиколката на Испания.
Пловдивското Колоездачно Дружество "Цар Симеон" е едно от най-старите колоездачени дружества в България и е учредено през 1898г от спорт ния деятел Павел Жилков. Бургаското Съюзно Колоездачно Дружество е регистрирано през 1905г.
Обиколката на България е международно многоетапно колоездачно състезание, което се провежда в България от 1924. Обиколката на България е по-старо състезание от Обиколката на Испания, което е третото по ранг колоездачно състезание след Тур дьо Франс (Обиколката на Франция) и Джиро д'Италия (Обиколка на Италия). В обиколката са участвали спортисти от над 40 държави, като по традиция тя е особено популярна сред колоездачите от Полша и бивша Чехословакия. През годините на Студената война Обиколката на България е едно от най-престижните колоездачни състезания в Европа, като привлича опитни състезатели от традиционно силните в колоезденето държави като Италия, Франция и Холандия. След промените през 1989 обиколката губи част от престижа си. Победители през годините в Обиколката на България са: Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров (1924), Марин Николов (1935), Милко Димов (1949, 1950), Стоян Георгиев (1955), Димитър Колев (1956), Ненчо Христов (1957), Боян Коцев (1958, 1959, 1960), Димитър Котев (1961), Иван Бобеков (1962), Борис Бочев (1964), Иван Бобеков (1966), Веско Кутуев (1968), Иван Попов (1972), Ненчо Стайков (1978, 1980, 1984), Венелин Хубенов (1983), Петър Петров (1985, 1987), Бойко Ангелов (1986), Валентин Живков (1988), Павел Шуманов (1990, 1992, 1997), Христо Зайков (1994, 1995, 1996), Красимир Коев (1998), Димитър Господинов (2001, 2002), Ивайло Габровски (2003, 2006, 2008), Евгени Герганов (2007).
Дебютът ни е в Олимпийски игри е в Париж (1924). Откриването е с тържествена церемония в катедралата "Света Богородица" ("Notre Dame"). Това е последната олимпиада организирана от Пиер дьо Кобертен и е продължила 2 месеца и половина. Там Борис Димчев, Ботьо Стоянов, Васил Стоянов и Продан Георгиев са високо оценени за бързина и издръжливост, но не се прибират с медали. Атанас Атанасов, Георги Абаджиев, Манол Георгиев и Милко Клайнер карат на писта. Георги Абаджиев се класира 31-ви, а същата година побеждава в обиколката на България. Водач на групата, която пътува с влак, е дългогодишният диригентът на Музикалния театър и бивш колоездач Илия Стоянов - Чанчи.
На Олимпиадата в Берлин (1936) колоездачът на писта Димитров не се класира, защото се открива дефект в колелото му и е отстранен. Къню Джамбазов влиза в класацията за добро време на 100 км преход и се класира 16-ти. Ненов, Симов и Николов не се класират. В отборната надпревара нашите не влизат в петицата и като в немска шега остават 6-ти. На финала по колоездене германецът Тони Меркенс попречва на холандеца Ари Ван Вилет да завърши преди него. Вместо дискфалификация той е глобен с 100 марки и запазва златния си медал.
Тодор Бояджиев постига 5 републикански рекорда на писта само за 2 години. Те са в 3 дисциплини: 1000 м от място, 200 м с летящ старт и 200 м бързина чрез отстраняване. Константин Бичев постав я рекорд в маратона на 100 км на писта (1956), който все още не е подобрен.
Игрите в Рим (1960) са благодловени лично от Папата на площад "Свети Петър". Датският колоездач Кнуд Енемарк колабира по време на състезание, поради въздействието на амфетамини и по-късно умира в болницата на Рим. Това е вторият смъртен случай по време на олимпиада. Стоян Демирев, Боян Стоимчев, Огнян Тошев, Бончо Новаков и Димитър Котев не успяват да достигнат до медали.
На Игрите в Токио (1964) Стефан Стефанов се класила 14-ти.
Павел Шиваров става шампион на страната за юноши (1965). Участва в най-големия форум на колоезденето за източния блок - Пробега на мира (1969), когато националният ни отбор с треньор Боян Коцев се класира на 6- то място. Павел Шиваров е 5- ти в индивидуалното класиране на пробега, като печели 2 от етапите на пробега. Върхът на състезателната му кариера е в Обиколката на Турция (1968), където се окичва със сребърен медал.
Димо Ангелов заема 4-то място на състезанието "Дружба" в ГДР (1968). На Игрите в Мюнхен (1972) Димо Ангелов (1000 от място) печели най-високи точки и се класира на 6-то място. Димо Ангелов се класира 6-ти и на Световните първенства в Сан Себастиян (1973) и Лиеж (1975).
В Москва (1980) квартета Ненчо Христов, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов се класират 6-ти. Стоян Петров се класира 12-ти, а Андон Петров остава назад в класирането.
Красимир Кънев печели етап от най-престижното състезание за непрофесионалисти в света - Пробега на Мира. Евгени Балев печели 1-вия Балкански Тур (2003), а Светослав Чанлиев се класира 3- ти. Георги Коев става четирикратен Балкански шампион на писта и шосе (2003), но същата година заги в а по време на тренировка.
На Игрите в Барселона (1992) Кирил Георгиев е единственият ни колоездач, но не стига до медал.
На Игрите в Атина (2004) Радослав Константинов (1000 м от място) и Димитър Господинов (шосе) се класират на последни. Евгения Раданова, която е шампионка в шортрека, се състезава в колоезденето на писта и се класира 12-та.
Чанлиев с печели Обиколката на Турция (2005). Евгени Балев е първи на Гранд При "Слънчев Бряг" (2005).
На Олимпийските игри в Пекин (2008) Евгени Балев се класира на последното 89-то, а Даниел Петров не завърши надпреварата. Петров е победител в обиколката на Халкидики (2008).

 

КОННА ЕЗДА

Ездата е олимпийски спорт още в Париж ( 1900 ) или т. нар. Олимиада на Хаоса. Тогава България не взима участие в Игрите.
Конната езда е разделена е на 3 подкатегории: турнир по обездка, прескачане на препядтвия и всестранна езда.
В миналото в езда та се допускали само военни офицери, но скоковете и обездката са били свободни за всички граждани.
Българската федерация по конен спорт е създадена през 1914 катото "Български жокей клуб".
Българският конен спорт дебютира на игрите в Париж (1924). Обществената активност - "Народна подписка" с доброволни парични вноски, разпродажба на купони и дарения успява и така заминават нашите спортисти за Париж. Във френската столица сме представени от ген. Владимир Стойчев и поручик Крум Лекарски. В крайното класиране генерал Стойчев е 11-ти.
Заделените за олимпийците средства са пренасочени към фонда на пострадалите от земетресението край Чирпан - жест, оценен по достойнство от МОК. Съставът ни за Игрите в Амстердам (1928) е редуциран - Владимир Стойчев, Крум Лекарски и Тодор Семов. Крум Лекарски пада от коня, счупва си таза, губи съзнание, но въпреки това пресича финалната линия.
Братя Асен и Крум Лекарски доказват себе си в продължение на две десетилетия.
Владимир Стойчев e военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. Участва в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната ни на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), а също така и на други международни конни състезания. През 1934 г. е началник на Софийската кавалерийска школа. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945) е командващ Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. През 1952 г. Стойчев е избран за член на МОК, какъвто продължава да бъде до 1987 г.
На Игрите в Лос Анжелис - "Олимпиада на съдийските грешки и недоглеждания" (1932) за сигурността на състезателите, настанени в първото олимпийско село, се грижат каубои на коне. В петобоя олимпийския шампион от Амстердам (1928) шведът Свен Тофелт, тежък над 100 кг, по жребий получава най-слабия кон. Той пада 3 пъти и това му отрежда 15-то място.
В Берлин (1936), Христо Малакчиев се класира 10-ти във всестранната езда.
Правилата на конния спорт са променени на Игрите в Хелзинки (1952), така че да могат да участват не само военни. Датчанката Лис Хартел става първата жена спечелила медал в този спорт, а публиката я аплодира. На 20 години Хертел е бременна с второ дете, но е покосена от детски паралич. На Олимпиадата в Хелзинки провлачва крака, но се класира 2-ра в надбягването.
На Игрите в Мелбърн (1956) поради наложена карантина върху влизащите животни на континетна, канната езда остава в Европа - Стокхолм. В индивидуалната надпревара най-доброто ни представяне е 5- то място на Генко Рашков.
На Игрите в Рим (1960) ни представят ездачите Цолов, Венков, Милушев, Рашков и Лекарски, но не стигаме до медал.
Най-доброто българско постижение е сребърен медал отборно в Олимпийските игри в Москва (1980). Единствения медал - сребърен печелят Георги Гаджев, Петър Мандаджиев и Светослав Иванов в отборното на обездка. Успехът на Рашков е дублиран от Цветан Дончев - пак 5- ти на всестранна езда. Борис Павлов , Никола Димитров, Димитър Генов, Христо Кашев, Дженко Събев, Димо Христов и Трифон Дацински не стигат до медали.
На Игрите в Барселона (1992) ни предтавя Илиян Георгиев.
В Атина (2004), Росен Райчев се класира 43-ти. България е достойно представена и от Ангел Няголов, Калин Неделчев, Ивайло Бонев, Ивайло Любенов и Аспарух Атанасов.
Състезатели от 7 държави участваха в Световна купа (2008) по прескачане на препятствия, която се проведе в София между 12 и 15 юни на конна база "Хан Аспарух". Състезанието в България е и квалификация за Европейското първенство (2009). Ивелин Трендафилов с кон Кантажар Де Грез остана втори в оспорваното състезание.
Ангелина Асенова основава клуб Астерикс заедно с хокеиста Ангел Стумбов. Тя е балканска и многократна републиканска шампионка и седемкратна шампионка по висша езда. Асенова обучава почти целия политически и шоу елит у нас. Ангелина Асенова участва в каскади и се снима в клипове. Българските каскадьори участват в множество опасни сцени на холивудски мегапродукции заснети у нас.
Клуб по конен спорт "Егида" е учреден в началото на 2005 г, а най-добрите състезатели са Милчо Гатев, Катя Дунева, Борис Бановски, Петър Марчев, Милчо Гатев, Анна Тодорова, които печелят многобройни отличия.
Германският ездач Кристиан Алман бе спрян от участие на олимпийския турнир по конен спорт в Пекин, след като неговият кон Кьостер даде положителна допинг проба за капсайцин.
Хипотерапията е медицинското приложение на ездата. Конят е чудесно средство за раздвижване на деца с церебрална парализа, посттравматични и други заболявания.

 

КЪРЛИНГ

Счита се, че кърлингът е измислен в средновековна Шотландия. Играта е популярна в Шотландия като "стържещата игра" (roaring game), заради звука, който камъните издават, докато се плъзгат по леда.
В Пърт, Шотландия се намира международният ръководен орган на спорта - Световната федерация по кърлинг (World Curling Federation), започнала като комитет на Кралския каледонски клуб по кърлинг (Royal Caledonian Curling Club) - алма матер на кърлинг-клубовете.
Първият световен шампионат по кърлинг, познат като Шотландска купа (Scotch Cup), e само за мъже и се провежда във Фалкърк и Единбург, Шотландия (1959).
Кърлингът е отборна игра и се играе върху ледена площадка. Целта е гранитните камъни, с който се играе, да достигнат максимално близо до центъра на концентрични окръжности.
Кърлингът е официален олимпийски спорт от Зимните олимпийски игри в Нагано (1998). През февруари (2006) МОК решава със задна дата да зачете състезанието по кърлинг от Зимните олимпийски игри в Шамони (1924), като събитие, а не като демонстрация. В подножието на Монблан в Шамони, Франция (1924) успоредно с летните олимпийски игри, зимни олимпийски игри се провеждат в периода 25 януари- 5 февруари 1924 под името Международна седмица на зимните спортове и се организират от Френския олимпийски комитет под патронажа на МОК, участват 258 спортиста (245 мъже и 13 жени) от 16 държави.
След построяването на Зимния дворец в София се организира световното първенство за мъже и жени. "Академик" съставя отбор от работещите в двореца.
София ще бъде домакин на Европейското първенство по кърлинг (2011). В борбата за домакинство София е предпочетена пред Москва и Италия.

 

ЛЕКА АТЛЕТИКА

Леката атлетика е съвкупност от различни спортове, които включват бягане, хвърляне и скачане.
Административното управление се осъществява от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), която е създадена през 1912 година и включва 213 национални федерации.
В Древността Олимпийските игри представлявали само надбягване. В днешно време атлетиката е един от най-популярните Олимпийски спортове - "царицата на спортовете" и обединява бягане на различни разстояния, бягане с препядствия, дълъг скок, троен скок, висок скок, овчарски скок, щафета, хвъркяне на чук, гюлле, диск и копие и маратон .
На Игрите в Атина (1896) най-важното състезание за гръцката общност е маратона, който е спечелен от техния сънародник-пощальон - Спиридон Луис , който е едва на 17 години . П убликата станала на крака, цветя обсипали пътя му, подар или му часовник с брилянти, чек за 3 652 безплатни обяда и услуги - шивашки, бръснарски, сладкарски, и му построиле дом! Тъй като не е позволено на олимпиадата да участват жени, гъркинята Стамата Ревити протестира против това решение и пробягва самостоятелно целия маратон, ден след като състезанието при мъжете е свършило. Първите олимпийски шампиони са американците Брандън Конъли ( троен скок ) и Томас Бърк ( 100 метра и 400 м гладко бягане ).
Олимпиадата в Париж (1900) е част от ЕКСПО 1900 и за първи път се състезават жени 22! Американецът Алвин Крайнзлайн ( 60, 110 и 220 м тичане с препятствия и скок на дължина ) е шампион, а Рей Еури печели олимпийски медали във вече несъществуващи дисциплини (скок от място на височина). Шампионът по хвърляне на диск е унгарец Рудолф Бауер и хвърля 2 пъти диска си в публиката !
На Игрите в Сейнт Луис (1904) маратонът се превръща в най-брутална дисциплина - в горещо време с прашни облаци по пътищата от преминаващи коли и коне. Това е първата олимпиада, на която спортистите се награждават със златни, сребърни и бронзови медали. Скандалът е свързан с Фредерик Лорц, който влиза пръв на стадиона, но по-късно става ясно, че той се е возил в кола през половината разстояние (около 10 мили), след която тя се е развалила и той тичал до финала. Така или иначе се връчва медалът на друг връчват - Томас Хикс, който пък по време на бягането приемал големи дози допинг от треньора си и на финала е подпиран от няколко доктори. По-късно Хикс умира в болницата.
1908 Игрите не се провеждат в Рим, а в Лондон. За първи път участниците дефилирали с еднотипен за всяка държава екип и групите се превождали от националните знамена на участващите държави. Тук отново най-тежката дисциплина се оказва маратона и скандалът с него дори минава като смешно нямо филмче. Италианецът-сладкар Дорандо Пиетри влиза пръв в стадиона, но пада 2 пъти, от умора сбърква посоката и свива вдясно, вместо наляво и на 70м от финала пада. Оказват му медицинска помощ, става, съдиите му помагат да стане и пресича с тяхна помощ пръв финалната линия. Въпреки че Пиетри е дисквалифициран, кралица Александра го дарява с купа и му казва заветните слова, които все по-често чуваме днес "По-важно е да участваш, а не да победиш!"
На Игрите в Стокхолм (1912) за първи път се използва електронно измерване на времето. Португалецът Франциско Лазаро умира от жега по време на маратона, а американският индианец Джим Торп печели петобоя и десетобоя, но е дисквалифициран, защото бил професионален спортист. През 1982 това правило отпада и медалите му са върнати на наследниците му.
За подготовката на Игрите в Париж (1924) са похарчени 10 милиона френски франка. Организираната атлетика у нас се ражда през 1924 г. Тогава е създадена Българска федерация лека атлетика и е определен олимпийския състав за игрите в Париж (1924) и са поставени първите национални рекорди на Григорий Педан, Камен Ганчев и Любен Дончев, изработена е специална значка и е одобрена униформа, в Париж е акредитиран наблюдател (Николай Василев), журналист (Алексанър Дякович), и делегат за България пред организационния комитет на Игрите (Сава Киров). За Париж отпътуват Кирил Петрунов, Васил Венков, Любен Карастоянов и Антон Цветков.
На Игрите в Лос Анжелис (1932) поради Голямата депресия много страни нямат възможност да изпратят спортистите си на олимпиада. Една от тях е и България. Бразилците намират решение и пътуват с кораби с кафе, но американците ги връщат, а прибират кафето. В тези Игри е въведено за първи път изпълнението на национален химн в чест на победителите. Звезда на Игрите е Милдред Дидриксен, която се състезава в 8 от 10-те дисциплини и набира най-много точки. Полякинята Станислава Валасиевич печели златния медал в бягането на 100 метра, но след смъртта й`е установено, че е двуполова. На финала на 3 000 м с препятствия отброяващия обиколките съдията напуска поста си и състезателите пробягват 3 450 м.
За Игрите в Берлин (1936) Германия залага на бегачите и провежда шествие на огъня от Атина до Берлин, като само в България са доставени 3300 факли. Българските бегачи носят гордо горящите факли, а на празненството пред храм-паметника Александър Невски нашите атлети даже са благославяни за успех. Факт: най-много медали печелят домакините, но сметките им не излизат, поради присъствието на американските шампиони Джеси Оуенс (4 златни медала) и Корнелиус Джонсън. Адолф Хитлер открито показва недоволството си от постиженията на цветнокожите атлети и "пропуска" да ги поздрави. Избухва Втората световна война.
Първата Олимпиада организирана след Войната е в Лондон (1948), но поради липсата на средства и условия за подготовка България не изпраща спортисти на този форум. Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село. За първи път се използва стартово блокче. Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финала на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно изтощен и в последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
На Олимпиадата в Хелзинки (1952) страната ни е представена в 8 спортни дисциплини, но дебют прави Цветана Берковска.
Първата шампионска титла на универсиадата в Торино (1959) печели Лидия Шарамович.
На Игрите в Рим (1960) етиопецът Абебе Бикила, който тогава е на 28 години печели маратона и става първият африканец олимпийски шампион, който тича бос. В Италия ни представят атлетите Михаил Бъчваров, Димитър Хлебаров, Христо Христов, Тодор Тодоров, Снежана Керкова, Илия Кирчев, Стоян Китов, Цветанка Кръстева, Додьо Патарински и Лидия Шарамович, но не стигат и до един медал в надпреварата.
На Игрите в Токио (1964) делегацията ни е от 85 човека. Атлетите Вирджиния Ангелова, Иванка Христова, Никола Димитров, Евгени Йорданов, Диана Йоргова, Димитър Хлебаров, Снежана Ангелова, Вълко Костов, Георги Стойковски и Райчо Стойчев не стигат до медалите. Виржиния Михайлова е 4-та в хвърлянето на диск, Диана Йоргова е 5-та в скока на дължина, а Георги Стойковски е 7-ми в тройния скок.
Георги Стойковски (троен скок) е първият ни европейски шампион в Будапеща (1966).
На Игрите в Мексико (1968) имаме не само голяма делегация, но и в атлетиката не сме се отбелязали с постижение, което да е признато на стълбицата на шампионите. Михаил Желев, Иванка Христова, Йорданка Благоева, Георги Стойковски, Снежана Юрукова, Катя Лазова, Мария Чорбова не успяват да се приспособят към климата, а и са доста изморени от участието си на еврошампионата преди това.
На Балканските игри в Атина (1968) мъжете печелят отборната титла с 10 златни медала: Трайков (100 м), Терзийски (200 м), Вълчев (800 м), Атанасов (1500 м), Желев (3000 м стипълчейз), Стойковски (троен скок), Миленски (копие), Джуров (десетобой) При жените само Иванка Христова печели злато на гюлле.
Михаил Желев е европейски шампион в Атина (1969). Желев е носител на най-високата награда за лекоатлетите - бегачи на континента - "Златният шпайк". И до днес националният му рекорд от Атина все още не е подобрен.
Първите медали в атлетиката печелим на Игрите в Мюнхен (1972 ). Диана Йоргова (скок на дължина) и Йорданка Благоева (скок на височина) са със сребърни медали, а Василка Стоева (диск) и Иванка Христова (гюле) са бронзови медалистки. При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели 1-во и 2-ро място си говорят и се шегуват по време на американския химн. МОК ги наказва с доживотна забрана за участие на олимпиада. България е със 194 спортисти и 65 души делегация, но печели 21 медала. Българската атлетика е представена от Диана Йоргова (скок на дължина), Йорданка Благоева (скок на височина), Иванка Христова (тласкане на гюлле), Василка Стоева (хвърляне на диск), Светла Златева (800 м), Лютвиян Моллова (хвърляне на копие), Недялка Ангелова (петобой).
Йорданка Благоева е носителка на сребърен и бронзов медал и е първата българка с рекорд в леката атлетика. Благоева участва в 4 олимпиади - Мексико (1968) , Мюнхен (1972) , Монреал (1976) и Москва (1980), и се шегува, че ако има още един град с М, ще се включи отново. Благоева е носителка и на 2 олимпийски медала от Мюнхен (1972) - сребърен и Монреал (1976) - бронзов. На Олимпиадата в Мюнхен (1972) се случват 2 от най-скандалните моменти в историята на спорта дотогава. Йорданка Благоева и германката Улрике Майфарт са направили по 2 неуспешни опита на 190 см. Благоева прескача летвата, след което вдига победоносно ръце и се насочва към мястото си, но изненадващо летвата пада след цели 17 секунди след опита. За жалост камерите не заснемат какво се случва с летвата по време на радостта на Благоева. Слуховете са, че съдията или нахален фоторепортер са помогнали на летвата на падне и за Благоева остава сребърния медал. 20 дни по-късно на турнира в Загреб Йорданка Благоева поставя нов световен рекорд и прескача летвата на 194 см, с което получава признанието на целия свят. На Европейското първенство в зала в Ротердам (1973) поставя още един световен рекорд в зала. На Олимпиадата в Монреал (1976) взима бронзовия медал. На игрите в Москва (1980) поради контузия не успява да повтори успеха си.
Диана Йоргова е вицешампионка от Европейското (1966), сребърна медалистка е от игрите в Мюнхен (1972) и е европейски шампион в зала (1973). Най-скандалното отчитане на резултат на Йоргова са случва на олимпиадата в Мюнхен (1972), където след продължително няколко минутно мерене от страна на съдиите е взето решението, че Йоргова е скочила със 1см по-малко от германката Хайди Розентал. На пресконференцията след награждаването Диана Йоргова заявява, че не се съмнява в резултата на съперничката си, защото съдиите са почтени хора и Хайди Розендал сваля медала си и го окичква на врата на българката. Йоргова й връща медала.
Лиляна Томова е първата българка, европейска шампионка в дисциплината 800 м. от шампионата в Рим (1974), има и 2 сребърни медала от европейски първенства (1974 и 1976).
Тотка Петрова е европейска шампионка и вицешампионка в щафетата (1974), сребърна медалистка е от европейските първенства (1977 и 1978).
Стефка Йорданова е европейска шампионка в зала в Ротердам (1973). Йорданова е носителка и на бронзов медал от европейското в зала (1971).
На Игрите в Монреал (1976) Иванка Христова става първата ни олимпийска шампионка в тласкане на гюлле. Йорданка Благоева печели втория си медал - бронз в скока на височина. Мария Вергова (диск) и Николина Щерева (бягане на 800м) взимат сребро. Петър Петров е сред финалистите ( спринт на 100м ).
На Европейско първенство в Прага (1967) Иванка Христова (хвърляне на гюлле) е със сребърен медал, на Европейско първенство в Белград (1969) също е сребърна медалистка, на игрите в Мюнхен (1972) е с бронзово отличие, на Европейско първенство в Катовице (1975) отново е с бронзов медал. Христова е европейска шампионка в Мюнхен (1976) и печели златен медал на олимпиадата в Монреал (1976).
Янко Братанов е финалист на две олимпиади в дисциплината 400 метра с препятствия. На игрите в Монреал (1976) финишира 6-ти. В Москва (1980) Братанов остава 8-ми. На европейското първенство в зала в Мюнхен (1976) е шампион, като поставя и нов европейски рекорд.
Игрите в Москва (1980) са свързани с много скандали. Единият от тях е счетоводен - руснаците заяввяват, че Игрите им струват 862.7 милиона рубли, но след проверка на счетоводните отдели на МОК и независими експерти се оказва, че Игрите на СССР струват точно 744.8 милиона рубли. Малка грешчица... Другият скандал е свързан с бойкота на САЩ и още 62 страни, които не участват в олимпиадата, заради нахлуването на съветски войски в Афганистан. Третият е за направени проби на всички спортисти за стероиди и всички били отрицателни, а като гаранция затова служи тежката дума на главният лекар на комунистическия лидер Брежнев. Факт обаче е, че наши шампиони в предишни игри в Москва не само не печелят, но остават назад в класирането. България се представя с 266 спортиста, печели 41 медала, а делегацията ни е от 295 души - 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Само двама наши лекоатлета се качват на стълбицата - Петър Петров взима бронза на 100м, а дискохвъргачката Мария Вергова взима сребърния медал. Останалите Ивайло Караньотов, Мария Шишкова, Софка Попова, Павел Павлов, Владимир Иванов, Лиляна Панайотова, Галина Енчева, Свободка Дамянова, Милена Андонова, Росица Стаменова, Бинко Колев, Николина Щерева, Весела Яцинска, Тотка Петрова, Пламен Кръстев, Бонка Димова, Йорданка Донкова, Даниела Вълкова, Янко Братанов, Станимир Ненов, Атанас Младенов, Йорданка Благоева, Йордан Янев, Иван Тупаров, Екатерина Недева, Лидия Гушева, Атанас Чочев, Иво Янчев, Никола Христов, Славчо Стоев, Вержиния Веселинова, Елена Стоянова, Иванка Петрова, Емил Владимиров, Велко Велев, Светла Божкова, Стефан Стойков, Иванка Ванчева, Антоанета Тодорова, Цветана Ралинска и Емануил Дюлгеров остават извън призовата тройка.
Софка Попова има две европейски титли на 60 метра гладко бягане (1980 и 1981). Попова е втора на европейско първенство на 50 м гладко бягане (1981) и се класира на 4-то място на Олимпийски игри в Москва (1980).
Мария Вергова (диск) печели сребърните медали от игрите в Монреал (1976) и Москва (1980), сребърна медалистка е от европейското в Атина (1982) и бронзова от световното в Хелзинки (1983).
Николина Щерева (800 м) е сребърна медалистка от европейското (1974) и е първата ни лекоатлетка, която участва на финала на две дисциплини в една Олимпиадата - Монреал (1976) и печели сребърен медал. Щерева е европейска шампионка (1976 и 1979) и е бронзова медалистка от еврепейското (1981).
На турнира "Дружба" (социалистическата олимпиада 1984) в Москва, Людмила Жечева печели златен медал в скока на височина, а по-късно поставя и световен рекорд от 207 см.
За Игрите в Лос Анжелис (1984) СССР, ГДР и още 14 социалистически страни, сред които и България отказват участие - ход отнел последния шанс за стотици елитни състезатели. Въпреки това обаче Румъния участва на Игрите. За първи път олимпийският огън обикаля и се предава от ръка на ръка на доказалите се спортисти в страната-домакин. Огънят тръгва от Ню Йорк и обикаля 33 щата и спира в столицата Вашингтон и изминава 15000 км и е носен от 3616 атлети и 200 бегачи определени от спонсорите на Игрите. Официално 11 теста за стероиди са положителни, неофициално са повече, а други се обявяват за изчезнали, като някои дори са запазени в тайна.
Гинка Загорчева е световен шампион на 100 м с препятствия. Загорчева успява да подобри световния рекорд на Донкова на 8 август 1987. Загорчева е бронзова медалистка на световното (1983), сребърна медалистка е от европейското (1985), с бронзов и сребърен медал е от европейското (1986) и с 2 бронзови медала от европейското и световното (1987).
Най-големият ни триумф е на игрите в Сеул (1988 ). Тогава Йорданка Донкова (100 м с препятствия) и Христо Марков (троен скок) печелят титлите, което е и първото ни златно отличие при мъжете. На същата олимпиада Стефка Костадинова (скок на височина) е сребърна медалистка, а Цветанка Христова (диск) е бронзова. Най-големият скандал на Игрите е с Бен Джонсън, който поставя рекорд в спринта, но по-късно дава положителна проба за стимуланти и е дисквалифициран. И до днес Джонсън твърди, че мистериозният Андре Джаксън е сложил допинг в храната му и призова защитници, които не се отзоваха.
Йорданка Донкова е световна рекордьорка (100 метра с препятствия). Рекордът е поставен през 1988 и до днес все още не е подобрен. Донкова поставя 4 пъти световен рекорд през 1986, а също така притежава рекорда на европейските шампионати в същата дисциплина. Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства. Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка - победител в крайното генерално класиране от веригата "Мобил Гран при". Донкова поставя началото на кариерата си още на олимпиадата в Москва (1980) и поставя олимпийски рекорд на игрите в Сеул (1988) от 12,38 секунди. Йорданка Донкова е подобрявала световният рекорд пет пъти, а единствената прекъснала серията й е Гинка Загорчева. Донкова подобрява и собствения си рекорд 2 пъти за един ден в в Кьолн. Донкова участва на олимпиадата в Барселона (1992), където стига до бронза, печели сребро от световното в зала в Лиевен (1993) и злато от европейското в зала в Париж (1994).
Христо Марков (троен скок) е европейски шампион за юноши (1983), световен шампион за мъже в зала (1985) и световен шампион за мъже в зала на открито (1987). Европейски рекордьор е (1985 и 1987). Марков е 4-ти на световното първенство в зала (1987), има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). Олимпийски рекордьор е в Сеул (1988). В настоящата историческа ранглиста Марков е на 4-то място. Христо Марков подобрява 4 пъти европейският рекорд в тройния скок като за последно скача 17,92 метра в Рим.
На олимпиадата в Барселона (1992) Цветанка Христова взима сребро, а Йорданка Донкова бронз. Николай Антонов, Георги Даков, Галин Георгиев, Евгени Игнатов, Николай Колев, Асен Марков, Христо Марков, Пламен Минев, Галин Ников, Николай Раев, Иван Танев, Людмила Андонова, Светла Димитрова, Стефка Костадинова, Светлана Миткова, Анелия Нунева, Антоанета Селенска и Стефания Симова не влизат в призовата тройка.
Цветанка Христова (диск) е европейска шампионка (1982), сребърна медалистка е от европейското (1986), бронзова медалистка е на световното (1987) и е с бронзов медал от игрите в Сеул (1988). Христова е световен шампион (1991) и е сребърна медалистка от игрите в Барселона (1992). Състезава се до 45 годишна възраст, като продължава да е № 1 в националните надпревари.
Николай Антонов е европейски шампион в зала (1992) и световен шампион в зала (1991), а същата година бяга и на финала на 200м на световното на открито. Тогава шампион става легендата Майкъл Джонсън, а Антонов е единственият бял спринтьор на финала. Антонов е известен по това време като "най-бързият бял мъж на планетата". Антонов е сребърен медалист от европейските първенства (1988 и 1990).
Ивайло Младенов печели златният медал, който печели на дълъг скок на европейското първенство на открито в Хелзинки (1994).
На игрите в Атланта (1996) в олимпийския парк при бомбен атентат загиват двама души, а 111 са ранени. Игрите не са прекратени и Стефка Костадинова триумфира с титлата. В Атланта (1996) от 2 случая на хванати с непозволени средства единият бе наш - на Ива Пранджева.
Световният рекорд на Стефка Костадинова (209 см) вече 20 години не е преодолян! Стефка Костадинова поставя световен рекорд при скока на височина - 209 см на 30 август 1987г. Костадинова е световна рекордьорка, носител е на златни медала от световни първенства (1985, 1987, 1989, 1993, 1995, 1997) и е европейски шампион в зала и на открито (1985, 1986, 1987, 1988, 1992, 1994), олимпийски шампион е в Атланта (1996) . На игрите в Сеул (1988) печели сребърен медал.
Олимпийската 2000 година започва с Европейското първенство в зала в Гент, а шампиони са Петър Дачев (скок дължина) и Илия Дживондов (400м), сребърни медали завоюваха Ростислав Димитров (троен скок) и Петя Пендарева на 60м, а 2 бронза в хоризонталните скокове взе Ива Пранджева. Призови класирания регистрираха и Венелина Венева в скока на височина и Даниела Йорданова на 3000м.
Христина Калчева е включена в последния момент в групата за Световното първенство в Маебаши (1999) и печели златния медал с личен рекорд 199 см.
На олимпийските игри в Сидни (2000) Тереза Маринова спечели олимпийската титла в тройния скок, а Ива Пранджева бе спряна от скока на дължина и тройния скок заради положителна допинг-проба.
Тереза Маринова е Европейска шампионка за девойки в Недерхаза (1995), Световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни (1996), 8-ма е на Световното първенство в зала в Берси (1997), 6-та е на Световното първенство в Атина (1997), 3-та е на Европейското първенство в Будапеща (1998), 4-та е на Световното първенство в зала в Маебаши (1999), Световна шампионка в Лисабон (2001), 3-та е на Световното първенство в Едмънтън (2001), Европейска шампионка в зала във Виена (2002). Седмица преди игрите в Пекин (2008) Маринова се отказа от участието си, като изтъкна здравословен проблем.
Светла Димитрова години печели световна титла на седмобой за девойки (1986). След 2 години участва и на Олимпийските игри в Сеул (1988) и заема 12-то място. През 1993 се преквалифицира в хърделистка (100 м с препятствия). Димитрова печели европейската титла в Хелзинки (1994) и в Будапеща (1998). През този период е въвлечена в допинг-скандал. 8 месеца след раждането на Кристиян участва на Олимпиадата в Атланта (1996), но нелепа грешка я лишава от медал. Димитрова взима единствения медал (сребърен) за България на световното първенство в Атина (1997). След олимпийските игри в Атина (2004) слага край на кариерата си.
Най-големият успех в бягането на 100 м регистрира Ивет Лалова, която е 4-та на Игрите в Атина (2004), а на 200 м е 5-та. Първият успех на Ивет Лалова е на 4-то място на световното първенство за девойки в Дебрецен (2001), на европейското в Тампере (2003) е първа на 100 м с резултат 11,14 сек и на 200 м с 22,88 сек. На европейското първенство в Мадрид (2005) Лалова е шампионка в коронната си дисциплина 200 м гладко бягане. На 10 юни 2005 г. спринтьорката спечели бягането на 100 м на турнира "Златният шпайк" в Острава, с време 11,03 сек, а на 12 юни, в Улм Лалова спечели бягането на 200 м с време 23,12 сек със значителна преднина пред втората Биргит Рокмайер. Преди старта на 100 м за турнира в Атина от веригата "Супер гран при" след сблъсък с друг лекоатлет счупи десния си крак над коляното и пропусна остатъка от сезон 2005. На 29 май 2007 Ивет Лалова се завърна и спечели спринта на 100 метра на турнира "Артур Такач" в Белград с време 11:26 секунди и взе олимпийска квота. На Летните олимпийски игри в Пекин (2008) най-бързата бяла жена не успя да се класира за финала и завърши на 7-мо място.
Даниела Йорданова е 5-та на 1500 м. и успява да стане бронзова медалистка от Европейско първенство (2006). На Европейското първенство в Гент (2000) е 5-та, 9-та е на Олимпийските игри в Сидни (2000), 5-та е на Европейското първенство в зала, Виена (2002), 7-ма е на Световното първенство в Париж (2003), 4-та е на Световното първенство в зала, Будапеща (2004), 5-та е на Олимпийските игри в Атина (2004), 5-та е на Световното първенство в зала, Валенсия (2008).
Тезджан Наимова печели 2 златни медала на 100 и 200 м на Световното в Пекин (2006). На балканското първенство в зала (2006) постига резултат от 7,13 секунди за 60 м, което я изпраща начело на световната ранглиста, спечели и купата на Европа на 200 м и е втора на 100 м (2006 и 2007).
Венелина Венева на Световно първенство в зала печели бронзов медал (2001), на Европейско първенство в зала (2005) е носителка на бронзов медал, на европейското първенство в Гьотеборг (2006) постига най-големия си успех, като печели сребърен медал с резултат 204см. От Европейско първенство в зала в Бирмингам (2007) Венева печели бронзов медал.
Ваня Стамболова е европейската ни шампионка в Гьотеборг (2006). Тя е първата българка пробягала разстоянието с по-малко от 50 сек. По-късно се установи, че Венева и Стамболова са използвали забранени стимуланти и правата им да се състезават бяха прекратени.
На игрите в Пекин (2008) Ивет Лалова и Инна Евтимова се класираха за четвъртфиналите на 200 м, но не успяха да се наредят сред първите четири в своите серии. Лалова финишира 5-та във втората и най-силна серия. Евтимова също финишира 5-та. Ивет Лалова влезе на четвъртфиналите със 17-ти резултат (23,13 секунди), а Евтимова с 31-ви резултат (23,50 секунди). Цветелина Кирилова отпадна във втора полуфинална серия в бягането на 500 м с препятствия и остана последна. Спас Бухалов и Илиян Ефремов не успяха да се класират за финала на овчарски скок. Бухалов се нареди 25-ти в квалификацията. Илиян Ефремов направи три неуспешни опита на началната височина. Румяна Карапетрова отпадна в квалификациите и остана на последното 26-то място и успя да изпрати копието само на 40.15 м. Десислав Гунев отпадна в предварителните серии в бягането на 200 м, не успя да премине квалификациите в бягането и на 100 м. Момчил Караилиев завърши на 10-то място във финала на троен скок. Гита Додова не се класира за следващата фаза на състезанията по троен скок. Венера Гетова отпадна от финала на хвърляне на диск и зае 16-то място в класирането. Добринка Шаламанова също рано приключи участието си на олимпийските игри в Пекин. Тя успя да пробяга едва 200 метра в края на колоната, след като беше видно, че има проблем. Георги Иванов и Николай Атанасов не успя ха да преодоле ят квалификациите. БФ Лека атлетика спря от участие в Олимпийски игри в Пекин Даниела Йорданова заради положителна допинг-проба.

 

ЛОВНА СТРЕЛБА

Ловната стрелба е спорт, в който състезателя цели глинена паничка изхвърлена от машина със скорост от около 100 к м/ ч. Първото световно първенство е организирано във Франция (1897).
Олимпийските дисциплини са трап, скийт, двоен трап, спортинг .
Интересен факт представлява, че на игрите в Париж (1900) за мишени са използвани живи гълъби. Скоро обаче, са заместени с глинени.
През Втората световна война дисциплината скийт е активно използвана за обучение на американските войници в стрелба по летящи мишени, тъй като мишените при скийт-а наподобявали полета на неприятелски самолети.
Първият ни състезател на игрите в турнира по ловна стрелба е Антон Манолов, който стартира в Мексико (1968). Той е и рекордьор по участия - 5 олимпиади - Мексико (1968), Мюнхен (1972), Мелбърн (1976), Москва (1980) и Барселона (1992).
На олимпиадата в Москва (1980) участват Кирил Гачевски, Иван Мандов, Тодор Стоименов, Стайко Ненов и Пенчо Винчев.
Олимпиадата в Барселона (1992) е спечелена от Шан Дзанг (Китай) с резултат 200 / 200 в сериите преди финала. От Игрите в Сидни (2000) жените са отделени в дисциплина "скийт жени".
В Атина (2004) сме представени от Иван Гюлев.

 

СТРЕЛБА

Състезания по стрелба започват да се провеждат още през 1432 година в Германия. Спортната стрелба е един от най-популярните спортове по света.
Стрелбата е олимпийски спорт още на първите съвременни олимпийски игри в Атина (1896). Стрелбата за жени е олимпийски спорт от Игрите в Лос Анжелис (1984).
На Игрите в Стокхолм (1912) шведът Оскар Суон става най-старият олимпийски медалист като печели състезание в стрелбата. Тогава е на 64 години.
На Игрите в Антверпен (1920) Оскар Суон чупи за втори път рекорда за най-стар участник на олимпиада и печели медал в стрелбата. По това време той е на 72 години.
На Игрите в Лос Анжелис (1932) само футболът, поради слабата му популярност в САЩ и отсъствието на европейски отбори, е заменен със стрелба.
Дебютът на българските стрелци в Олимпийските игри в Берлин (1936), но тогава не стигат до призовите места.
На Игрите в Лондон (1948) с особено внимание и любопитство, следят унгареца Карой Такач. През 1936 г. му ампутират дясната ръка до китката. Той започва да тренира с лявата и става световен шампион (1939). В Лондон Такач е недостижим на 25 м - със скоростен пистолет.
Първите спортни дружества у нас след освобождението от османското иго са стрелковите.
Първата база на спортната стрелба е дървен навес-стрелбище с 6 коридора на 50 м в Ловния парк, а първият майстор на спорта по стрелба у нас е Цоньо Петев.
Националният отбор на България по стрелба участва в балкански шампионат в Белград (1947).
За първи път български стрелци участват в олимпийски игри в Хелзинки (1952).
Първият медал от европейско първенство за България е сребърен и е завоюван в легнало положение в Букурещ (1955) от з.м.с. Т. Тошкова с малокалибрена пушка.
Първият медал от световното първенство в спортната стрелба е сребърен, спечелен е в легнало положение през от з.м.с. Величко Величков в Москва (1958).
На Игрите в Рим (1960) за България стрелят Борис Братинов, Величко Христов, Марсел Койен, Денчо Денев, Тодор Козловски и Иван Лазаров, но не стигат до медали.
Първият ни олимпийски медал е сребърен на Величко Величков в Токио (1964). Компания му правят Денчо Денев, Марсел Койен, Тодор Козловски и Стоян Попов.
Първата за световна титла е завоювана от Анка Пелова в Швейцария (1974), където тя е и рекордьорка по стрелба с малокалибрена пушка.
Първата европейска титла за България завоюва з.м.с. Анка Пелова през 1975 г, а през 1976 г. Пелова става европейски шампион в 2 дисциплини.
На Игрите в Москва (1980) Петър Запрянов и Любчо Дяков печелят бронзови медали. До медалите обаче не успяват да стигнат Любен Попов, Нонка Матова, Емил Янков, Антон Манолов и Кирил Гечевски.
Красимира Дончева е носителка на два златни и един сребърен медал от европейското първенство през 1985 г.
Валентина Лазарова се прибира със златен медал от световното първенство през 1986 г.
Аница Вълкова е носителка на два бронзови медала отборно от европейското първенство през 1993 г.
Диана Йоргова печели златен и сребърен медал от европейското първенство (1995), носителка е на световната купа със световен рекорд и печели сребърен олимпийски медал от игрите в Атланта (1996).
Таню Киряков е двукратен олимпийски шампион в Сеул (1988) и Сидни (2000) и бронзов медал в Атланта (1996).
На Игрите в Барселона (1992) ни предтавят Иван Димитров, Таню Киряков, Спас Копринков, Антон Манолов, Емил Милев, Стоян Стаменов, Петър Запрянов, Мария Гроздева, Весела Лечева, Нонка Матова, Таня Станева, Аница Вълкова и Диана Йоргова.
Мария Гроздева е олимпийска шампионка в Сидни (2000), има 2 бронзови медала от игрите в Барселона (1992) и Атланта (1996) и 1 златен и 1 бронзов медал от игрите в Атина (2004). Гроздева е единствената българска спортистка с 5 медала от 4 олимпиади.
Нонка Матова е носител на сребърен медал от игрите в Барселона (1992) - 50 метра малокалибрена пушка, като стреля от 3 положения. Матова участва в четири Олимпийски игри - Монреал (1976), Москва (1980), Сеул (1988) и Барселона (1992). Носителка е на златен медал от световното в Милано (1997); сребърен медал от Световното в Лугано (1997) и печели бронзов медал от Световното в Мюнхен (1998). Поставила е 11 световни рекорда в стрелбата с пушка, два от които са за мъже. Произведена е в чин генерал.
Весела Лечева печели сребърни медали в Сеул (1988) и Барселона (1992). Седемкратна носителка на Световната купа. Притежава 17 световни рекорда в индивидуалните дисциплини. Има 5 златни медали от световни първенства. Осемкратна европейска шампионка. Има златен медал на 3x20 и 40 изстрела в Хавана (1997). Носителка е на златен медал и 4-то място в Сеул (1997). Прибира се с бронзов медал от Атланта (1998 ), печели сребърен медал в Бордо (1999), сребърна медалистка е в Сеул (1999) и в Мюнхен (1999 ) и е бронзова медалистка от Пилзен (2000) .
Емил Милев и Диана Йоргова се прибират със сребърни медали от игрите в Атланта (1996).
Мария Гроздева спечели златен медал на 25 м пистолет от турнира за Световната купа по спортна стрелба в Рио де Жанейро (2007). Ирена Танова е 9-та, а Антоанета Бонева 17-та. Гроздева е седемкратна европейска шампионка, притежава олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.
Таню Киряков е Европейски шампион на 50 м пистолет (1998, 2006 и 2007), двукратен олимпийски шампион е на 10 м пистолет от олимпиадите в Сеул (1988) и Сидни (2000), бронзов медалист е от игрите в Атланта (1996).
Десислава Балабанова зае 5-то място на европейското в Дювил (2007). Ирена Танова зае 6-то място на Европейското в Гранада (2007).
Преди игрите в Пекин (2008) Антонета Бонева е дала положителна проба за наличието на кокаинов метаболит в кръвта и бе спряна от участие. Таню Киряков завърши на 10-то място в квалификациите и отпадна в надпреварата. След края на състезанието Киряков бе извикан на допингконтрол. Десислава Балабанова остана 26-та в квалификациите в дисциплината 10 м въздушна пушка. Мария Гроздева отпадна на 1/2 финала на 10 м пистолет и завърши на 11-то място. Мария Гроздева остана на 5-то място в крайното класиране в стрелбата с пистолет на 25 м. Ирена Танова приключи участието си 32-ра.

 

 

СТРЕЛБА С ЛЪК

Всеки, който е запознат с историята за Херкулес, Робин Худ или Вилхелм Тел знае, знае че стрелбата с лък датира още от древността. Стрелбата с лък е едно от най-древните занимания на човека датира от каменната ера. През 16 век с изобретяването на барута и пушката стрелбата с лък продължава да се развива само като спорт и забавление. Днес екипировката е модерна, но правилата са същите. Най важните изисквания в спорта са: спокойни ръце, силни рамене, подвижни мускули, точно око и железни нерви.
Първият шампионат по стрелба с лък бил през 1900г. През същата година спортът бил приет в Олимпийските игри в Париж (1900), въпреки че тогава заради Международния панаир игрите продължават над 5 месеца.
Международната федерация по стрелба с лък е основана през 1931 г. в Лвов, Полша. През същата година се провежда и Първият Световен шампионат.
В България стрелбата с лък прохожда доста късно.
Първото ни участие в олимпиада е в Москва (1980), а представители са Петьо Кишев, който се класира на 30-то място и Цветанка Стойчева, която е 27-ма в крайното класиране.
След омипийските игри в Москва (1980) завършва първият курс за треньори и съдии. Сред участниците са Валентин Степанов и Георги Павлов.
Цветанка Стойчева, Албена Радославова, Ели Райкова и Бистра Кацарова са победителки в националния турнир (1981). Академик включва в отбора си Луна Доскова, Георги Радославов, Димитър Василев, Гео Бъчков и Стефан Марков.
На Балканските игри (1986) Димитър Василев е шампион, а Албена Радославова е втора.
На Европейското първенство за юноши и девойки в Аркашон (1985) Даниел Павлов завоюва златен медал на 50м. и бронзов в крайното класиране.
На Игрите в Барселона (1992) Йото Йотов е 35-ти, а Иван Иванов отпада още в квалификациите.
На Европейското първенство (1994) Иван Йотов се класира на 2- ро място.
На Световното първенство по стрелба с лък на закрито в Ним (1994) националният отбор Иван Йотов, Явор Христов и Пламен Петров се класират на 2-ро място.
На Игри те в Атланта (1996) Йото Йотов печели квота, но родната федерация залага на Стефан Мляков, който се нарежда 45-ти.
На Игрите в Атина (2004) Явор Христов е 28-ми в крайното класиране.
На Игрите в Пекин (2008) Даниел Павлов остана 59-ти и отпадна в първия кръг. На квалификациите в Лайпциг (2007) Павлов е 23-ти.
Първото по рода си състезание по стрелба с лък в Града на розите Казанлък събра 34 стрелци - 27 мъже и 7 жени от 8 клуба в страната. Състезанието се проведе на спортен комплекс "Севтополис" и бе кръг от Българското първенство 2008. То протече при перфектна организация в дисциплината 2 х 70 м в първия ден и с директни елиминации на финала във втория състезателен ден. Явор Христов от Русе, Йордан Георгиев от Казанлък, Траяна Йорданова от Разград и Стефка Димитрова от Велико Търново са победителите в турнира.

 
 

 

КИОКУШИН КАРАТЕ

През Май 2008 във Витория, Испания се проведе Европейското Първенство за мъже и жени по карате киокушин. Даниела Динева стана европейска шампионка. Бронзови медали спечелиха Петър Мартинов и Данаила Чернева. Бронзови медали спечелиха Стилиян Петров и Анелия Асенова. Петър Мартинов спечели наградата за тамешвари с 20 счупени дъски. В осмицата се наредиха Александър Петров, Надежда Петрова и Йордан Янев.
Даниела Динева има 15 златни, 6 сребърни и 7 бронзови медала. На Европейско Първенство в Барселона (2006) Динева се класира на 5-то място , а на Европейското в Месина (2006) взима бронза и застава на 3-то място. На Световно Първенство в Чиба , Япония (2007) Динева се класира на 2-ро място и взима среброто. На Европейското във Волос, Гърция (2007) Даниела Динева отново печели среброто. На Европейското в Риза, Германия (2007) Динева се класира на 3-то място и взима бронзовия медал.
Стилиян Петров е многократен медалист и републикански шампион на България. Петров участва в първата международна гала България - Русия (2006), където завършва с равна среща с Артур Бабаев, който е многократен шампион на Русия. Стилиян Петров участва в международния турнир Ichi Geki, където побеждава двукратния Европейски шампион Пьотър Мочидловски от Полша.
Носител на бронзов медал е и Валери Димитров от 9-ти Световен отворен шампионат по киокушин в Япония. Димитров влезе в оспорван полуфинал с шампиона Такаюки Цукагоши. При абсолютно равностойна игра, съдийското отсъждане в полза на Цукагоши го изправи в битка за третото място с Роман Нестеренко от Русия. За Валери Димитров се присъди и наградата за най-техничен състезател. Със същата награда бе удостоена и Гергана Атанасова, която се класира 4-та при жените. Това беше първото световно първентство за жени в абсолютна категория. Атанасова взе първата си среща с ипон, втората я изправи срещу Рие Като (Япония). В третата си среща отсрани тазгодишната европейска шампионка Eдит Абрахам (Унгария). На полуфинала се изправи срещу фаворитката на домакините Мисаки Сато. Срещата продължи след меренето на кантар, където само японските съдии видяха победата на Мисаки Сато. Милуш Драганов спечели първата си среща с ипон, а втората с възари. В третия кръг се изправи срещу световният шампион в тежка категория от 2001г, Денис Григориев (Русия). Голямата разлика в ръста и килограмите си каза тежката дума и Милуш загуби в редовното време. Димитър Попов също победи в първата си среща с ипон, а след три тежки продължения във втората отстъпи на Тейши Ватанабе (Япония). Димитър Попов е петкратен европейски шампион! Ветеранът Димитър Трампов победи в първата среща с ипон, а във втората се изправи срещу шампионът на Русия - Роман Нестеренко. След съдийско решение от 3:2 гласа Трампов отстъпи след второто продължение. Цветелина Николаева доминираше през цялото време, но съдиите й наложиха две наказания и в надпреварата продължи Мимико Фукуда.

 
 

 

ТРИАТЛОН

Откривател на триатлона е Франция. През 1920 е носил и различни имена "Les trois sports", "La Course des Debrouillards" и "La course des Touche a Tout". Турнирите се провеждали всяка година в Meulan и Poissy. В годините на Депресията тази дисциплина потъва в забрава, но в средата на 70-те е преоткрит от двама американци Джак Джонстоун и Дон Странахан, които организират на 25 септември 1974 г. в Сан Диего, Калифорния първия турнир по триатлон. П рез май 1989 в Авиньон, Франция се основава Международната Федерация по Триатлон , през Август същата година в Авиньон се провежда и Първият Световен Шампионат.
Триатлонът много прилича на модерния петобой. Състои се от три дисциплини: плуване, колоездене и бягане. Плуването се провежда в открити и естесвени водоизточници , а р азстоянието, което трябва да се измине е 1500м. Колоезденето е на дистанция от 40км, а бягането на 10км. Между различните дисциплини няма време за почивка.
У нас триатлонът добива популярност доста късно. Спортен клуб "Триатлет" е регистрира н през 1993 г. Състезателите от град Баня участват за първи път в състезание по триатлон през 1986 г. под ръководството на Марин Маринов. От тогава до днес триатлон а се развива и има многобройни участници в държавни и международни първенства. На Републиканското състезание в Благоевград през август 2005 от 17 състезатели на СК "Триатлет" са спечелени 15 медала.
На състезанието от Европейската купа в Тиса Уйварош, Унгария (2008 ) Моника Микова се класира на 5- то място (750 метра плуване, 20 км колоездене и 5 км бягане). Емил Стойнев се класира на 43-то място.
Тази година почина участник в международния турнир по триатлон в Ню Йорк по време на плувната дистанция. Естебан Нейва е починал по време на преодоляване на водната дистанция от 1,5 км. Десетки участници са съобщили за болезнени изгаряния от медузи, за които не са били предупредени. Смъртоносни се оказаха и плувните дистанции във Флорида, Айова и Орегон.

 
 

 

МОДЕРЕН ПЕТОБОЙ

В древни времена о-в Лемнос става родината на пентатлона, след като Язон и аргонавтите организират състезание с бягане, скачане, борба, хвърляне на копие и хвърляне на диск.
Модерният петобой възник ва през 19 век. Историята му започа от един млад френски офицер, който бил натоварен със задачата да занесе важно послани е на своя генерал. За целта е трябвало да премине през вражеската територия. По пътя, докато яздел, му се наложило да се дуелира със шпага, да стреля с пистолет, да преплува реки и езера и накрая, след като конят не издържал, офицерът е трябвало да измине оставащото разстояние пеша. Така са се родили различните днес дисциплини на модерния петобой - стрелба, фехтовка, плуване, езда и бягане. Печели този, който пръв прекоси финалната линия.
Международният Съюз по Модерен петобой е основан в Монако (1948).
В програмата на Олимпийските игри петобоя за първи път влиза в Стокхолм (1912).
За олимпийските игри в Париж (1924) са похарчени 10 милиона френски франка. Това е последната олимпиада организирана под ръководството на барон Пиер дьо Кубертен и интересът към Игрите е огромен. Модерния петобой предизвиква най-малък интерес и регистрира най-малката публика - само 93 зрители.
На Игрите в Сидни (2000) за пръв път е добавено и състезание за жени.
Началото на модерния петобой в България е поставено от д - р Любен Цветков през 1954 г .
Още след въвеждане на петобоя в България петобойците участват в Световното първенство в Маклинген (1955).
През 1957 г. по предложение на състезателите Георги Попов, Иван Попов и Владимир Матев се учредява Градска секция по Модерен петобой. Тя започва ежегодно да организира градски първенства по модерен петобой, а впоследствие и по модерен трибой, започват и ежегодни международни състезания в Армения, Румъния, Унгария, ГДР, Чехословакия, Полша, СССР и в България.
Началото на модерния петобой в "Славия" е е поставено през 1967 г, когато се създават подготвителни групи за деца и юноши. Първи треньор е Васил Челбов.
Първият успех на международната спортна арена е бронзовия медал на Емануил Азманов на Световното първенство за младежи в Будапеща (1969), а българският отбор се класира на 4 -то място.
В Националното централно спортно училище "Олимпийски надежди" израстват републиканските шампиони и национални състезатели Владимир Клинчаров, Велизар Илиев, Андрей Кузманов, Стефан Асенов, Николай Аргиров, Ивайло Гавраилов, Христо Попов и др , но за съжаление "Олимпийски надежди" е закрито през 1994 г.
За първи път нашите петобойци стартират на Олимпийските игри в Мексико (1968). Антон Паньовски, Иван Апостолов, Георги Стоянов и Константин Серджиев се класират на 12-то място.
На Игрите в Мюнхен (1972) Георги Стоянов e 3-ти на езда, а във финалното подреждане е 16-ти.
На Игрите в Москва (1980) петобойците ни Николай Николов, Симеон Монев, Борислав Батков, Валентина Димитрова и Емилия Кунова не стигат до медали.
На Световно първенство в Киев (1985) Велизар Илиев се класира на 3-то място. Велизар Илиев печели златните медали турнирите Дружба в Букурещ (1985) и в Секешфекетвар (1986).
На Световно първенство за младежи в Египет (1988) Жерар Левонян печели бронзов медал.
На Игрите в Барселона (1992) талисманът кучето Коби не успява да донесе късмет за медал на Стефан Асенов.
Отборът ни печели титлата Световен шампион на дисциплината "Щафета по модерен петобой" в Зельона гура, Полша (1992) в състав Асенов, Андонов и Трухчев.
Ина Харизанова спечели един кръг от Световната Купа на турнира в Рим (1994).
На Игрите в Сидни (2000) Цанко Хантов се класира 23-ти.
На Световното първенство в Милфийлд (2001) Цанко Хантов печели 3- то място и взе бронзов медал.
В Албена се проведе Световно първенство по модерен петобой за юноши и девойки 2008. При девойките титлата взе Йоана Гомолинска ( Полша), втора завърши Барбора Кодедова (Чехия). Голя ма изненада сервира Жилхан ел Мидани (Египет), която стартира от 16-та позиция и с невероятно бягане, без грешка и един пропуск в последната стрелба, успя да стигне до бронзовия медал. Елена Кънчева завърши 30-та, Беатриче Генчева с е класира 31-ва, а Виолета Желязкова 36-та. Стоян Грошлев финишира 41-ви, Даниел Стоянов 52-ри, а Дойчо Иванов 55-ти.

 
 

 

МУАЙ ТАЙ

Данаила Чернева е двукратната Европейска Шампионка по Киокушин Карате и спечели златен медал и Европейска титла при първото си участие по правилника на Муай Тай. Европейското Първенство се проведе в Згожелец, Полша (2008).
На Световното първенство по муай тай за аматьори в Бургас (2008) Димитър Илиев успя да се наложи над мароканеца Сарти Абделилах. Злато при юношите завоюва и Валентин Рачев. Сребърни медалисти станаха Николай Атанасов, Данаил Станоев и Веселин Веселинов.

 
 

 

ОРИЕНТИРАНЕ

За Ориентирането като дисциплина може да се говори много, но истината е, че се знае наистина малко. Ориентирането е спорт, в който стигаш до определена цел с помощта на карта и компас, придвижваш се през непозната местност и събираш контролни точки, които са отбелязани на картата. Гони се време от старта до финала, но трябва да се премине през всички отбелязани точки. В тази спорт са важни уменията за навигацията, концентрацията издръжливостта и бягането, маршрута се връчва на всеки състезател след старта, като всеки състезател по ориентиране тръгва с разлика от предишния не по-малка от 1 минута.
Ориентирането възниква в края на 19 век в Швеция. Първоначално е военна тренировка за военни офицери, а впоследствие се практикува и от цивилни. Първото състезание се е провело в Норвегия (1897). За да сте състезател по ориентиране ще трябва да имате компас, спортен екип, карта и свирка. Свирката е за безопасност. Международните правила по ориентиране забраняват изпозването на GPS и други електронни навигационни устройства!
У нас Ориентирането има 50 годишна история! На 6 септември 1954 г, на хижа Фонфон на Витоша се провежда първото в страната състезание по ориентиране. Имаме си и Федерация по ориентиране! Имаме и състезатели! Кирил Боянов печели купа "Балатон" (1962) - лятно ориентиране. Иван Ненов, Любо Стоев, Алексей Аризанов и Рачо Христов са сребърни медалисти на щафета на 2-то Световното първенство по ски-ориентиране (1977). Печелим бронзови медали на мъжката щафета в ски-ориентирането и през 1980 и сребърни медали през 1986-та. Игнат Орлов постига най-високото индивидуално постижение - 8-мо място в ски-ориентирането, а Пепа Милушева, Димитринка Христова и Маринела Досева - Орлова са с бронзови медали (1986). Най-голям успех на българското ски-ориентиране световната титла на Пепа Милушева и 6-то място на Кирил Николов в обикновеното ориентиране от финалния кръг за Световната купа по парково ориентиране в Шанхай (1994). Антония Григорова печели европейска титла в лятното ориентиране (2003). Екатерина Дафовска , никога не е крила, че започва спортната си кариера като състезателка по ски-ориентиране и преминава в биатлона, тъй като той е олимпийски спорт. Иван Сираков спечели европейска титла по ориентиране в Словения (2006). Станимир Беломъжев се класира 4-ти на вечерния старт по ски-ориентиране от Националното първенство в курорта Harsagarden, Швеция (2008). Беломъжев е Световен младежки шампион и Европейският шампион по ски - ориентиране (2005). В Австрийския курорт Тауплиц се проведоха 2 старта за Световната ранглиста, където Беломъжев завърши 1-ви на средната дистанция и 4-ти на дългата дистанция от Купата на Австрия (2008). Целта му е да спечели достатачно точки за класиране в Топ 20, което автоматично ще му отреди място в червената група на Световното първенство по ориентиране в Русуцу, Япония през март 2009г. Илиана Шандуркова е 7 пъти държавна шампионка, 4 пъти Балканска шампионка и се клесиа на 7-мо, 11-то и 12-то място на Световното студенско първенство в Тарту, Естония. Стефания Беломъжева-Димитрова също е част от елита на ориентирането у нас.
Бъдещето принадлежи на Петър Доганов, Веселин Минев, Илкмен Топчу, Владимир Игнатов, Калоян Деянов, Евелина Бомбалова, Наталия Димитрова, Антония Григорова, Силвия Шандуркова, Елеонора Николова, Мелани Паракосова, братята Васил и Михаил Михайлови, София Тотева, Стоян Дачев и много други от различни възрасти. Липсата на средства спира от участия и от по-качествена подготовка много наши състезатели. Този спорт изисква поне седмица аклиматизация, ако се участва в Япония, Китай, Финландия, Гърция...

 
 

 

ПЛУВАНЕ

Плуването е познато от древността и като доказателство са скални рисунки на повече от 6 000 години, а първите писмени доказателства са на повече от 2000 години. Факт е и че древните гърци често плували. В Япония около 36 година пр. Хр. се провеждат състезания по плуване между самураите, а през Средновековието едно от изискванията към рицарите е да могат да плуват.
Първият закрит плувен басейн е открит в Англия (1862), а Капитан Матю Уеб е първият човек преплувал Ла Манша (1875) за 21 часа и 45 минути. Първите занимания по плуване у нас датират от 1 август 1879 г. в Русе. Тогава е създаден Българският военоморски флот и сред първите ученици са предимно войници и деца. Постепенно интересът към плуването се разпростира до Лом, Варна, Бургас и София. Плуването е част от първите модерни Олимпийски игри в Атина (1896). Тогава Алфред Хайос печели 2 златни и става първият олимпийски шампион по плуване. В Русе е дадено началото на първите организирани занятия по плуване в местното гимназиално дружество. През 1900 г. в Софийската минерална баня е построен плувен басейн с размери 16 на 7,5 м . На Игрите в Париж (1900) плуването е един от основните спортове, но тогава, за съжаление България няма представители. През 1904 Петър Белев издава първото ръководство, наречено "Плаването". В Чикаго (1904) е одобрен за домакин на Игрите, но Теодор Рузвелт го подменя със Сейнт Луис, заради Световното изложение и по повод 100-годишнината от присъединяването на Луизиана към САЩ. Олимпиадата и провеждащото се ЕКСПО се сливат и Игрите продължават прекалено дълго. Състезанията по плуване се провеждат в изкуствена река - на територията на изложението. Плувците стартират от сал, който се претоварва от тежестта на участниците и бързо потъва. От плъзгането плувците падат във водата. В Лондон (1908) е основана Международната федерация по плуване (FINA). Тогава е и олимпиадата в Лондон, в която България отново не участва. Първият международен успех е през 1912 г. на Соколския събор, когато Никола Дреновски става първи на 100 и 1500 м свободен стил. На Игрите в Стокхолм (1912) за първи път жени взимат участие в плуването. През 1914 г. е преплуването от нос Галата до Варна, което се смята за най-съществен успехт. Организират го инженерите Бърнев, Кърджиев и д-р Дерменджиев. На 1 юли 1920г. е учреден Българския народен морски сговор (БНМС), който дава тласък на развитието на плуването. В по-големите градове край морето, реките и езерата се организират състезания, които стават масови. Треньори и съдии обаче няма, а резултатите се измерват "на око". Това е и причината оттогава да не са регистрирани рекорди. За участие в Игрите в Антверпен (1920) Германия, Австрия, Унгария, България и Турция не са поканени да участват. За игрите в Париж (1924) български плувци въобще не участват! Българския народен морски сговор (БНМС) започва да прави курсове за учители по плуване, прави опити и да издаде Правилник за спортните състезания (1927-1929). През 1928 г. в Пловдив е построен първият открит басейн с гръмкото наименование "Първата българска лятна баня и училище за плуване". През 1931 г. първият открит 50-метров басейн вече е факт. Построява го Димитър Пехливанов, деятел на плуването и собственик на развъдник за риба край София. Уникалното съоръжение на "Дианабад", което е с олимпийски размери, отваря врати на 19 юли. Комплексът разполага и с кула за скокове във вода, чиито площадки са от 1,3, 5 и 10 метра. Първото официално международно състезание в басейн е регистрирано на 28 септември 1931 г. на "Дианабад". То се смята и за първата Балканиада, в която участие взимат съставите на България и Гърция. Оттогава започва и официалното записване на резултати и рекорди. Тази дата се смята и за рожденна на българското спортно плуване. Близо 1000 души присъстват на първото състезание на "Дианабад". Гърция участва с 9 състезатели, а България с 18. Най-добре от нашите се представя Кирил Блажев - 3- ти на 100 м свободен стил (1:19,4 мин). През 1933 г. България е приета за член на Международната федерация по плуване за аматьори (FINА). Дълго време обаче българското плуване е ръководено от две организации - БНМС и Българската национална спортна федерация (БНСФ), която е основана на 16 декември 1923 г. За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен (1936) в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян. На Игрите в Хелзинки (1952) и в Мелбърн (1956) един от най-добрите плувци е Бъд Спенсър, който по-късно става актьор. На Игрите в Монреал (1976) Източногерманският женски отбор по плуване успява да спечели само 2 златни медала, а по-късно е установено, че са им прилагани тестостеронни инжекции от техните треньори и лекари.
За началото на спортното плуване в България има две тези. Първата е, че на 28 септември 1931 в София, когато на басейн "Дианабад" се провеждат Балкански игри по плуване. Втората теза е, че на 18 май 1923 във Варна е учреден Български Народен Морски Сговор (БНМС) - организацията първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България.
Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова - олимпийска шампионка от Сеул ( 1988), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (осемкратен носител на Световната купа на FINA по плувен маратон). Други известни наши плувци са Антоанета Френкева, Соня Дангалакова, Жанет Славчева, Стефан Георгиев, Георги Михалев, Денислав Калчев и Михаил Александров. Мария Николова, Ангел Чакъров и Юлиан Русев са първите ни плувци участници в Олимпийски игри.
Стефан Попов - Замората е един от първите български състезатели, трикратен шампион на България на 200, 400 и 1500 м свободен стил (1951). Замората е специалист по кроул, а е най-добър на 1500 м свободен стил. След края на състезателната си кариера Стефан Попов - Замората става треньор и подготвя огромен брой български плувци.
Красимир Туманов печели сребърен медал от европейското за юноши в Осло (1976).
Петър Кочанов е със сребърен медал от европейското за юноши във Флоренция (1978).
На Игрите в Москва (1980) ни представят Цветан Голомеев, Петър Кочанов, Пламен Дончев, Красимир Туманов, Петър Стоянов, Бранимир Попов, Юлиян Василев, Добринка Минчева, Стоянка Дангалакова, Таня Богомилова, Румяна Добрева, Ани Костова и Ани Монева. Те не успяват да стигнат до олимпийски медал.
Георги Михалев е двукратен европейски вицешампион от европейското за юноши в Мюлуз (1983) и е европейски шампион за юноши в Люксембург (1984).
Игрите в Лос Анжелис (1984) са боекотирани от соцлагера и нашите спортисти буквално са лишени от възможността да покажат възможностите си. Алтернативата им е социалистическите олимпийски форуми Дружба.
Георги Михалев е Европейски шампион за юноши на 100 м. и 200 м. гръб, Люксембург (1984).
Денислав Калчев е един от най-добрите български плувци за всички времена. Той е първият ни финалист на 100 м бътерфлай на световното първенство в Рим (1984). Печели титла на 100 м съчетано плуване в спринтовия шампионат на Европа - Ставангер (1994). Калчев е бронзов медалист и от европейското в Рощок (1996). Калчев печели 3-то място на 100 м бътерфлай на Европейско първенство на 25-метров басейн и 8-мо място на Европейското на 50-метров басейн. Националният му рекорд от 1994 г. оцелява 14 години и е подобрен от Георги Палазов през 2008 г.
Михаил Савов е европейски шампион за юноши в Рим (1987). Савов е бронзов медалист и от европейското за юноши в Рим (1987).
Борис Борисов е със сребърен медал от европейското първенство по плуване за юноши в Рим (1987).
Антоанета Френкева е първата българска плувкиня с 2 олимпийски медала - сребърен на 100 м и бронзов на 200 м бруст от Игрите в Сеул (1988). Бронзова медалистка на 100 м бруст от турнира за купата на Европа (1987). Балканска шампионка.
Щафетата ни в европейското в София (1985) е носител на бронзов медал, а виновниците затова са Бистра Господинова, Таня Богомилова, Невяна Митева и Радосвета Чинкова.
Соня Дангалакова печели сребро на Европейското първенство в София (1985).
Ваня Аргирова печели бронзов медал на европейското в София (1985).
Таня Богомилова бронз на Европейското в Рим (1983) и е европейски шампион в София (1985). Богомилова печели сребърен и бронзов медал от световното в Мадрид (1986) и печели 4 бронз ови медала от европейските първенства в София (1985) , Атина (1991). Таня Богомилова е единствената ни олимпийска шампионка по плуване. Печели златен медал на 100 м бруст на олимпиадата в Сеул (1988). Богомилова печели среброто на Европейското в Бон (1989).
Участие в олимпиадата в Барселона (1992) взимат Денислав Калчев, Драгомир Марков, Георги Петров, Кристиян Минковски и Мария Здравкова. Те не стигат до медали.
Добромир Петров е европейски шампион за юноши в Лийдс (1992).
Атанас-Буби Гинчев е рекордьор на 100 и 200 м свободен стил.
Ани Дангалакова въпреки че е дъщеря на олимпийска шампионка е многократна републиканска шампионка по плуване и участничка в Летните олимпийски игри в Атина (2004) .
Нина Рангелова печели 3-то място на олимпийската квалификация в Солун и завърши втора във втората серия на 200 метра свободен стил на Олимпийските игри в Пекин (2008). Тя постави нов национален рекорд - 2:00:66 мин.
Михаил Александров участва в олимпийските игри в Атина (2004) и е национален рекордьор в няколко дисциплини. Печели 2 бронзови медала на Европейското първенство в Дебрецен (2007) в дисциплините 100 и 200м бруст и е сребърен медалист на 200 м съчетано от европейското за юноши в Глазгоу (2003). В полуфиналната серия на 100 м. поставя национален рекорд 58,52 секунди. Постижението му на 200 м. 2:06,91 във финала също е национален рекорд. Александров остана на 11-а позиция в крайното класиране на игрите в Пекин (2008).
Петър Стойчев е осемкратен носител на световната купа по плувен маратон. През 2007 г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на Ла Манш, поставен на 24 август 2007 г. Той е първият преплувал пролива за време под 7 часа - 6:57.50 часа. Състезава се в дисциплините 400 м и 1500 м свободен стил. Петър Стойчев носи българсото знаме на церемонията по откриването на олимпийските игри в Пекин (2008). Стойчев е бронзов медалист от европейското за юноши в Рим (1983). Петър Стойчев е сребърен медалист и от европейското за юноши в Истанбул (1993). Участник е на олимпиадите Сидни (2000) и Атина (2004), световен вицешампион е на 10 км от Хаваи (2000), носител е на 4 бронзови медала от световни първенства - на 25 км от Барселона (2003), Мадрид (2004), Монреал (2005), Неапол (2006) и на 10 км от Монреал (2005). Стойчев се класира на 1-во място на олимпийската квалификация в Пекин (2008).
В момента плуването е вторият по популярност индивидуален спорт в света, а с поред експерти - в бъдеще плуването ще стане спорт номер едно на планетата.
Никой от държавните и статистическите структури не знае точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50 м), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само десетина от тях.

 
 

 

СИНХРОННО ПЛУВАНЕ

Синхронно плуване комбинира плуване, гимнастика и танци. Отначало спорта е наричан воден балет, фигурно плуване, художествено плуване и накрая е утвърден като синхронно плуване.
В Древния Рим по време на празници са се провеждали различни игри и демонстрации във вода. Първите демонстративни изпълнения са проведени във Великобритания (1882). Спортът възниква в Канада (1900) и се практикува предимно от жени. През 1932 г. англичаните организират първия европейски шампионат. Синхронното плуване започва да се практикува влиза в националната програма за състезания на САЩ (1945). Франция провежда своя първи шампионат през 1952 г. За първи път се включва в Олимпийски игри в Хелзинки (1952) като демонстративен спорт, а е включен в официалната програма на олимпийските игри в Лос Анжелис (1984). Първото международно състезание се провежда в Амстердам (1958), като в него взимат участие 9 страни. На олимпиадата в Рим (1960) над 100 американски плувкини участват в откриването, след което на малки групи правят демонстрации във Виена, Париж и Лондон. Синхронното плуване е включено в програмата на европейските шампионати по плувни спортове (1977), на Олимпиадата в Москва (1980) МОК решава, че в следващите Игри в Лос Анджелис (1984) вече ще е олимпийски спорт.
В България първата демонстрация е от 8 плувкини-студентки (1960). Същата година ВИФ (НСА) го включва в програмата си, като факултативна дисциплина за специалистките по плуване.
Началото на състезателното синхронно плуване започва със сформирания от Бистра Димитрова отбор към дружество"Академик" в София (1982), а няколко месеца по-късно се полага началото и на спорта във Варна, в лицето на Мария Бинева. Тогава в отбора са включени Жени Харизанова, Николета Попова, Радостина Кузова, Анна Георгиева, Галина Матеева, Елка Йорданова, Свилена Нушева, Виктория Димитрова, Недка Тодорова, Радка Георгиева, Златина Стайкова и Маргарет Марчева.
Първият Републикански шампионат се провежда в София (1983).
С откриването на единствения Делфинариум на Балканите във Варна (1984) с делфините участват и момичетата от ансамбъла на Мария Бинева и стават неразделна част от спектаклите.
София е домакин на Европейското първенство по плувни спортове (1985), а за откриването му е поканен ансамбъла Бистра Щерева, Мирослава Божилова, Ина Златева, Аблена Христова, Звездалина и Михаела Щереви, Миглена Шкуртова и Цвета Тянкова.
На турнира "Купа Куба" (1987) България е представена от дуета Бистра Щерева и Ина Златева и соло Галина Ангелова и печелят 3-ти места.
В Espana-Open, Палма де Майорка (1992) участваме соло, дует и ансамбъл - Боряна Йорданова, Мая Златева, Ани Маринова, Катерина Бахчеванова, Галина Ангелова и Калина Горбанова, Силвия Николова и Антоанета Христова.
Калина Горбанова и Галина Ангелова отиват на финал и се класират на 9-то място на Европейското първенство за девойки в Оулу (1992) и заемат 4-то място на дует на Купа Европа в Освиенциум и 4-то място с националния ансамбъл на България, заедно с Мая Златева (1994).
На турнира на средиземноморските държави в Малта (1995) сме представени от Даниела Славова и Жени Николова.
На игрите в Атина (2004) дуета Ася Анастасова и Богдана Зарева заеха 20-то място.

 
 

 

СКОКОВЕ ВЪВ ВОДА

Скокове са се практикували още в древността, но без състезателен характер. Спортистите скачат от различна височина, като на по ниските височини се използва трамплин за отскок, а на големите височини се скача от плоска платформа. Състезателите изпълняват различни акробатични елементи във въздуха (салта, преобръщания и други). След края на всеки скок съдиите дават своята оценка като се наблюдават освен акробатиката и дали гмуркането е било правилно.
Спортът става професионален на олимпийските игри в Сейнт Луис (1904).
На Игрите в Стокхолм (1912) за първи път жени взимат участие в сковете във вода.
Смята се, че първото състезание на скокове във вода са се провели Първите Балкански Игри (1931), когато шампион става Георги Гайдарджиев на кула и трамплин.
На Игрите в Москва (1980) ни представят скачачите Петър Георгиев и Радослав Радев, но не стигат до медали.

Най-добрите ни скачачи в ранглистите на петдесетилетието на плувните спортове (1931-1981) са:
Августин Саракински, Петър Георгиев, Борислав Деков, Александър Дюлгеров, Кирил Белчев, Кирил Мицев, Димитър Георгиев, Радослав Радев, Иван Николчев, Георги Гайдарджиев, Тодор Русев.
Мария Александрова, Константина Попова, Анастасия Миткова, Виолета Георгиева, Жасмина Георгиева, Цветана Атанасова, Елена Стойкова, Мария Димитрова, Мария Воденичарова, Диана Илиева.

Най-големият ни успех в скоковете е на Петър Георгиев, който печели европейска титла на трамплин в Рим (1983). На Европейско първенство в София (1985 ) е 2- ри и 3- ти и единствен българин европейски шампион. Георгиев е сребърен медалист на европейското в София (1985).
На олимпиадата в Сеул (1988) Грег Лоуганис скрива информацията, че е ХИВ-позитивен и при скока във водите получава гърч. Затова медицинският контрол преди състезания е задължителен!
На Игрите в Барселона (1992) за България скача Петър Трифонов.
Боян Савов, Самуил Георгиев и Даяна Чуканова взеха участие на турнира Vergina Cup в Атина (2008). Савов завоюва две шести места на 1-метров и 3-метров трамплин, на кула остана 5-ти, а Георгиев е 8-ми на 1 метра трамплин. Даяна Чуканова се класира на 13-то място на 1-метров трамплин. В турнира участваха скачачи от Австралия, България, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Норвегия, Русия, Франция и Гърция.
Катя Владимирова е известна състезателка от близкото минало, майстор на спорта, възпитаничка на Л. Михайлов , школата на Сандански - доаейна на българските скокове във вода. Тя работи съвместно с варненеца майстор на спорта Росен Иванов, национален състезател по скокове във вода. Владимирова участва и като съдия и организатор на най-големият международен турнир по скокове във вода с домакинство в България - ТУРНИР НСА в София, с участието на 80 скачачи от 7 държави.

 
 

 

СКИ

След игрите в Шамони (1924) МОК решава да организира зимни олимпийски игри на всеки четири години, които да бъдат независими от оригиналните летни олимпийски игри, и през 1926 обявява Международната седмица на зимните спортове за първата проведена зимна олимпиада.
Първият студентски шампионат у тас е проведен на Юндола (1935) с 18 участници. Официалното начало на организирания ски-спорт в "Славия" е от 1934 година, когато е създаден "Витошки скиор" към дружеството. В първото му ръководство председател е Климент Симеонов.
За първи път България участва в Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен ( 1936). За първи път на игрите се провежда състезание по ски алпийски дисциплини. Борислав Йорданов, Асен Цанков, Боян Димитров не се класират. На щафетата и в ски-бягането Христо Кошев, Иван Ангелаков, Димитър Костов и Рашо Жеков са предпоследни.
Любомир Врингов започва със северната комбинация (1941) и по-късно става треньор.
Край хижа "Кумата" се организира първият ски курс за студентите от училището (1946).
На Игрите в Сейнт Мориц (1948) България се записва с двама алпийци и двама ски-бегачи - Никола Делев е 38-ми, Давид Маджар е 42 -ри, а Димитър Дражев е 56-ти.
На Игрите в Осло (1952) за първи път игрите са проведени толкова на север. Норвежците организират олимпиадата перфектно и това събира огромен зрителски интерес. Единственият проблем е липсата на достатъчно сняг, поради което алпийските писти непрекъснато са поправяни. Олимпийският огън е запален в къщата на Сондре Нордхеим и е пренесен до Осло от 97 скиори. За пръв път жени взимат участие и в северна комбинация. България е представена от Борис Стоев, Васил Груев, Иван Стайков, Петър Николов, Петър Ковачев, Димитри Дражев, Георги Митров, Димитрий Атанасов, Георги Варочкин, Петър Ангелов и Георги Димитров. Само Димитров се класира на предна позиция - 13-ти.
Димитър Петров е многократен шампион на България по ски бягане и участник в олимпийските игри в Кортина Д'Ампецо (1956) в дисциплината 15 км. ски бягане.
За първи път на зимна олимпиада Кортина д'Ампецо (1956) участие взима и СССР. Социалистическата република прави впечатляващ дебют и печели най-много медали. Това са първите зимни олимпийски игри предавани по телевизията. Спортистите от ФРГ и ГДР се състезават в обединен отбор. България се представя със 7 скиори и 5 делегати! Петър Ангелов, Георги Димитров, Христо Дончев, Захарин Гривев, Димитър Петров, Георги Варочкин не стигат до медали, а между тях и първата жена - Мария Димова, която се представя най-добре и се класира 36-та. Георги Димитров е първият славянин между най-добрите 15 алпийци на олимпийски игри, и се класира 13-ти на слалом! Той има още 2 олимпийски участия като състезател: в предишните Игри - Осло (1952) и в Скуо Вали (1960) .
Първата ни титла е на Г еорги Димитров в слалома - Закопане (1959).
Сред първите открояващи се имена на скиорите на България са Бързанова, Роза Димова, Чипев, Петър Попангелов, Варошкин, Димитрова, Величков, Антоанета Златарева, Димитринка Димитрова, Мария Клисурска, Николина Чоевска, Юлия Цветанова, Пепа Мицева, Боряна Златарева, Мария Киркова,Стефан Георгиев, Ангел Пумпалов, Надежда Василева, Ася Събева, Петър Дичев, Венцислав Ангелов, Красимир Паунов, Милуш Иванчев и Славчо Батинков.
За излъчването на игрите в Скуо Вали (1960) телевизионната компания CBS плаща 50 000 щатски долара и печели правата за излъчване. Олимпийският огън е запален в къщата на норвежеца Сондре Норхайм и е пренесен от Осло до Лос Анджелис със самолет. Проведени са 15 състезания по ски скокове и алпийски дисциплини, 8 надпревари по бързо пързаляне с кънки и 3 по фигурно пързаляне. Най-добре се класира Кръстана Стоева - 9- та в ски-бягането на 10 км. Сред алпийците участва Александър Шаламанов, по-късно именит национален футболист. България е представена също така от Георги Димитров, Георги Варочкин, Стефан Митков, Роза Димова и Надежда Василева.
Кръстана Стоева е първата българка намерила място между най-добрите 10 на И грите в Скуо Вали (1960). Тя е 9- та в ски бягането на 10 км и с най-голям принос за 5-ото място на щафетата ни 3 по 5 км на следващите Игри в Инсбрук (1964), заедно с Надежда Василева и Роза Димова. Печели места в призовата 6-ца и на световни първенства. Стоева има 2 златни медала от Универсиадата в Сестриере (1965), на 10 км и в щафетата (с Василева и Пандева) , както и 2 сребърни медала от следващата Универсиада в Шпиндлеров Млин (1967), на 10 км и в щафетата.
Александър Шаламанов - Шами и освен скиор е футболист-национал, волейболист и футболен треньор. Като скиор е участва в зимната олимпиада в Скуо Вали ( 1960).
Голям проблем за организирането на надпреварите на игрите в Инсбрук (1964) е липсата на сняг. Австрийската армия докарва 40 000 кубика сняг за ски пистите. Австралийският скиор Рос Милн умира по време на тренировка блъскайки се в дърво. Неговият брат Малкълм Милн участва на олимпиадите в Гренобъл (1968) и в Сапоро (1972). България е представено от Роза Димова, Надежда Михайлова, Кръстана Стоева, Надежда Василева, Стефан Митков. Женската щафета на 3 х 5км завършва на 5-то място.
На Зимни олимпийски игри в Гренобъл (1968) СССР не успяват да се наредят на първо място по медали и са изпреварени от Норвегия. Гренобъл (1968) е първата олимпиада с представен талисман - Шус и представлява малко човече на ски. България участва с 6 спортиста, но не стига до медали. В алпийските дисциплини се състезава Петър Ангелов, а в ски бягането Роза Димова, Величка Пандева, Петър Памков, Цветана Сотирова и Надежда Василева.
В Сапоро (1972) са първите зимни олимпийски игри проведени в Азия. Игрите са официално открити от Император Хирохито. За България се състезават двама алпийци и двама ски бегачи.
Павел Шаламанов участва в световното първенство във Валгардена (1972) и е дългогодишен състезател в националния отбор.
Първоначално Зимната олимпиада е трябвало да се проведе в Денвър (1976), но жителите на американския град отказват да бъдат домакини след референдум, затова Инсбрук е домакин за пореден път. Поради тази причина на церемонията по откриването са запалени два олимпийски огъня - един за 1964 и един за 1976г. Голямо внимание е обърнато върху охраната и сигурността на олимпийските игри. Причината е Мюнхенското клане от 1972. Талисман на игрите е усмихнат тиролски снежен човек. България участва с голяма делегация, но постига посредствени резултати.
Лейк Плесид (1980) организира Зимна олимпиада за втори път. Талисман е ракунът Рони. В щата Ню Йорк е спечелен първият олимпийски медал от ски бегачът Иван Лебанов. Христо Бързанов се класира 23-ти. В 50 км обиколка Бързанов не стартира, времето се разваля и шест състезатели не финишират. В женската дисциплина нямаме състезатели, а Стефка Кожухарова е част от международното жури. В слалома Петър Попангелов се класира 6-ти. В гигантския слалом се спускат Петър Попангелов, Людмил Тончев, Митко Хаджиев и Христо Ангелов.
Иван Лебанов печели първият олимпийски медал от зимни игри - бронз ов от бягането на 30 км в Лейк Плесид (1980). Той е и първият български скиор спечелил световна титла. В Сен Кроа (1977) достига върха и печели златния медал за младежи на 10 км. На 15 км той има 2 златни медала от универсиадите (1978 и 1981) и сребърен медал (1983 ) в София, когато става сребърен и с щафетата, а на 30 км спечели бронз.
В Сараево (1984) са първите и единствени зимни олимпийски игри организирани на Балканският полуостров и първите игри под ръководството на Хуан Антонио Самаранч. Талисман е вълкът Вучко. България взима участие с голям брой спортисти - 21 на брой, делегацията е от 17 лица, но не записва места в 6-цата.
Александър Диков e републикански шампион по ски. Сашо Диков прекратява спортната си кариера и се отдава на журналистиката и телевизията. Известен е с прямостта си и будната си гражданска съвест.
В Калгари (1988) за първи път Зимните игри са 16 дни. Към алпийските ски са прибавени още 2 дисциплини - супер гигантски слалом и комбинация. За пръв път закриването на зимна олимпиада се провежда на стадиона, на който е било откриването. Обиколката на олимпийската факла е регистрирана като най-дългата. Талисман на игрите са двете полярни мечета Хайди и Хоуди. България изпраща 27 спортисти. Нито един от тях не стига до медалите. Петър Попангелов, Борислав Димитрачков, Любомир Попов, Стефан Шаламанов в слалома. В ски-бягането Светослав Атанасов, Иван Смиленов, Тодор Мачов, Мано Кетенлиев, Атанас Симидчиев, Милош Иванчев.
Петър Попангелов е двукратен европейски шампион на слалом за юноши (1976 и 1977), носител е на Европейската купа (1977) , световен юношески шампион на слалом (1977), Балкански шампион (1978), носител на Европейската купа (1978), има победа на слалом за Световната купа (19 80 ) и е 2 пъти 6-ти в слалома на Игрите в Лейк Плесид (1980) и Сараево (1984). Печели 7 медала, от които 3 златни. Попангелов е участник в 4 зимни олимпиади - Инсбрук (1976), Лейк Плесид (1980), Сараево (1984) и Калгари (1988) и се класира на 6-то място. Попангелов е 26 пъти републикански шампион на България по ски и e най-успелият и известен български скиор. Бившата писта "Ястребец 2" на Боровец е прекръстена на негово име на 6.I.2006 г.
В Албертвил (1992) е последната зимна олимпиада, която се провежда в една и съща година заедно с летните олимпийски игри. Франсоа Митеран дава старт на игрите, а Мишел Платини запалва олимпийският огън. Талисман е звездичката Меджик. За България се спускат Борислав Димитрачков, Петър Дичев и Любомир Попов, а в ски-бягането се състезават Ренета Банчева, Славчо Батинков, Искрен Планков, Иван Смиленов, Спас Златев, Петър Зографов. Нито един от тях не успява да се качи на почетната стълбица.
Килиан Албрехт е български скиор, състезавал се и под австрийско знаме. Роден е в Ау, Австрия. Албрехт е дипломиран ски инструктор. В своята кариера е завършвал два пъти втори в надпреварата за Световната купа по слалом (2001 и 2002). Между 1995 и 2007 е попадал 18 пъти сред 10 най-добри в ранглистата. На Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити (2002) Албрехт изпуска бронзовия медал завършвайки на 4 стотни след Бенджамин Райх. Албрехт е с българско гражданство и се състезава под българския флаг от 2006г . През 2007 става републикански шампион на България и на Италия.
Антоанета Златарева е двукратна Балканска шампионка в Маврово и Пампорово. Многократен държавен първенец в ски алпийски дисциплини, носителка на всички възможни купи по ски у нас. Участничка в редица междунаровди състезания, 6-та на Европейско първенство за девойки.
Стефан Шаламанов е Световен шампион първенец на слалом за деца (1985) в Монте Бондоне. Първенец на планетата отнова по слалом и за юноши (1987) на шампионата в Мадона ди Кампилио. Сред участниците на олимпийските игри в Калгари (1988).
За първи и единствен път зимните олимпийски игри се провеждат само 2 години преди отминалите - в Лилехамер (1994). МОК взима такова решение, за да не съвпадат Зимната и Лятната олимпиада в една и съща година. Заради американската телевизия CBS, първоначалната конструкция на една от ски шанците е трябвало да се промени, за да могат камерите да заснемат под правилен ъгъл. Игрите стават известни с огромните тълпи норвежци наблюдаващи ски скоковете и ски бягането. Талисмани са Хайкон и Кристин. България участва с 19 състезатели, но не печели медал.
Олимпийските игри в Солт Лейк Сити (2002) са открити от Джордж Буш. Много участници в състезанията по шорт трек и ски-бягане бяха дисквлифицирани по различни съображения (включително заловените с допинг руски ски-бегачки, заради чието наказание Русия заплаши да напусне игрите). България е представена от 26 спортисти.
Талисманите на игрите в Торино (2006) са Неве - снежна топка и Глиц - кубче лед. През ноември 2005 олимпийския факел беше запален по традиция в Гърция. Преди да престигне в Италия огънят премина и през страните Сан Марино, Австрия, Швейцария, Словения и Франция. Факелът пристигна в Торино един ден преди началото на игрите. Сред известните личности носели огъня в града бяха Алберто Томба, Фабио Капело и Сергей Бубка. От запалването си до края на олимпиадата огъня измина 11 300 км. България е представена от 21 спортисти, а цялата българска делегация наброява общо 53 души. На Игрите в Торино (2006) влязохме в ТОП 50 в алпийските дисциплини. Добро класиране направиха Стефан Георгиев, Мария Киркова и Деян Тодоров.
Ски бягачът Веселин Цинзов направи много добро участие в St. Ulrich am Pillersee за Alpen Cup в Австрия (2009) и се класира в първото бягане 29-ти. В Oberwiesenthal (2009) Цинзов се класира на 10-то място! Теодора Малчева и Антония Григорова също се представиха много добре на St. Ulrich am Pillersee. Малчева се класира 24-та в спринта, а Григорова 48-ма. Светослав Георгиев се класира 22-ри на гигантски слалом в Турнау (2009). Никола Чонгаров се класира 28-ми, Стефан Присадов - 41-ви. Стефан Георгиев и Георги Георгиев завършиха спускането за суперкомбинацията във Венген (2009). Впечатляващ успех постигнаха в Лакенхоф ам Йотчер (2009) Стефан Присадов спечели победата с общо време от двата манша и Никола Чонгаров е втори, Светослав Георгиев затвърди 7-мото място. Килиан Албрехт участва в нощния слалом за Световната купа в Загреб (2009). Никола Чонгов взе сребро в слалома в Гармиш Партенкирхен (2009). Мария Киркова завърши на 68-о място в супергигантския слалом в Шпитал (2009). Киркова използва старта в Шпитал като част от подготовката за световното първенство през февруари във Вал Д'Изер ( 2009 ) и за стартовете за Световната купа в Банско (2009) .

 
 

 

СКИ СКОКОВЕ

Изпълнението на ски-скоковете може да се подели на няколко фази - изхвърляне, полет и приземяване. Самият полет протича не повече от 5-7 секунди.
На Игрите в Гармиш-Партенкирхен (1936) Никола Димитров не стартира.
В Сапоро (1972) са първите зимни олимпийски игри проведени в Азия. Юкио Касая, Акитсугу Коно и Сейджи Аочи печелят първите медали за Япония на Зимни олимпийски игри.
В Сараево (1984) България е представена от 5 скачачи, които не стигат до медали.
България изпраща 27 спортисти на Игрите в Калгари (1988). Нито един от тях не стига до медалите. Емил Зографски , Валентин Божичков и Владимир Брейчев не стигат до медали.
В Албертвил (1992) Владимир Брайчев, Захари Сотиров и Емил Зографски не успяват да спечелят олимпийска титла.
В Торино (2006) участват Петър Фартунов и Георги Жарков.
Владимир Зографски си осигури място на зимната олимпиада във Ванкувър (2010). Със спечелените точки Зографски си спечели и място в стартовете за Световната купа (2009) и участва в квалификациите за първия турнир от най-известната световна верига по ски скок "Четирите шанци" в Оберстдорф. Зографски участва и в квалификациите за ски скоковете от Световната купа в Енгелберг, Швейцария.

 
 

 

СНОУБОРД

На Игрите в Нагано (1998) сноубордистът Рос Ребелиати печели златен медал, след което е дискфалифициран заради употреба на марихуана.
Александра Жекова влиза в сноуборда през 1999 г. Тренира при баща си Виктор Жеков, който води и състезателката ни по ветроходство Ирина Константинова на игрите в Атина (2004). Жекова е носител на бронзов медал за СК в Кронплац (2006), на сребърен медал в дисциплина Border-cross в Лейк Плесид (2007) и на сребърен медал на дисциплина Border-cross в Бад Гащайн (2007).
Жекова бе единствената ни представителка в сноуборда на олимпиадата в Торино (2006) , където стартира в 2 дисциплини. През април, тя спечели и Европейската купа в сноуборд-кроса, а за Световната купа стартира от 33-та позиция и завърши на 15-та. Александра Жекова зае 8- мо място в бордъркроса при жените на Световното първенство по сноуборд в корейския зимен център Гангвон (2009). Жекова бе най-бърза на четвъртфиналите, където финишира първа в трета серия, оставяйки зад гърба си Сандра Фрай , Симона Майлер и Диан Термоз. На полуфиналите Жекова завърши 4- та.
Теодора Пенчева зае 21-во място в паралелния слалом на Световната купа по сноуборд в Ландграаф (2009). Теодора Пенчева, Александра Жекова и Боян Гребенчарски се подготвят на глетчера Зьолден.
Радослав Янков стана световен шампион за юноши в дисциплината паралелен слалом на Световно първенство по сноуборд за юноши във Валмаленко (2008). Той е първият българин - световен шампион по сноуборд. Янков печели златен медал от Европейския младежки зимен фестивал в Хака (2007).
Иван Ранчев с лекота се класира за финалите в дисциплината, измежду 64 състезатели от цял свят и остана на 7-мо място в крайното класиране.

 
 

 

СОФТБОЛ

Софтбол е близък по идея до бейзбола, разликата е, че топката е по голяма и се играе предимно от жени. През 1895 г. се сформира първия женски отбор по софтбол. През 1952 г. се основава Международната Федерация по Софтбол. През 1965 г. се провежда първия Световен шампионат за жени, а през 1996 софтболът е включен в Олимпийските игри в Атланта (1996) .
Софтболът и бейзбола ще бъдат извадени от олимпийската програма в на Игрите в Лондон (2012).
Българската Федерация по Бейзбол и Софтбол е създадена през 1988, тогава е съзаден и първият отбор по софтбол. Първият Национален шампионат по софтбол се провежда през 1993. Клубове по софтбол има в София, Дупница и Благоевград. Всяка година националният ни отбор има участия в международни турнири и се представя достойно. За сега единственият софтболен стадион в България се намира в София.
Шампиони на България: Девълс Дупница (1993, 1994, 2002, 2003); Академички София (1995, 1998, 1999, 2000, 2001); Бейбс Благоевград (1996, 2004, 2005); Юнак София, Войни - Стара Загора (1997); Атлетик София (2006).

 
 

 

СУМО

Въпреки че борбата сумо произхожда от древността, тя става професионален спорт в ранния период Едо (1600-1868). Днес този изключително мъжки спорт се практикува в училищните и университетските спортни клубове, както и аматьорски асоциации. В Япония и по света сумо е известен като професионален зрелищен спорт. Целта на бореца е да избута противника си от тепиха (дохио) или да го принуди да се подпре с която и да е част от тялото си освен стъпалата. Преди самия сблъсък в центъра на тепиха борците извършват поредица ритуални движения: вдигат ръце, клякат и се гледат съсредоточено. Във въздуха няколко пъти се хвърля шепа сол за пречистване на дохиото. Професионалните сумисти получават звание в зависимост от тяхната категория. Най-високите звания са йокозуна (велик шампион), озеки (шампион) и секи-ваке (младши шампион). Йокозуна е единственото постоянно звание в сумо. Досега само 65 души са печелили титлата йокозуна, тъй като тази система съществува само от няколко века.
На Европейското първенство (1997) шампиони са Музафер Хамид и Офелия Димова. Трети се класират Петър Стоянов и Светослав Бинев.
На световото и европейското първенство (1998) шампион е Светослав Бинев. Ивелина Цветкова се класира 3-та на европейския шампионат. Шампионската титла Светослав Бинев успява да задържи на европейския и световния шампионат (1999), а Борислав Белчев се класира 3-ти.
Цветана Божилова е втора на световното в Сао Пауло (2000).
Ивелина Цветкова е трета на европейското в Краков (2000).
Европейски шампиони от Арнхем (2001) са Стилиян Георгиев, Петър Стоянов, Калоян Махлянов, Петър Стоянов, Стилиян Георгиев. Три бронзови медала от европейското печели Цветана Божилова, а по един бронзов медал Гергана Пейчева, Ивелина Цветкова и Калоян Махлянов.
От световното във Вроцлав (2002) със сребро се прибира Галина Иванова, а с бронзови медали Тодор Джуров, Стилиян Георгиев и Цветана Божилова. От европейското в Москва (2002) Георги Оцетаров е със злато и бронз. Петър Стоянов е със злато и бронз. Тодор Джуров е със злъто и бронз. Стилиян Георгиев е със златен медал.
Калоян Махлянов - Котоошу прави своя дебют в японското професионално сумо през ноември 2002 г. и е един от най-бързо прогресиращите сумо борци в историята на този спорт и влезе в историята като първия европейски сумист, спечелил купата на Императора.
От Световното в Ротердам (2003) Стилиян Георгиев се прибира със злато, а Тодор Джуров със сребърен и бронзов медал.
От Европейското в Риза (2003) Петър Стоянов е със злато, сребро и бронз. Георги Оцетаров се прибира със сребърен медал. Стилиян Георгиев е със сребърен и бронзов медал. Тодор Джуров е със сребърен медал.
От Световното в Риза (2004) Петър Стоянов е носител на сребърен и бронзов медал. Стилиян Георгиев, Тодор Джуров и Христо Христов са със сребърни медали. Галина Иванова е бронзова медалистка.
Петър Стоянов, Петър Богаевски, Стилиян Георгиев и Тодор Джуров участват и печелят Европейското в Золнак (2004). Същото се повтаря и на Европейското във Вишеград (2005) - Петър Стоянов, Божидар Кузманов, Стилиян Георгиев, Тодор Джуров, Стилиян Георгиев и Цветана Божилова.
На Световното в Осака (2005) българският отбор обира овациите - Стилиян Георгиев, Тодор Джуров, Петър Стоянов, Христо Христов и Стилиян Георгиев!
Петър Стоянов - Вожда се превърна във всеобщ любимец за много хора, които никога в живота си не са гледали сумо. Петър Стоянов е трети на световното в Аомори (2001). Срещата - предизвикателство на най-силните и тежки сумо мъже в света (2007) в Москва участваха многократни световни и европейски шампиони и вицешампиони от Русия, България, Украйна, Молдова, Япония, Полша, Холандия и Германия. На второ място се класира Петър Стоянов ($2000) и отнесе приза "Най-техничен сумист".
Стилиян Георгиев е световен и европейски вицешампион при мъжете.
Тодор Джуров е със сребърен медал от световното в Тайланд (2007).
През 2007 година, сумистите ни спечелиха от световни и европейски първенства общо 16 медала - 1 златен, 4 сребърни и 11 бронзови. Победителите са Иван Качаков, Цветана Божилова, Радослав Атанасов, Даниел Иванов, Живко Кунгалов, Цветан Коцев и Христо Христов.
През Ноември 2007 Националният ни отбор по сумо завърши с 5 медала Световното първенство в Чанг Мей (Тайланд). Стилиян Георгиев за трети път стана световен вицешампион. Тодор Джуров стана за трети път световен вицешампион. Петър Стоянов остана с бронзов медал от това 15-то Световно първенство. Цветана Божилова извоюва бронза за трети път. Иван Качаков взе първия си световен бронз.
За 2008-ма сумистите ни са в ТОП 10 на света. Те се състезават в Берлин, Хановер и Милано.

 
 

 

ТАЕКУОН-ДО

Историята на таекуондото започва още преди 2000 години в Корея. През 1955 година таекуон-до получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. През 1956 е първият шампионат в Корея , а през 1959 година таекуон-до се разпростира извън границите на Корея. Първият Световен Шампионат по Таекуон-до е организиран през 1973 г. През 2000г. таекундото е обявен за олимпийски спорт. Състезателите "Чънг" (син) и "Хонг" (червен) се борят един срещу друг , а ударите с крака са позволени по тялото и по лицето, а ударите с ръце - само по тялото. В коремната област всякакви удари са забранени. Всички уязвими части на тялото са защитени от протектори.
В края на 1985 г. в България пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея и се превръща в основоположник на Таекуон-до в страната. Участници от България на олимпиада все още няма, въпреки доброто ни представяне в ITF и WTF. Но неуредиците, свързани с пари, лишават наши спортисти да се докажат и на олимпийското татами. Можем да изброим множество участия на наши състезатели по европейски и световни първенства, които са си спечелили уважението на чуждестранните съдии и треньори. Владимир Далаклиев, Пламен Кисов, Николай Кехайов, Тодор Козладеров, Добромир Карабельов, Николай Чавдаров, Красимир Томанов, Стоил Стоилов и Свилен Смиленов, Илияна Енева и много други.
Националният ни женски отбор по таекуондо ITF в състав Албена Малчева, Ирена Власова, Недялка Бачева, Любина Спасова, Лидия Дукова и Амалия Колева спечели за първи път приза за отбор на месец октомври в традиционната анкета на Пресклуб "България", които на Европейското първенство през октомври в Естония завоюваха 10 медала (5 златни, 2 сребърни и 3 бронзови).
Николай Кехайов
(82 кг) бе сред 8-те поканени да вземат участие в първия в света професионален турнир по таекуондо ITF с награден фонд $ 30 000 в Загреб.  Кехайов стигна до полуфинал!
Националният ни отбор по олимпийско Таекуондо на балканското първенство в Букурещ се прибра с 16 медала! 20 състезатели спечелиха 16 медала.

 
 

 

ТЕНИС НА МАСА (ПИНГ-ПОНГ)

Тенис на маса е за 2-ма или 4-ма играчи, които удрят топче с хилки. Целта е да не се позволи топчето да тупне повече от 1 път от нашата страна на масата и да го върнем отсреща така че то да тупне повече от един път на масата или да не могат да ни върнат топчето обратно. Първоначалното име на играта е било "пинг-понг" и започнала с кутия от цигари вместо ракета и тапа от шампанско вместо топче.
Първият Световен Шампионат е организиран 1926 година.
На Световно първенство Букурещ (1953) играят Теодора Пеева, Анна Бояджиева, Надежда Иванова, Михаил Каранешев, Владимир Попов, Стефан Шивачев.
На Световно първенство Гаден (1955) България е представена отново от Анна Бояджиева, Надежда Иванова, Михаил Каранешев, Владимир Попов, Стефан Шивачев.
Участие на Световно първенство Дортмунд (1959) записват Владимир Попов, Александър Сладкаров.
Световно първенство Беиджинг (1961) записват имената си Анна Бояджиева и Надежда Иванова.
На Световно първенство Прага (1963) се борят Анна Бояджиева, Анна-Мария Христова и Надежда Иванова.
Балканско първенство в Атина (1964) записва Петър Великов и Стефан Шивачев като финалист.
На Балканско първенство в София (1965) участват Емилия Нейкова и Петър Великов.
Световно първенство в Любляна (1965) участват Тодор Бешевишки, Анна-Мария Христова, Надежда Иванова, Стефан Шивачев, Елена Стефанова, Петър Великов и Тодор Великов.
На Световно първенство в Стокхолм (1967) Анна-Мария Христова, Надежда Иванова и Емилия Нейкова.
На Балканското първенство в Скопие (1968) участва само Емилия Нейкова.
В Балканското първенство в Атина (1969) Ростислав Георгиев е финалист, а Найден Конов не успява в класацията напред.
На Световно първенство в Мюнхен (1969) взимат участие Анна-Мария Христова, Емилия Нейкова, Албертина Рангелова, Тодор Бешевишки, Светослав Герджиков, Петър великов и Тодор Великов.
На Европейско първенство Москва (1970) записват участие Емилия Нейкова и Албертина Рангелова.
На Балканско първенство в София (1970) Емилия Нейкова,Албертина Рангелова и Петър Великов са финалисти, а Тодор Великов не успява да се класира напред.
На Балканско първенство в Брасов (1971) Емилия Нейкова е финалист, а Албертина Рангелова отпада в полуфинала.
На Балканскота първенство в Анкара (1972) Емилия Нейкова и Стефан Китов са финалисти.
На Световнота първенство в Сараево (1973) участват Георги Дамянов, Йорданка Дойчинова, Божидар Генчев, Стефан Китов, Емилия Нейкова, Албертина Рангелова.
На Балканскота първенство в Сомбор (1973) Емилия Нейкова и Албертина Рангелова отново стигат до финал.
На Балканскота първенство в Атина (1974) записват участието си Албертина Рангелова, Емилия Нейкова, Божидар Генчев.
На Световното в Калкута и Балканското в София (1975) участва само Емилия Нейкова.
В Балканското първенство в Самсун (1976) Джеват Хасанов стига до финал.
На Балканското в Брасов (1977) Иван Стоянов е финалист при смесените двойки, а индивидуално стига до полуфинал.
В Европейското първенство в мл. Вичи (1977) играе само Джеват Хасанов.
На Световното в Бирмингам (1977) участват Божидар Генчев, Джеват Хасанов, Иван Стоянов, Емилия Нейкова, Албертина Рангелова.
На Световното в Гаден (1979) играят Даниела Гергелчева, Мариано Луков, Сергей Рибанчов, Ваня Сталева, Стефан Стефанов, Иван Стоянов.
На Европейското първенство (кадети) в Рим (1979) Даниела Гергелчева е финалист.
На Балканското в Атина (1979) Даниела Гергелчева и Ваня Сталева са финалисти в тандем.
На Балканското във Варна (1980) участие взимат Даниела Гергелчева, Джеват Хасанов, Мариано Луков, Стефан Стефанов, Иван Стоянов.
На Балканското първенство в Констанца (1981) играят Иван Стоянов и Стефан Стефанов.
На Световното първенство в Нови Сад (1981) Даниела Гергелчева, Джеват Хасанов, Мариано Луков, Гулвер Шерифова, Стефан Стефанов, Иван Стоянов.
На Балканското в Измир (1982) участват Даниела Гергелчева, Иван Стоянов и Стефан Стефанов.
На Балканското в Иванград (1983) представителите ни са само Даниела Гергелчева и Иван Стоянов.
На Балканското в Атина (1984) сме представени от Даниела Гергелчева, Стефан Стефанов и Иван Стоянов.
На Европейското в Москва (1984) играе само Даниела Гергелчева.
На Балканското в Плевен (1985) Даниела Гергелчева си прави компания с Мариано Луков, Иван Стоянов, Любомир Цветков.
На Световното в Гьотеборг (1985) участие записват Даниела Гергелчева, Мариано Луков, Емилия Нейкова, Ваня Сталева, Стефан Стефанов, Иван Стоянов, Любомир Цветков.
На Европейското в Прага (1986) Даниела Гергелчева отново е сама, а след отва взима участие и в ТОП 12 в Содерталие (1986).
На Балканското в Констанца (1987) участват Стефан Стефанов и Иван Стоянов.
На Световното в Делхи (1987) играят Даниела Гергелчева, Каталина Иванова, Ваня Сталева, Стефан Стефанов, Иван Стоянов, Любомир Велев.
В ТОП 12 в Базел (1987) влиза Даниела Гергелчева.
В Олимпийските игри тениса на маса се включ ва едва в Сеул ( 1988 ) . България играе още при дебюта на този спорт в Сеул (1988). Даниела Гергелчева се класира сред най-добрите - 16-та, а Мариано Луков отпадна в квалификациите. След това двамата взимат участие и в Европейското първенство в Париж (1988).
На Световното в Дортмунд (1989) участват Каталина Вичева, Даниела Гергелчева, Мариано Луков, Стефан Стефанов, Иван Стоянов.
Даниела Гергелчева
отново записва участие в ТОП 12 в Чарлерой (1989).
На Европейското първенство в Гьотебург (1990) Даниела Гергелчева е Победител! След това записва участието си и в ТОП 12 в Хановер (1990).
На Европейското първенство - кадети в Гранада (1991) Костадин Ленгеров е Победител!
На Световно първенство Чиба сити (1991) участват Каталина Вичева и Даниела Гергелчева.
Даниела Гергелчева отново записва участието си в ТОП 12 Виена (1992) и участва в Олимпийски игри Барселона (1992) и в Европейското първенство в Щутгарт (1992).
На Световното в Гьотеборг (1993) играят Мартин Братанов, Илиана Димитрова, Даниела Гергелчева, Тодор Кесов, Даниела Ширилинкова, Николай Солаков, Иван Стоянов.
Даниела Гергелчева отново участва в ТОП 12 в Копенхаген (1993).
На Европейското (младежи) в Любляна (1993) играе Костадин Ленгеров.
На Европейското в Бирмингам (1994) отново играе Даниела Гергелчева.
Костадин Ленгеров участва в ТОП 12 в Арезо (1994).
На Световното в Тианджин (1995) играят Мартин Братанов, Илиана Димитрова, Каталина Вичева, Даниела Гергелчева, Иван Стоянов, Кирил Талаванов, Владимир Танчев.
В Про-тур Белград (1998) участва Детелина Петрова.
На Световнота в Айндховен (1999) участват Каталина Вичева, Станислав Иванов, Ася Касабова, Тодор Кесов, Константин Парапанов, Юлия Симеонова, Елена Влахова.
На Световното в Куала Лампур (2000) играят Каталина Вичева, Ася Касабова, Юлия Симеонова, Елена Влахова, Станислав Иванов, Тодор Кесов, Константин Парапанов.
На Балканското в Пловдив (2001) Ася Касабова, Константин Парапанов и Теодор Йорданов са победители. Тодор Кесов и Каталина Вичева стигат до финалите.
На Световното в Осака (2001) са Каталина Вичева, Ася Касабова, Тодор Кесов, Константин Парапанов, Яна Пенчева, Ана Сариева, Детелина Петрова, Теодор Йорданов.
Ася Касабова играе на Про-тур Кормейър (2002).
На Световно първенство в Париж (2003) са Ася Касабова, Каталина Вичева, Тодор Кесов, Константин Парапанов, Детелина Петрова, Кирил Попов.
Каталина Вичева играе на Про-тур Хърватия (2003).
Фенг Це участва на Про-тур Варсал (2004).
На Световното Доха (2004) са Фенг Це, Тодор Кесов, Константин Парапанов, Гордан Грозданов, Каталина Вичева, Ася Касабова, Детелина Петрова.
Ася Касабова играе в Про-тур Атина (2004), Про-тур Хърватия (2004), Про-тур Уелс (2004), Про-тур Загреб (2005).
Фенг Це играе в Про-тур Лайпциг (2004), Про-тур Аархус (2004), Про-тур Уелс (2004), Про-тур Доха (2005), Про-тур Загреб (2005), Про-тур Магдебург (2005), Про-тур Бейрут (2006), Про-тур Тайпе (2006).
На Световното в Шанхай (2005) са само Фенг Це и Ася Касабова.
На Световното в Бремен (2006) участие записват Фенг Це, Тодор Кесов, Константин Парапанов, Гордан Грозданов, Каталина Вичева, Ася Касабова, Таня Асенова, Илиана Мишева.
Сибел Исмаил спечели бронзов медал при смесените двойки на Балканското първенство за девойки и младежи до 21 години в Перник (2008) . Нашият национален отбор завърши 5- ти в отборното състезание.
Ася Касабова спечели сребърен медал от Откритото първенство на България по тенис на маса (2008 ).
Константин Парапанов спечели коледният турнир в София (2008). Той победи Петко Габровски с 3 : 2 гейма с 11 : 9 точки. Победител при полупрофесионалистите стана Христо Чакъров.
Първият Турнир "Йото Дреновски" започна на 7 Февруари 2009г. Йото Иванов Дреновски е роден през 1938 г. в София. Висшето си образование завършва във ВИФ (сега НСА) през 1962 г. като първенец на випуска със специалност учител по физическо възпитание и треньор по тенис на маса. В турнира записаха участие: Деян Георгиев, Калоян Зашев, Владимир Петков, Филип Камбуров, Константин Андреев, Петър Караджов, Теодор Александров, Денислав Коджабашев, Веселин Илиев, Станислав Иванов, Веселин Георгиев, Даниел Страхилов, Красимира Разпопова, Десислава Узунова, Десислава Ивонова, Илияна Мишева, Жана Петрова, Анелия Карова, Таня Асенова, Ваня Ангелова, Елица Замфирова, Сибел Рамзи, Веселка Илиева, Каролина Лилова.

 
ТЕНИС (ТЕНИС НА КОРТ)
Тенис (или Тенис на корт) е спорт, който се е играе от 2-ма или 4-ма души. Състезателите използват ракета с опъната корда, за да удрят малка гумена топка над мрежа в полето на опонента. Тенисът е създад ен в Европа в края на XIX век и бързо се разпространява сред англоговорящи те вис ш и класи в обществото. Днес тенисът е олимпийски спорт, игран от различни възрасти по целия свят. Първият тенис клуб е основан през 1872г. Спортът се е радвал на изключителна популярност сред англиийските аристократи, затова е обявен за аристократичен спорт. Първият турнир за мъже е проведен през 1877г, а за жени - през 1884г. Международната Федерация по Тенис е основана през 1913г. и наброява над 200 държави-членки. Тенисът е Олимпийски спорт от 1896г. Турнирът по олимпийски тенис се основава на нокаут системата, т.е. при загуба - състезателят отпада. Тенисът е динамичен, привлекателен и изключително популярен спорт, развива почти всички умения на човека - атлетичност, техника, издръжливост, сила, бързина и въображение. За да отбележи точка играчът трябва да удари топката с ракетата си, така че тя да прехвърли мрежата и да се приземи в противниковото игрище, без опонентът да има възможност да я върне. Играта се състои от 5 сета при мъжете и 3 сета при жените, като всеки сет съдържа по 6 гейма. За да се спечели даден мач трябда да се "вземат" 3 или 2 сета съответно при мъжете и жените.
През 1924 МОК изразява съмнения заради аматьорския статут на тенисистите. След два демонстрационни тенис олимпийски турнира (1968 и 1984), тенисът се завръща като олимпийски спорт. Оттогава олимпийски тенис турнир е провеждан на всяка олимпиада.
На олимпийските игри в Атина (1896), Париж (1900), Сейнт Луиз (1904), Сеул (1988) и Барселона (1992) не се провежда мач за бронзов медал, а двамата тенисисти (двете двойки), загубили на полуфинала, получават медал. През всички останали години е провеждан мач за 3-то място.
На Игрите в Париж (1900) Шарлот Купър става първата жена олимпийски шампион като печели състезанието в тениса. Най-голям е олимпийският отбор на Франция, който печели и най-много медали. Игрите продължават екстремно дълго - над 5 месеца , но България не участва в тези Игри .
На Игрлите в Сейнт Луис (1904) в много от спортовете участват само американци и състезанията се превръщат в републикански шампионати. Причината за това е че чуждестранните спортисти са прекалено малко. За пръв път на олимпийски игри се състезават жени. Те участват само в голфа и тениса. Олимпийска шампионка става американската тенисистка Шарлот Купър.
Мануела Малеева , която печели бронзов медал - единствен в историята на олимпийския тенис. На тези Игри уличените в допинг употреба са най-много, по брой и нации. Мануела Малеева печели Ориндж Боул (1981) при девойките до 14 г и Ролан Гарос (1982). Достига до 3-то място в световната ранглиста - най-високо класиралата се някога българска тенисистка, както и единствената печелила някога турнир от Големия шлем - US Open на смесени двойки с Том Гъликсън (1984). Оттегля се триумфално от професионалния теннис, след като печели турнира в Осака, Япония (1994) с победа над Ива Майоли в 3 сета.
На Игрите в Барселона (1992) участват 3 наши тенесистки - Катерина Малеева, Магдалена Малеева, Елена Пампулова, но не стигат до медали. Катерина Малеева започва професионалнната си кариера през 1984 г. Тя най-успешната състезателка за отбора на България за Фед Къп. Актива й е 29 победи и 22 загуби. Най-доброто й` класиране за световната ранглиста е 6-то място през 1990 г. Елена Пампулова е състезателка за Фед Къп. Започва да тренира тенис при майка си Любка Радкова. Баща й Емилиян Пампулов също е тенисист.
Магдалена Малеева е най-младата от триото "сестри Малееви". Започва да тренира тенис на 8 годишна възраст. Започва кариерата си като професионална тенисистка на 14 години. Тя придобива професионален статут на тенисист през 1989 г. Първата си голяма титла печели в Сан Марино (1992). С това сестри Малееви стават първите три сестри, спечелили турнир от веригата на дамската асоциация WTA. Сред големите й`успехи са несъмнено победите в турнира в Москва, който тя печели 3 пъти - през 1994, 1995 и 2002 г. В края на 1999 г. с победите си в 2 поредни турнира - в Патая и Сержи Понтоа - тя постига 15 последователни мача без загуба. Последната си титла от турнира Магдалена описва като "най-добрата седмица в кариерата си", тъй като по пътя към трофея Маги побеждава Винъс Уилямс, Амели Моресмо и Линдзи Дейвънпорт. С победата в Бирмингам (2003) Магдалена става една от малкото тенисистки, печелили турнири на всички основни настилки. Измежду многото успехи на Магдалена се нареждат и участията на олипиадите в Барселона (1992), Атланта (1996) и Атина (2004), победата в Ориндж Боул, както и в неофициалното европейско първенство на закрито Цюрих Опън. След 16 години в професионалния тенис спира да се състезава през октомври 2005. Последното й участие е на турнира в Цюрих (2005), където отстъпва на Пати Шнидер в 729-я си мач от професионалната и кариера. Има общо 60 седмици в топ 10, а през януари 1996 става №4 в Световната ранглиста. Бивш състезател и капитан на отбора на България за Фед Къп. За него тя записва общо 41 мача (с 24 победи и 17 загуби).
Есента на 2005-та Маги Малеева изигра последния си мач и се отказа от тениса. Щафетата поеха Сесил Каратанчева, която стигна до четвърт финалите на Ролан Гарос и разби Винес Уилямс. По-късно разразилият се допинг- скандал с "нандролон" лиши от права Каратанчева, която се отдаде на скуош за 2 години. Корта се отвори за Цветана Пиронкова, която на свой ред разби Уилямс и издърпа напред в ранглистата. Биляна Попова стигна до четвърт-финалите на ITF в Кайро. Димана Кръстева, Тодор Енев, Диа Евтимова, Илия Кушев, Радослав Лукаев, Йордан Кънев, Георги Руменов, Нели Радева, Георги Паяков печелят шампионати и трупат опит на корта. Надеждите ни в тениса печелят турнири за юноши в САЩ, Азия и Европа. Цветана Пиронкова тренира тенис от 4 годишна възраст. Личен треньор е баща й Кирил Енчев - републикански шампион по кану, майка й` Радосвета Чинкова е шампионка по плуване, сестра й` Елисавета Пиронкова също играе тенис, а брат й Енчо е неин спаринг партньор и я придружава на повечето турнири в които участва. Цветана е внучка е на Енчо Пиронков - известен художник, от когото е наследила любовта към рисуването. През 2000 г. на Държавното първенство за жени на закрито Пиронкова стига до полуфинал. Дебютира в турнирите на ITF за жени, като стига финал в Букурещ печели турнира във Волос (2002). Тя завършва годината с 3 титли - от Орестиада и от 2 от турнирите в Истанбул (2003). На финала във Волос (2003) губи от друга българска звезда - Сесил Каратанчева. Цветана Пиронкова е неизменна част от българският отбор за Фед Къп от 2004г. Освен една титла в Рим (2005), тя играе и полуфинали на турнири от женската тенис асоциация, както и финали на турнири от най-висока категория на международната федерация. Влиза в топ 100 на света. Участва с "Черно море Елит" на европейското клубно първенство в Рен, Франция, където отбора става европейски шампион в състав Виргиния Трифонова, Сесил Каратанчева, Мария Пенкова и Цветана Пиронкова. Победата над Винъс Уилямс още в първия кръг на Откритото първенство по тенис на Australian Open (2006) е триумф. Мачът завършва 2-6, 6-0, 9-7. Стига втори кръг в Париж като квалифика ция , в Истанбул и на Откритото първенство на French Open, както и в Будапеща. На Wimbledon побеждава в първи кръг № 16 в света Ана Лена Грьонефелд. В Стокхолм, Швеция и достига до полуфинал. На Откритото първенсто на САЩ губи в първи кръг. През 2006 година българската надежда спечели олимпийска стипендия и бе обявена за тенисистка №1 на годината. През юли 2007 Пиронкова достига до полуфинал в Стокхолм, но губи от Агнешка Радванска. На Откритото първенство на САЩ преминава квалификациите и достига до втори кръг, но губи от водачката в световната ранглиста Жюстин Енен. През септември постига най-големия връх в кариерата си, като печели турнира в Бордо, Франция. На първия турнир за 2008 в Сидни губи дълъг мач в третия кръг на квалификациите от Доминика Цибулкова (Словакия). На Откритото първенство на Австралия стига втория кръг след убедителна победа над Олга Говорцова (Беларус), но губи от №2 в световната ранглиста Светлана Кузнецова (Русия). През февруари играе два турнира на закрито в Париж, но губи от младата чехкиня Петра Квитова. В Антверпен постига 4 победи в квалификациите и основната схема. На осминафиналите губи от №1 в световната ранглиста Жюстин Енен (Белгия) в три сета и близо 2 часа и половина игра. През май Пиронкова постига най-големия успех в кариерата си на откритото първенство на Италия в Рим и достига до четвъртфинал. На турнира в Истанбул достига до полуфинал, но губи от Агнешка Радванска. В първия кръг на Уимбълдън губи от беларускинята Виктория Азаренка. При дебюта си на Олимпийските игри в Пекин (2008) Пиронкова разби Марта Домаховска (Полша) за 80 минути, но във втория кръг губи от Доминика Цибулкова (Словакия).
Виргиния Трифонова е двукратна победителка на държавното лично първенство по тенис на сингъл през 2003 и 2007 г. През 2006 г. е шампионка на смесени двойки със Стефан Митев. Състезателка е на ТК "Черно море Елит", с който печели трето място в европейското клубно първенство през 2004 г. През 2005 г. отбора става европейски клубен шампион в Рен, Франция в състав Виргиния Трифонова, Сесил Каратанчева, Мария Пенкова и Цветана Пиронкова. Състезава се и в немската бундеслига.
Сесил Каратанчева започва да играе тенис на 5 години. Неин тренъор е баща й - Радослав Каратанчев. Печели Ориндж Боул (2001), като на финала побеждава Алиса Клейбанова. Около половин година тренира в прочутата тенис школа на Ник Болетиери. През 2005 г. участва с "Черно море Елит" в европейското клубно първенство в Рен, Франция, където отбора става европейски шампион в състав Виргиния Трифонова, Сесил Каратанчева, Мария Пенкова и Цветана Пиронкова. През 2005 година е обявена за една от най-проспериращите тенисистки в света, поради факта че през 2004 г. печели Ролан Гарос за девойки, а в периода от две години се изкачва от 526 до 35 позиция в ранглистата на Женската тенис асоциация (WTA). В края на годината е замесена в допинг-скандал от известен френски вестник и отнася наказание от 2 години. През 2008 г. Каратанчева се завръща на корта с победа на турнира в Сърпрайз (Аризона), като успява да спечели в неофициален турнир "уайлд кард" за квалификациите. След тази титла Сесил получава "уайлд кард" за турнира в Ла Куинта (Калифорния) и отказва да играе за отбора на България за Фед Къп. Отново печели титлата след драматичен финал в два сета срещу Сандра Кльозел, в който първоначално губи.
Мария Пенкова е състезателка за Фед Къп, като в актива си има 3 победи и 6 загуби. Състезателка на Тенис клуб "Левски" и трикратна държавна шампионка на България при жените през 2004, 2005 и 2006 г. Прекратява състезателната си кариера в края на 2006 г.
Григор Димитров е носител на шампионската титла на Уимбълдън за младежи (2008). Негов треньор е баща му Димитър Димитров. Григор започва да играе тенис на 5 години, състезател е за отбора на България за Купа Дейвис, като в актива му има 7 победи. Обявен е за най-добър тенисист в Европа за момчета до 14 години (2005). Става европейски вицешампион и Балкански шампион от отборните първенства до 14 години. Григор Димитров завършва сезона и като №1 в ранглистата на Tennis Europe при 14-годишните. Обявен е за най-проспериращият български тенисист от БФТ (2006). Тренира няколко месеца в академията "Уейл" в Оджей, Калифорния. Печели титлата на сингъл в категория до 16 г. на големия турнир за юноши и девойки "Еди Хер Интернешънъл" във Флорида, САЩ. През същата година печели "Ориндж Боул" в Кей Бискейн (Флорида, САЩ), неофициално световно първенство по тенис за юноши при 16-годишните. Става Европейски юношески шампион до 16 г. в Москва, Русия (2007) без загубен сет. На Европейското отборно първенство до 16 г. в Ле Токе, Франция печели трето място заедно със Цветан Михов, Андреас Нейков и Марсел Радев, а Григор участва в квалификациите, но не играе в заключителния турнир. Достига до финал на Откритото първенство на Канада и на Откритото първенство на САЩ на двойки с партньор Вашек Поспишил (Канада). През декември печели титлата на двойки на юношеския турнир от първа категория "Еди Хер Интернешънъл" при 18 годишните заедно с Уладзимир Игнатик (Беларус). Достига до финал на сингъл на "Ориндж Боул", но губи от Ричардас Беранкис (Литва). Дебютира при мъжете на фючърса Zagorka Cup (2007) на ТК "Дема" в София, но губи в 3 сета от третия поставен в схемата. През есента започва да тренира в Испания в академията Санчес-Касал, под ръководството на Емилио Санчес и Пато Алварес. В резултат на това през ноември достига до четвъртфинал на фючърса в Гран Канария, Испания и дебютира в ранглистата на АТП. На 6 юли 2008 Григор Димитров печели шампионската титла на Уимбълдън при юношите, като на финала побеждава финландеца Хенри Континен. Победата в турнира на сингъл му гарантира уайлд кард за участие в Уимбълдън 2009 при мъжете. Участва в серия от турнири - фючърси в Испания, като постига по-значителни успехи на двойки, играе финал в Майорка (с партньор Хуан-Алберт Вилока-Пуиг) и печели първата си титла при мъжете на турнира в Мурсия с Карлос Поч-Градин. През април дебютира с победа за отбора на България за Купа Дейвис. През май печели и първия си турнир на сингъл във Валдорейкс, като стартира от квалификациите. През юни дебютира в турнир на ATP в Хертогенбош (Холандия), но губи още в първия кръг от Игор Андреев.
 
 

 

ФИГУРНО ПЪРЗАЛЯНЕ

Фигурно то пързаляне е зимен спорт, в който спортистите се пързалят на кънки по лед с изпълнение на допълнителни елементи под музикален съпровод. Състезават се единично жени, единично мъже, спортни двойки и танцови двойки. Състезанията се състоят от няколко съчетания в които има включени задължителни елементи. Оценяват се от съдийска колегия с две оценки - за трудност и за артистичност. Фигурното пързаляне е Олимпийски спорт . Често фигуристите вземат участие в различни шоу-програми на лед.
Аксел Паулсен (Норвегия) изпълнява скока си за първи път през 1882 г.
Улрих Салхов (Швеция) изпълнява скока си за първи път през 1909 г.
Вернер Ритбергер (Германия) изпълнява скока сиза първи път през 1910 г.
Алоис Луц (Австрия) изпълнява скока си за първи път през 1913 г.
Брус Мейпс (Англия) изпълнява скока си Тулуп (toe loop) през 1920 г.
Зимните олимпийски игри са проведени в Монблан в Шамони, Франция (1924). Жените участват единствено в индивидуалните и отборните състезания по фигурно пързаляне.
Зимните игри се провеждат в Сейнт Мориц, Швейцария (1928).Според тогавашните правила страната домакин на лятната олимпиада трябва да организира и зимната, но Холандия отказва и това довежда до избора на Швейцария. Жени взимат участие единствено във фигурното пързаляне.
На Игрите в Сейнт Мориц (1948) Дик Бътън става първият американец спечелил златен медал и направил двоен аксел във фигурното пързаляне на олимпийски игри.
На Игрите в Осло (1952) Ричард Бътън прави първият троен скок във фигурното пързаляне.
На заледената лекоатлетическа писта на стадион "Васил Левски" през зимата на 21 и 22 февруари 1954 г. шампионските титли спечели Елисавета Иванова, а заедно с нея съотборниците й от "Академик" стигнаха и до отборната комплексна титла.
На игрите в Скуо Вали (1960) за пръв път жени взимат участие в бързото пързаляне с кънки. ГДР и ФРГ участват заедно в един обединен отбор.
На 15 февруари 1961 американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното в Прага. Световно първенство не се провежда поради трагичния случай. На олимпиадата в Инсбрук (1964) американците успяват да спечелят бронзов медал със Скот Алън. Спортистите от ГДР и ФРГ участват в един обединен отбор на Германия.
За фигурното пързаляне в "Академик" се говори още през 60- те години. На универсиадата в Торино (1966) участвува Александър Пенчев - републикански шампион.
Зимен стадион "Славия" е открит през 1974г. Първоначално голямата пързалка е била открита,но в последствие и изграждат покрив. Малката пързалка все още е открита, но вече не се използва като ледено поле. Трибуните на голямото поле събират около 2100 души, а малкото няма седящи места.
Н якои смятат 1982 г. за начална на фигурното пързаляне в дружеството с У ниверсиада ( 1983 ) в София. Най-добре се представ я Цветанка Александрова , която се класира 11- та. Същата година тя спечели и шампионската титла в майсторския разряд.
Зимен дворец е построен през 1983 г. и се намира в Студентски град. Включва 2 ледени полета. Капацитета на трибуните е 4000 седящи места. По време на концерта на Албена Денкова и Максим Стависки "Танцът на шампионите" всички места бяха запълнени и имаше много правостоящи. Малката пързалка е предназначена за тренировки, но се използва и за свободни пързалки.
През 1984-та студентското фигурно пързаляне постига най-високия си връх - д вете индивидуални титли спечелиха Светла Станева и Бойко Алексиев и двойката Христина Боянова и Явор Иванов.
Христина Боянова и Явор Иванов участва т и на олимпийските игри в Сараево (1984) , регистрирайки първа поява на български кънкьори на най-високия спортен форум. Наставник на нашите е руският специалист Виктор Рижкин. В крайното класиране българите са 18-ти.
На следващите игри в Калгари (1988) имаме представители при мъжете и жените - Петя Гавазова и Бойко Алексиев. И двамата се нареждат 28-ми.
Н а Игрите в Албервил (1992) н ай-добро класиране при дамите е за Виктория Димитрова - 17-та. България кандидатства за домакин на Зимната олимпиада през 1994 г. Ако София бе получила правото да я организира, навярно и фигурното пързаляне щеше да направи скок в своето развитие. В Зимната олимпийска столица Лилехамер (1994) Цветелина Абрашева е 24-та.
Върхът за "Академик" и неговата треньорка Людмила Младенова, а и за българското фигурно пързаляне е 9- то място на Европейско и 17- то място на Световното първенство на Иван Динев през 2001 г. и 2 бронзови медала от участието в турнирите "Гран При" - Русия и Япония и 13- то място на Зимна олимпиада в Солт Лейк Сити ( 2002 ) . Не на последно място сред звездите трябва да се поставят още Христо Турлаков и Христина Василева - републикански шампиони на държавното първенство.
Танцова ни двойка Албена Денкова и Максим Ставийски са 18-и на Игрите в Нагано (1998) и 7-ми на Игрите в Солт Лейк Сити (2002). През 2000 г. Денкова и Стави й ски сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки. След световното първенство през 2005 г. Денкова и Стависки заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов. Иван Динев е 9 пъти шампион на България и е участвал в 14 европейски първенства. Той е първият български фигурист, който приземява успешно четворен скок. Иван Динев записва най-добро класиране при мъжете на Игрите в Нагано (1998) - 11-то място, а на следващата олимпиада в Солт Лейк Сити (2002) е 13- т и. През първата седмица на Игрите в Солт Лейк Сити (2002) оценките от състезанията по фигурно пързаляне на френски съдия бяха отменени, в резултат на което канадската двойка също получи златни медали заедно със станалите преди това шампиони Елена Бережная и Антон Сикуралидзе (Русия).
На игрите в Торино (2006) българската делегация е от 53 души. Иван Динев се класира на 17-ти, а спортната ни двойка Румяна Спасова и Станимир Тодоров още в дебюта си на олимпиада се класираха 19-ти. За съжаление, двойката се разпадна след грандиозен скандал. След дълго игнориране от страна на съдиите към танцовата ни двойка Албена Денкова и Максим Ставийски се отреди 5-то място. 3 седмици след Олимпиадата в Европа, на Световното в Калгари, Канада, Макс и Албена заслужено грабнаха златото. 2007-ма Албена и Макс затвърдиха позицийте си и отново станаха първи. Цяла Япония стана на крака и приветства двукратните шампиони. Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне. На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София Макс и Албена официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от "София Ауто " . Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони. През 2007 са наградени от президента Георги Първанов с орден "Стара планина " първа степен "За изключителен принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България " . На 3 юли 2007 г. Максим и Албена са наградени с наградата за феърплей на Международната организация "Феърплей Мецанате " . Максим Стави й ски и Албена Денкова са почетни граждани на Царево.
Днес гледаме напред - индивидуалистите са Соня Радева , Христина Василева, Мануела Станукова, Девора Радева, Найден Боричев, Георги Кенчадзе , Щефани Пехланер , Мария Пенчева, Александра Петрова , Павел Савинов , Даниела Стоева , Иво Гатовски , Яна Божилова и Цвета Донкова. При танцовите двойки се вижда леко раздважване - Ина Демирева и Юри Куракин, Лора Семова и Димитър Литчев , Нина Иванова и Филип Залевски , Славяна Ценова и Калоян Георгиев. В синхрона имаме само един представител - ЦСКА "Нилана".
Соня Радева има три републикански титли. Най-доброто и` класиране на световно първенство е 16-то място. През сезон 2003/04 печели Helena Pajovic Cup. Неин треньор е Даниела Величкова, а хореограф Анатоли Клочко.
През декември 2007 ЛораСемова и МиткоЛичев участват на международния турнир "Санта Клаус" в Будапеща, където се класират на 8-мо място.
През март 2008 г. ЛораСемова и Митко Личев участват в международния турнир "Чалендж къп" в Хага и се класират на 4-то място. За сезон 2008/2009 Лора Семова и Димитър Личев са единствената танцова двойка на България във възрастова група Junior.
България бе домакин на Европейско първенство по фигурно пързаляне (2009).

 
 

 

ФЕХТОВКА

Фехтовка е вид борба между двама души, която представлява дуелиране с оръжия като сабя, рапира и меч. За разлика от миналото когато фехтовката е служила за разрешаване на спорове и често е завършвала със смърт, то в днешно време фехтовката е професионален олимпийски спорт. Фехтовката е един от 9- те спорта, включени в програмата на първите съвременни Олимпийски игри. От тогава до сега е включван във всички Олиймпийски игри. Видовете оръжия, с която се практикува са:
Сабя - поражаема повърхност е трупа от кръста нагоре, ръцете, шията, главата
Рапира - поражаема повърхност е само трупа
Шпага - поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача
Прародителят на фехтовката е древният бой с мечове. Той бил познат в Египет, Китай, Индия и Гърция. С течение на времето фехтовката се е развивала и усъвършенствала, печелила е все повече и повече привърженици от цял свят. А през 1474г. в Испания били регламентирани първите правила. През 1530г. били издадени първият наръчник по фехтовка, описващ различните пози и положения при дуела. През ноември 1913г. се основава и Международната Федерация по Фехтовка, през 1920г. се провежда първия Световен Шампионат. Според регламента на играта има 3 поддисциплини в зависимост от оръжието - рапира, шпага и сабя. Дължината на фехтовалната пътека е 14 м. Електронни датчици следят за нанесените удари. Съдиийте следят за спазването на предимствата и ограниченията при атака. Екипировката на състезателите включва специално изработени маски и множество разнообразни подплънки в облеклото. Предназначението на екипировката е не само да предпазава от наеанявания, но и да осигури работата на електронната апаратура при отчитане на тушовете. Отборите се състоят от 3- ма души и всеки от тях се дуелира с всеки от другия отбор. Системата, по която се организират индивидуалните състезания е елиминационна, т. е. всяка загуба води до отпадане.
Историческите данни за появата на фехтовката по нашите земи датират от най-дълбока древност.
Траките се славели като "конеборци","бойци на колесници", притежавали медни доспехи и били въоръжени с дълги мечове и копия, което ни дава основания да смятаме, че специализираните знания за фехтовката са били много добре развити. Употребяваното от траките тежко оръжие е изисквало една изключително сериозна физическа подготовка. И не случайно древните историци ги обрисуват като едри, здрави и снажни мъже, доказателства свидетелстват и че са провеждани единоборства с големи награди, като едно то тях е било бой с меч. През 6 век славяните се заселват на Балканския полуостров, което заселване засилило формирането на военноплеменната аристокрация - били тежко въоръжени, но за разлика от тях са се предвижвали пеш. П рез 7 в. п рабългарите за разлика от траки и славяни са имали вече изградена военноплеменна аристокрация, което ни дава основание да смятаме,че военното дело и в частност фехтовката е била добре развита. Доказателство за това ни дават сведенията за въоръжението на прабългарите, което се е състояло от желязна ризница, шлем, дълго копие и меч, така и трите основни сръчности на прабългарската младеж: езда, стрелба и владеенето на меч. През турската власт едни от най-добрите фехтовачи са били джамбазианите групи от облекчени българи до 25 години. Те избирали коне за войската, но заедно с това се славели като отлични и смели фехтовачи. След освобождението на България и с появата на гимнастическите дружества започва и новото развитие на фехтовката в нашата страна. Много силен тласък в развитието на фехтовката дава армията.Пряка връзка с боевото обучене сава причина за нейното въвеждане и в кавалерията. Устройвали са се фехтовални състезания, а на общите армейски състезания през май 1909 година се излъчил и първенец на сабя.
На Игрите в Атина (1896) фехтовачът Леонидас Пиргос става първият грък олимпийски шампион.
На Ирите в Париж (1900) фехтовката е основна дисциплина.
Регистрирането на българския фехтовален клуб става през 1926 година в София, независимо от ранното му появяване у нас.
Българско участие на олимпийски игри е в Амстердам (19 28 ) . МОК приема две важни решения - в годините на Олимпийските игри да няма световни първенства, а самите игри да не продължават повече от 15 дни. Малко преди Игрите в Амстердам (1928) надеждите угасват и двете решения отпадат, а игрите продължават 5 месеца. Асен Лекарски стартира на сабя, а Димитър Василев на сабя и шпага. Треньор им е Владимир Андреев - бележит фехтовач и бивш началник на Варшавската военна фехтовална и гимнастическа школа, преподавател по фехтовка във Военното на Негово Царско Височество училище (ВНЦВУ), основател на Българския фехтовален клуб (БФК).
През 1929 година България е приета за член на Международната федерация по фехтовка (ФИЕ).
Игрите в Лос Анжелис (1932) е определена като "Олимпиада на съдийските грешки и недоглеждания". Игрите се провеждат по време на Голямата депресия, което води до много малък брой участващи страни и спортисти, поради невъзможността да платят билетите си до САЩ. Президентът на САЩ - Хърбърт Хувър не присъства нито веднъж на олимпиадата, което го прави първият държавен глава неуважил олимпийските игри. Парите похарчени за организиране на олимпиадата надхвърлят 1 000 000 щатски долара, което е рекорд по това време. За първи път от 1896 игрите продължават само 2 седмици.
Олимпийските игри в Берлин (1936) са определени след като нацистите идват на власт в Германия те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност. Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Церемониалът е строг и при безупречен ред. Тържествено внасят огъня, запален за първи път в Олимпия. На 1 август Хитлер открива Игрите. В Берлин Василев играе полуфинал на сабя. На второто оръжие - шпага той е на осминафинал. В крайното класиране Василев е 18-ти от 78 участници.
През октомври 1939 г. се провеждат Първите общобългарски игри, сродени с олимпийските и чрез текста на произнесената клетва: "...Обещаваме да се състезаваме в дух на благородство, за славата на спорта и величието на България ...".
Но истинското развитие на този спорт в страната започва през 1950 г, когато няколко ентусиасти започват да тренират и организират първото републиканско първенство по фехтовка. Сред тези ентусиасти са и представители на студентската ни младеж. Година по-късно е изградена и секция по фехтовка към "Академик". Дружеството става един от основните центрове за развитието на фехтовалния спорт, неговите създатели години наред са гръбнакът на националните отбори на страната. Над 120 шампионски титли- отборни и индивидуални, са извоювани в първенствата на страната от фехтовачите на "Академик", а и на международните пътеки българските академични рицари оставят забележима следа. Бъдещи медици, инженери, икономисти, педагози, юристи са първите състезатели от отборите на "Академик", а три години след учредяването на секцията във ВИФ "Г. Димитров" започват да се подготвят и специалисти по фехтовка. С тяхното обучение се заема завърналият се от курсове в Унгария Йордан Златков. По- късно с подготовката на фехтовачите от "Академик" се заема известният наш специалист Николай Свечников, а след завършване на висшето си образование във ВИф "Г. Димитров" Николай Генов става първият щатен треньор на дружеството през 1960 г. Няколко години по- късно Петър Ножаров става и първият преподавател по фехтовка в СУ "Кл. Охридски".
Следващото участие на български фехтовачи в олимпийски игри е в Рим (1960). България е представена от Асен Даковски и Борис Ставрев.
На игрите в Мексико (1968) българските фехтовачи са Асен Дяковски, Николай Генов и Валентина Катеринска.
Игрите в Москва (1980) са изключително помпозни. Символ на игрите е руското мече Миша. 1370 медии получават правото да излъчват Игрите. РВ Москва са регистрирани официално 9 подобрени световни рекорда, поставени са 18 олимпийски рекорда и са регистрирани 9 най-добри резултата в атлетиката. Олимпийският флаг е донесен и ескортиран от 22 атлети носещи бели гълъби. Докато звучи Олимпийският химн, белият флаг с петте цветни пръстена е издигнат на пилона. В този момент са пуснати стотици гълъби. Тройният Олимпийски златен медалист Виктор Санеев, тичайки влиза на стадиона, носещ Олимпийския факел. На стадиона пред Флага той предава Факела на Олимпийския златен медалист Сергей Белов. Атлета носещ огъня преминава по бяла пътека над редовете със зрители до бокала над източните трибуни и запалва Олимпийския огън. Хиляди гълъби политат към небето под акомпанимента на "Ода на спорта", написана за Откриването от съветския композитор Едуард Артемиев. Фехтовката е представена от Георги Чомаков, Васил Етрополски, Христо Етрополски, (сабя) Николой Маринчешки. Б ратя Етрополски са на крачка от медала. Васил е 4- ти на сабя, а неговият брат Христо - 5- ти.
1983-та Васил Етрополски постига уникален рекорд - регистрира 124 победи за сезона, печели световната титла, световната купа и турнира на звездите. Подобен успех има и руснакът Сидяк, но в колекцията му липсва трофея от турнира на звездите. Въпреки че фехтувачите ни нямат медал от олимпийски игри страната ни достойно е представена в Международната федерация - 15 години доайенът на българската фехтовка Виолета Катеринска е член на световната централа.
Георги Чомаков печели 3- то място на европейското първенство в Лисабон ( 1981 ) на сабя - индивидуално . Георги Чомаков и Николай Маринчешки печелят сребърни медали отборно наСветовното първенство в Барселона ( 1985 ), носители са на бронзови медали в София ( 1986 ) и сребърни медали в Лозана ( 1987 ) .
Иван Николов се класира на 4-то място на европейско първенство, а Илия Мечков и Ани Ангелова участ ват в олимпийските игри в Атланта (1996) .

 
 

 

ФУТБОЛ

Футболът е колективна игра, която се състои от 2 отбора, по 11 човека във всеки, от които има 10 полеви играчи, а 1 е вратар и 7 резервни играча. За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Също така двамата съдии-помощници нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове. Футболът се играе най-вече с крака, но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка, противниковият отбор получава шанс един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле, в което пазещия вратата играч (вратар) може да играе с ръце, се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - пряк удар към вратата от 11 м. Един футболен мач продължава 90 минути разделени на две части по 45 минути с 10-минутна почивка между тях. Понякога се играят 2 допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила, в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 мин, ако се използва правилото на "златния" или "сребърния гол". Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по 1 дузпа от отбор до излъчване на победител. Жълтият и червеният картон са въведени през 1970г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. Отстраненият чрез червен картон играч, не може да бъде заместен от резервен.
Футболът датира от много години, като се има предвид, че в древните Китай, Елада и Рим са се играли подобни игри. Официално за родина на този спорт се приема Англия, където са постановени първите футболни правила, а за рождена дата се приема годината 1863. През 1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). Ф утболът се е развил в Англия и е бил разпространен само в рамките на острова. През 19 в. футболът печели все повече привърженици. През май 1904 г. в Париж се основава Международната Федерация по Футбол (ФИФА) - тогава Англия, Франция, Испания, Швеция, Дания и Белгия, а сега ФИФА включва над 204 държави ! В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или пък редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или пък просто наблюдават футболните мачове по телевизията. Славата и популярността му нараст в а и футболът е наречен "кралят на спортовете".
На 13 май 1894 г. в България пристига първата футболна топка в куфара на един от новоназначените в българските училища учители по гимнастика Жорж дьо Режибюс. Компания в багажа на швейцареца и прави първата съдийска свирка по нашите земи. Режибюс остава в България само 2 години, но за това време успява да популяризира в максимална степен новия елемент от гимнастическата програма в родните училища - играта "ритнитоп". През следващите 20 години футболът в България ще се развива с много ускорени темпове и ще се положат основите на организираното спортно движение у нас.
Футболът в лиза в програмата на Олимпийските игри в Атина (1896) . Това са първите модерни олимпийски игри и първата олимпиада след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 година. През 1894 на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен е създаден " международният олимпийски комитет" (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада - Атина. Турнирите по футбол и крикет са отменени поради липса на участници.
На Игрите в Париж (1900) футболът е в основната програма. Въпреки че няма официални медали, футболът е приет за основна дисциплина.
През 1909 г. е основан първият футболен клуб в България - столичния "Футбол клуб".
Ирите в Париж (1924) са много специални за България. Това е и последната олимпиада организирана под ръководството на Пиер дьо Кубертен. Интересът към Игрите е огромен. Приходите, по тогавашния курс на франка, възлизат на 5,5 милиона - най-много от футбола. България изпраща 24 спортиста , които " са издирени талантливи спортисти ". Назначен е треньор на олимпийския отбор по футбол. Изработена е специална значка и е одобрена униформа за собствена символика. В Париж е акредитиран наблюдател (Николай Василев), както и журналист (Алексанър Дякович), а делегат за България пред организационния комитет на Игрите (Сава Киров). За България е изключително важно мнението и присъствието на Леополд Нич, който е роден във Виена и е на 26 години. Играл е ляв халфбек в "Рапид" и има 30 участия в националния отбор на Австрия и още толкова международни срещи. Идването му у нас, според в. "Спорт", е "начало на нова ера за българския футбол". Основните средства - 720 000 хил. лв. осигурява Министерският съвет, а останалите средства са събрани от дарения и томболи. Отборът ни е в състав: Боянов , Гинев, Денев, Христов, Янков, Йовович, Иванов, Крапчански, Люцканов, Манолов, Маринов, Мазников, Матеев, Радоев, Мутавчиев, Ставрев, Стоянов, Цончев, Цветков и Владимиров . Те не успяват да спечелят медал.Тимът ни обаче отпада още на старта след 2:4 от Ейре.
През 1956 г Игрите трябва да бъдат проведени в Мелбърн, но остават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна. Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор. Игрите стават известни като " Приятелските игри". Опиянен от сърдечността на жителите на Мелбърн, по предложение на китайски юноша, за първи път състезателите дефилират (при закриването) вместо по нации - по спортове. Българската група е от 180 човека. С бронзово отличие се завръща и футболният отбор: Божков, Диев, Димитров, Горанов, Колев, Ковачев, Манолов, Миланов, Найденов, Панайотов, Ракаров, Стоянов, Стефанов, Стоянов, Янев и Йордан Йосифов. Българският отбор достига полуфиналите и играе с отбора на СССР. Българите се отличават с перфектна скорост, брилянтна стратегия и според съдиите е най-добрият отбор. Неизвестност тегне на финалния мач във футбола - СССР - България 0:0. След две продължения по 15 мин. руснакът Борис Тагушин само подлага крак на топката и резултатът е 1:0. Силното съветско лоби успява, високите температури на терена също са в полза за тях и златото се падна на СССР и те са олимпийският футболен отбор. Югославия печели мача срещу Индия след игра с ръка и взима среброто. За българския отбор е отреден бронза, а публиката освирква съветските шампиони и югославските лъжци.
На Олимпиадата в Рим (1960) България също има отбор: Стефон Абаджиев , Спиро Дебърски, Тодор Диев, Иван Димитров, Никола Димитров, Димитър Якимов, Димитър Ларгов, Никола Ковачев, Манол Манолов, Георги Найденов, Кирил Ракаров. Те не стигат да медал.
България се включва и в Първото Европейско футболно първенсто във Франция (1960). В квалификациите участват 17 отбора. България отпада след мача с Югославия.
България участва и във Второ европейско първенство в Испания (1964). Отборът ни стига до осминафиналите, но губи от Франция.
Олимпиадата в Мексико (1968) остава в историята, където отборът ни по футбол се прибира със сребърни медали. "Могъщият отбор на България разби на пух и прах Тайланд със 7:0!" Срещата с Израел се решава в последните минути в полза на нашите. До последният миг в мача с Мексико резултата е равен 2:2. 3 минути преди финала българите издухаха мескиканците с 3:2", пише Хералд Трибюн. А в световната преса снимката на Цветан Димитров с №7 по време на удар с глава обикаля света!
На Четвърто европейско първенство в Югославия (1976) България играе с ФРГ, Гърция и Малта и се класира трета в групата.
На Шесто европейско първенство в Италия (1980) България играе с Англия, Ейре, Северна Ирландия и Дания, но остава предпоследна в групата.
На Седмо европейско първенство във Франция (1984) България играе с Югославия, Уелс и Норвегия, но остава трета в групата.
До 1984г. в Олимпи йски те игри можели да учасват само аматьори. След среща между ФИФА и Олимпийския комитет по футбол , се стигнало до решението да допуснат и професионални играчи. Условието било те да не са над 23 годишна възраст. Единсвено 3- ма играчи от отбора е можело да надхвърлят тази граница.
В Осмо европейско първенство във ФРГ (1988) България играе с Ейре, Белгия, Шотландия и Люксембург, но остава втора в групата.
В Девето европейско първенство в Швеция (1992) България играе с Швейцария, Шотландия, Румъния и Сан Марино и остава трета в групата.
Христо Стоичков си поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ (1994) с руснака Олег Саленко - по 6 гола. Топ 10 от най-шокиращите резултати от мачове на Мондиали е от САЩ (1994): България - Германия 2:1. Германия, която била достигала до финала в предните 3 световни първенста, излязла в този 1/4-финален мач по пътя си към четвърти такъв успех. Лотар Матеус открил резултата за германците, но два бързи гола от страна на България разрушили всичко. "Лъвовете" влязоха в управлението на футбола у нас, някои се пробваха с управлението на националния отбор, а други влязоха в политиката на страната. В историята на българският футбол остават имената на Борислав Михайлов , Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Ивайло Йорданов, Бончо Генчев, Николай Илиев, Илиян Киряков, Петър Михтарски, Петър Александров, Георги Георгиев, Красимир Балъков, Велко Йотов, Ивайло Андонов и треньорите Димитър Пенев и Красимир Борисов .
В Десето европейско първенство в Англия (1996) България играе с Германия, Уелс, Грузия и Албания, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие на европейски финали.
Н а Игрите в Атланта (1996) се присъединява и женският футбол.
В Единайсето европейско първенство в Белгия и Холандия (2000) България играе с Англия, Полша, Швеция и Люксембург и остава четвърта в групата.
На Олипмпиадата в Атина (2004) регламентът на футбола беше променен - допуснатите женски отбори се увеличиха от 8 на 10, а мъжките отбори си останаха 16.
Димитър Бербатов, Стилян Петров, Мартин Петров, Благой Георгиев, Радостин Кишишев, Валери Божинов, Чавдар Янков, Здравко Лазаров и др. играят в елитни европейски отбори и се превърнаха в посланници на България. Димитър Бербатов стана най-скъпият играч в историята на Манчестър Юнайтед и едновременно счупи рекорда и на вече бившия си тим "Тотнъм", като премина на "Олд Трафорд" за 30,75 млн. паунда (38 милиона евро). Трансферът на Бербатов е най-скъпият досега в историята на "Манчестър Юнайтед". Подобна сума европейските шампиони са плащали само за Рио Фърдинанд (30 млн. паунда) и за Уейн Руни (29 млн. паунда).

 
 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА

Художествената гиманастика е комбинация между гимнастика и балетен танц. Включва няколко категории: въж е , топка, лента, обръч и бухалки. Възможни са индивидуални и отборни изпълнения. Като основни качества на играчите се изискават изключителна гъвкавост, издръжливост, пластичност и чувство за ритъм. Включени са стъпки от класическия балет, както и движение от спортната гимнастика. Международната федерация по художествена гимнастика е основана в средата на 20 в, а през 1964 г. се организира и първото Световно първенство. България е световна сила в художествената гимнастика. Гордостта ни са 2 трикратни световни шампионки Мария Гигова и Мария Петрова и множество европейски и световни титли, както в индивидуалното така и в ансамбъла. Двете грации - Гигова и Петрова влязоха в "Книгата на рекордите Генес" с най-много титли и медали по художествена гимнастика.
През 50-те години Елена Попова, Цветана Атанасова, Елисавета Юлова, Людмила Кечеджиева, Златка Пърлева, Доля Петрова и Жечка Кръстева са нашите гимнастички.
Първият национален отбор по художествена гимнастика е в състав: Иванка Чакърова (капитан), Цветана Атанасова, Юлия Генчева, Юлия Трашлиева, Елка Мичева, Дарина Йосифова, Жулиета Шешманова, Иванка Владимирова и Мария Чипрянова.
В Копенхаген (1967) ансамбълът ни, с треньори Юлия Трашлиева и Лилия Мирчева и състезателки: Р. Стефанова, В. Маринова, В. Еленска, Д. Бочева, С. Пеева и С. Милушева на съчетание с 6 обръча е най-добрият отбор и завършва с най-високата оценка. Съвсем неочаквано обаче съдиите решават, че медалът на българските гимнастички ще се отнеме, тъй като пластмасовите обръчи са се разширили от топлината с 1 см и отнемат бронзовите медали. На турнира Мария Гигова играе без уред, в съпровод "Лебедово езеро", но съдиите отчитат, че гимнастичката е просрочила времето на съчетанието си с цели 2 секунди.
Мария Гигова е трикратна световна шампионка през 1969, 1971, 1973 г.
На 16 март 1978 г при самолетна катастрофа загиват Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, корепетиторката Снежана Михайлова, състезателките Албена Петрова и Валентина Кирилова и съдийката Севделина Попова. В периода на Златните момичета на България 80-те години минават в нестихващ интерес, а България печели много титли от Световни и Европейски състезания. През този период старши треньор на грациите ни е Нешка Робева - единствен треньор в света, успяля дя извоюва с професионализъм и хъс 7 световни титли, от които 174 златни, 88 сребърни и 63 бронзови медала. Златните момичета на Бългърия имат силно присъствие както в спорта, така и в обществения живот. Тогава журналисти и специалисти определят Илияна Раева - женствена, Анелия Раленкова - драматична, Диляна Георгиева - рокаджийка, Лили Игнатова - чаровница и Юлия Байчева - мечтателка.
Илиана Раева е Европейска шампионкапрез1980 г.
Анелия Раленкова е световна шампионка през 1981 г. и е европейска шампионка 1982, 1984г. На Световното първенство в Страсбург (1983) шампионка в многобоя е Диляна Георгиева, Анелия Раленкова се класира втора, а Лили Игнатова - трета. Успехът е зашеметяващ! На почетната стълбичка многократно се качват само български гимнастички, флагът и на трите места е българския, химнът на България звучи многократно!
Лилия Филипова е златна медалистка от европейското първенство през 1984 г.
Красимира Божилова печели по 2 златни медала на европейско и световно първенство през 1984 и 1986г.
Петя Чолакова печели 2 пъти златните медалиот европейското и световното през 1986 г.
Диляна Георгиева е Световна шампионка през 1985 г. На Световното във Валядолид българският триумф отново се повтаря - шампионката в многобоя е Диляна Георгиева, втора е Лили Игнатова, а трета е Бианка Панова. Българският флаг е разпределен на трите места и многократно звучи българския химн.
Лили Игнатова и Бианка Панова са европейски шампионки през 1986г.
Световна шампионка през 1987 е Бианка Панова. На Световното първенство във Варна (1987) Бианка Панова печели всички златни медали, а оценките са само 10-ки - уникален случай в историята на художествената гимнастика! Панова поставя и рекорд, който все още не е подобрен - максимален брой точки! На следващите места в многобоя отново застават българки - Адриана Дунавска (втора) и Елизабет Колева (трета). И отново се случва това, на което само Българските гимнастички са способни - издигат се едновременно и многократно 3 български флага и звучи българският химн! Коментарът на спортната журналистка Вера Маринова след съчетанието на Бианка Панова с бухалки остава в историята: "...В такива моменти на човек му се приисква да пее или да плаче..., нека останем в залата и да повикаме на воля..."
Ансамблите ни през годините са спечелили 9 световни титли. Ансамбълът ни държи рекорда и остава недогонен, поне засега! Коментарите на журналистката и гимнастичка Вера Маринова са много, но един от многото, запазени и записани в историята е от Световното във Варна (1987): "... Те не играха, а рисуваха фигури по терена! По-хубав финал не сме и мечтали! И тук сме Световни шампиони!"
Европейски шампионки през 1988 са Адриана Дунавска и Елизабет Колева. Художествената ни гимнастика печели първия си медал още при дебюта си на игрите в Сеул (19 88 ). Адриана Дунавска взима сребро в многобоя. В този период Адриана Дунавска е първата ни олимпийска медалистка от Игрите в Сеул (1988). Тогава медиите я определят за уникална и динамична! Елизабет Колева е първата ни шампионка при девойките (1988).
Димитринка Тодорова е европейска шампионка за девойки през 1989г.
Юлия Байчева е европейска шампионка през 1990г.
Зорница Каленска е европейска шампионка за девойки през 1991г.
Мария Петрова е носителка на 3 световни ( 1993, 1994, 1995 ) и 3 европейски ( 1992, 1993, 1994 ) титли. Петрова е носител и на Европейската купа. Тя е последната ни абсолютна шампионка, спечелила максимум титли за период от 3 години.
Теодора Александрова е Европейски шампионки за Девойки през 1995г.
На Игрите в Атланта (1996 ) гимнастиката вече е променена до степен, в която българските грации или не могат да се вместят в изискванията или трудността на изпълнението на задължителните елементи е отчетена като ниска или средна. Тогава ансамбълът ни също стига до отличието - Ивелина Талева , Валентина Кевлиян, Ина Делчева, Вяра Ваташка, Мая Табакова и Мария Колева с печел иха среб ърния медал . По случай 100-годишния олимпийски юбилей на церемонията по откриването е поканен най-възрастният жив олимпийски медалист - 97 годишният словенец Леон Щукел. В олимпийската програма правят дебют спортовете плажен волейбол, планинско колоездене и софтбол. На церемонията по откриването пее Селин Дион, а на закриването - Глория Естефан.
На Световното първанство (2001) Симона Пейчева е вицешампион и печели 3 златни медала на отделните уреди. На Световният форум е забелязана и Елизабет Паисиева, която е определена за изключително пластична и се споделя мнението на специалистите, че от нея тепърва ще се очакват големи постижения в спорта.
На Игрите в Атина ( 2004 ) ансамбълът ни отнове е с медал - бронзов .
През 2008 ансамбъла в състав Зорница Маринова, Йоанна Танчева, Йолита Манолова, Мая Пауновска, Татяна Тонгова и Цвета Кусева с треньори Адриана Дунавска и Мариела Пашалиева спечели 2 сребърни медала на турнира по художествена гимнастика за Световната купа в Портимао с 5 въжета; спечели 2 златни и 1 сребърен медал на международния турнир по художествена гимнастика в Каламата (Гърция) и станаха първи в многобоя и в съчетанието с обръчи и бухалки и втори - с пет въжета. Симона Пейчева се класира 6-та на обръч и 7-ма на въже. При девойките Мария Митева взе сребро на топка, а на лента се класира 5-та. Цветелина Стоянова взе бронз на обръч. Пейчева спечели и четирите първи места във финалите на отделните уреди на международния турнир по художествена гимнастика в Манчестър. Втора в многобоя също е българка - Елизабет Паисиева. При девойките в многобоя спечели Цветелина Стоянова, а Габриела Кирова, която бе втора, взе златните отличия във всичките четири финала на отделните уреди. Златен медал на международен турнир в Египет завоюва Ваня Кирова, а сребърен - Силвия Митева.
На Игрите в Пекин (2008) Симона Пейчева е на 9- то място във временното класиране след изиграването на третото съчетание в квалификациите. Елизабет Паисиева е 1 6 -та. Момичетата на Адриана Дунавска завършиха 5- ти в квалификациите . Ансамбълът на България в състав Йолита Манолова, Цвета Кусева, Мая Пауновска, Зорница Маринова, Танята Тонгова и Йоана Танчева се класира за финала за своето изпълнение на 3 обръча и 2 чифта бухалки и се класираха за финала. Ансамбълът ни зае 5- то място след изиграването на първото си съчетание с 5 въжета на олимпийския турнир в Пекин.

 
 

 

ХОКЕЙ НА ТРЕВА

Хокей на трева е олимпийски спорт, популярен сред много мъже, жени и деца в голям брой страни. През 80-те години на ХХ век страните доминиращи в този спорт са Пакистан и Индия, Австралия, Холандия, Германия, Нова Зеландия и Испания, които са лидери и до днес. Хокеят е игра между два отбора по 11 играча всеки. Продържителността е два сета по 35 минути с полувреме от 10 минути. Точки се отбелязват при всяка вкарана топка във вратата. Топката не бива да се докосва с ръка от играчите, а само чрез стика. Дисциплините в хокея на трева са две - хокей в затворено пространство и хокей на открито.
Първоначално хокеят на трева се е развил през ХVІІІ в около училищата и някой институции, а не след средата на 19-ти век когато през 1849 в югоизточен Лондон се създава първият хокеен клуб "Блек Хед" . във Велокобритания. Там по време на Олимпийските игри в Лондон ( 1908 ) хокеят на трева е обявен за олимпийски спорт. Само хокеят на открито е включен в програма на Олимпийските игри. Международната Федерация по Хокей на трева е основана през 1924г.. От 1928г. до 1956г. Индия - печел и 30 последователни мача и 6 златни медала.
Първи сведения за хокея на трева в България се появяват в края на ХІХ век. В статия от 3-ти бр. на сп. " Училищен преглед" (1897) се описва същността на английската свинкя (Hockey).
За първи път играта е демонстрирана в България от Александър Момчилов - Чоки (1914).
През 1915г. Александър Момчилов сформира първият отбор по хокей на трева към спортен клуб "Атлетик", а по-късно и във "Футбол клуб 13".
В Обединен спортен клуб "Славия" започват занимания по хокей през 1919 г.
През 1921 г. се създава Съюз на спортната лига (ССЛ) и включва хокея на трева, като задължителен групов спорт. През същата година се сформират и дамски отбори.
През 1924 г. към водещите клубове, в които се практикува хокей се сформират и юношески отбори.
През януари 1926 г. е основан "Хокей клуб", като на провелото се на 7 февруари Учредителното събрание е приет Устав и Управитен съвет на сдружението с Председател - проф. Димитър Мишайков. На 17 февруари "Хокей клуб" е вписан в регистъра на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) под рег. №387.
С развитието на хокея се заема и Българския национален съюз за физкултура. През 1927 г. са проведени първите официални срещи и турнири по хокей.
След 1930 г. сведения за прояви и дейност се губят, но хокея оставя следи в историята на българския спорт от началото на ХХ век. Благодарение на ентусиасти, хокея на лед и хокея на трева се възражда в началото на 90-те. След близо 60 години затишие, през 1988 г. в 2 независими центъра - ДФС "Хеброс" - Харманли и ДФС "Дружба" - Нови Искър се поставят основите за възстановяване и развитие на хокея. През м. февруари 1988 г. в Харманли се разкрива първата в България секция по хокей на трева. От 25 февруари до 10 март 1988 г. юношеския отбор гостува в Ташкент (СССР), където участва в първите международни срещи. От 01 до 15 декември 1988 г. за оказване на методична помощ в Харманли гостува големият руски специалист Игор Хван.
Идеята за създаване на секция по хокей на трева се заражда през лятото на 1988 г. в Китен, където хокеистите на полския военизиран клуб "Грундвал" - Познан провеждат лятна подготовка на базата на ЦСКА. Тогава Никола Горчев, който е на почивка в Китен създава контакти с ръководството на полския клуб по хокей. През есента с помощта на кмета на Нови Искър се основава секция към ДФС "Дружба". В края на същата година дружеството получава материално помощ - стикове и топки от своите полски приятели. По покана на полския хокеен клуб "Грундвал", през 1989 млади хокеисти от Нови Искър гостуват в Познан и участват в първите си международни срещи срещу полските си връстници.
През август 1989 г. се осъществява второ посещение на юношеския отбор по хокей на трева на ДФС "Хеброс" в Ташкент, където на 19 август младите хокеисти регистрират и първата победа (2:0) срещу домакините. В бр. 196 на в-к "Шипка" от 04 октомври, 1989 г. е публикувана статия "Хокеят на трева в Харманли пред дилемата да бъде или не?" На 30 октомври, 1989 г. на заседание на ЦС на БСФС, във връзка докладна записка на ДФС "Хеброс", в протокол № А-37 е взето решение №12, което подкрепя инициативата на дружеството да развие спорта хокей на трева сред подрастващите. Предлага се в-к "Народен спорт" и илюстрования седмичник "Старт" по подходящ начин по подходящ начин да популяризират работата по развитието на хокея на трева в ДФС "Хеброс" - Харманли, ДФС "Дружба" - Нови Искър, ВИФ "Г. Димитров" и ВМЕИ "Ленин".
На 24 октомври 1990 г. на Националният стадион "Васил Левски" се провежда първата двустранна среща между отборите на "Балкан" - Нови Искър и "Хеброс" - Харманли, завършила при резултат 0:2.
До учредяването на Българската федерация по хокей на трева (БФХТ) и организираното провеждане на Държавни първенства (ДП) в България, двата отбора изиграват още няколко срещи помежду си.
На 6 юни 1991 г. се основава Българската федерация по хокей на трева. Учредители са двете дружества - "Балкан" - Нови Искър и "Хеброс" - Харманли, Клуб по хокей на трева "Академик" - основан през същата година и 11 индивидуални членове.
Заради вътрешни неуредици и интриги развитието на хокея през първите години не съществува - вместо създаване на нови клубове и структури, дейността на федерацията се затваря и функционира без мисия и цели за бъдещето. Основни прояви през този период са Балканската конференция на Националните хокейни Асоциации - София (1994) и първото Балканско първенство по хокей за мъже - София (1995).
Едва след 2002 г се формират първите национални отбори при юношите и девойките. България става лидер на Балканите при подрастващите. На международно ниво България участва и организира множество Европейски и Балкански първенства, като най-голям успех за българския хокей е третото място на НО за девойки до 16 г. в Европейската купа на нациите - Трофи, София (2002) - 11 място в Европа.
През 2003 г ръководството на федерацията си поставя за мисия и цел - изграждане на нова спортна база за хокей, популяризиране и масовизиране на хокея, оптимизиране на организационно - административна структура, нормативна база, вътрешен и международен календар, подобряване на спортно-техническото ниво чрез издаване на методична литература, участие и организиране на семинари и курсове.

 
 

 

ХОКЕЙ НА ЛЕД

Хокеят на лед е отборен спорт, който се играе върху лед. Той се играе с шайба ( гумен диск ) с диаметър 76,2 мм ( 3 инча) и дебелина 2,54 см ( 1 инч). Игровото поле представлява правоъгълник с 61 м дължина и 30 м ширина, обградена от дървена или пластмасова ограда -мантинела, с височина 1,20 м. Самото игрище е разделено на зони. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки - височина 1,22 м и широчина 1,83 м, със зрраво опъната мрежа в задната част. Интересен факт е това, че може да се играе и в пространството зад вратата (между вратите и мантинелата). Игровото поле при отборите е по-малко от това при националните отбори и неслучайно резултатите понякога са баскетболни. На леда се състезават 5 полеви играчи - 3 нападатели (център и 2 крила) и 2 защитници (гардове), както и вратар. Обикновено на резервната скамейка седят поне още 2 "петици " , готови за смяна. Средно на мач един хокеист пробягва около 10 км. За това при тях смените са чести и могат да се правят по всяко време на мача. Играчите са снабдени с кънки за лед, но без зъбци, стик (ляв или десен, спямо това с коя е "водещата " ръка на играча) и комплект екип, който съдържа: каска с желязна маска или с визьор предпазващ лицевите части на играча ( при деца и младежи ненавършили пълнолетие е задължителна употребата на предпазител на врата ); нагръдник , наколенки , налакътници , гащи , с предпазни "кори " в тях , суспенсуар и чорапи . Крайната цел е победа , чрез отбелязани голове. Затова вратарят е един от най-важните играчи. Стикът му е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви,ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи; а на ръцете си има странни ръкавици - "лапа " ("тухла " ) за отбиване на удари и "човка " - оплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца - за ловене на шайбата. В хокея е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като го изблъскат с гърди, рамо или бедро или като го изтласкат в мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците.
Думата "хокей " вероятно произлиза от френското "hoquet " , което означава "гега на овчар " . С такива "геги " британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от Монреалския Университет и през 1878 г те съставили първите правила.
Хокеят на лед се оказал много зрелищна игра, която в началото на ХХ век била пренесена и в Европа под името "канадски хокей " . Дне с хокеят е един от най-популярните спортове в Русия, Канада, САЩ, Финландия, Чехия, Швеция, Словакия и Германия. Там хокеят има изградени традиции и силни вътрешни лиги, но световноизвестна та лига е NHL, националната хокейна лига на САЩ и Канада.
Началото на организираното хокейно движение у нас е поставено през 1949г., когато се провежда турнир по-случай V-тия конгрес на БКП с участието на няколко отбора. През 1952 г. е факт и първия държавен шампионат. Мачовете се играят в Рила, на езерото до хижа "Мусала". Участващите клубове са само от столицата - "Червено знаме", "Народна войска" (по-късно - ЦСКА), "Академик", "Строител" и "Ударник" (под това име се състезава "Славия" в периода 1950-1954г.). Шампион е отборът на "Червено знаме", а негов подгласник - "Ударник".
На столичното първенство през 1950 г. Студентите на "Академик" стават първенци. Липсата на изкуствени пързалки и климатичните условия не позволяват да се организират редовни първества. Това кара група ентусиасти през 1952 г. да се качат в подножието на хижа "Мусала", където на едно от рилските езера да поставят началото на организираните първенства. Може би това състезание ще намери място и в книгата за рекордите на Гинес, защото едва ли някой друг е провеждал своето първенство на такава надморска височина ! Отборът на "Академик" е в състав : Ангел Анвгелов , Любомир Нончев, Стоян Коларов, Иван Марковски, Валентин Калев, Ромео Антов, Конрад Павловски и Александър Михайлов и се класира на 3- то място.
През 1953г. шампионатът отново се провежда в Рила. Първо е организирано столичното първенство, в което взимат участие 7 отбора - "Червено знаме" , "Ударник" ("Славия"), "Академик", "Динамо" ("Левски"), ЦДНА (ЦСКА), "Локомотив" и "Строител".
Любопитни неща са ставали по онова време. Така например, мачът между "Червено знаме" и ЦДНА е прекратен 9 минути преди края на последната част при 2:0 за знаменосците, защото се е ...стъмнило. На другия ден срещата е доиграна и завършва 2:1 за "Червено знаме". Първите четири отбора в подреждането на София - "Червено знаме", ЦДНА, "Ударник" и "Строител" трябва да играят за определяне на шампиона на страната. От "Академик" обаче не са съгласни и подават жалба след загубата им от "Строител" с 2:3. Жалбата е уважена и "академиците" попадат във финалната четворка за сметка на "строителите".
На 26 февруари 1953г. тържествено е открито държавното първенство. На церемонията капитаните на четирите отбора-участници издигат флаговете на България и СССР. Напълно в духа на времето около ледената площадка са опънати и огромни портрети на тогавашните първи държавни и партийни ръководители. В хода на шампионата "Ударник" ("Славия") спечелва и трите си мача и взима титлата.
През 1954г. и столичното, и държавното първенство се провеждат на столичния колодрум. Финалната четворка този път е в състав - "Червено знаме", ЦДНА, "Строител" и "Ударник" ("Славия"). За втори път титлата става притежание на "Ударник". В края на същата година става факт поредното безумие. В спортното дружество "Ударник" решават, че хокеят на лед няма да бъде развиван и хокейният клуб е ...закрит, въпреки шампионските титли на отбора в две поредни години!
През 1955г. шампион е "Торпедо" (днешен "Локомотив"), а по-нататък се налага хегемонията на "Червено знаме" - неизменен шампион на страната за периода 1956 - 1961г. Изключението е през 1957г., когато не е проведен републикански шампионат.
През 1956 г. същият състав е попълнен с Димитър Тошков, Владимир Алексиев, Иван Венциславов, Тео Ризов, Никола Иванов, Спас Дагоров и Иван Налбантов и се нарежда на 2- ро място, като губи единствено от "Червено знаме". Поради липса на студено време следващото първество е през 1958 г, а студентите са отново втори.
През 1960 г. с построяването на изкуствената пързалка на стадион "Дружба" се отваря нова страница на хокея. В първенствата участват повече отбори. В шампионата за 1963 г. студентите са трети. В новата генерация са Ивайло Калев, Кирил Симеонов, Иван Янков, Димитър Андреев, Ц в етан Тошков , Дамян Дамянов, Иван и Михаил Георгиеви, Славчо Давидов. През 1960г. е построена първата пързалка с изкуствен лед - зимният стадион "Дружба" ( днешен "Юнак"). Същата година българският национален отбор записва и първия си международен мач - на 25 декември нашите губят от Унгария с 1:7.
През 1963г. пък националите ни участват за първи път на световно първенство - в група "С" (в Стокхолм, Швеция). Постигнати са някои добри резултати - победа над Белгия със 7:3 и равенство с Холандия - 3:3.
През 1962г. "Червено знаме" се влива в ЦСКА и в следващите години до 1967 включително, първенецът се казва ЦСКА "Червено знаме". През 1968г. се извършват нови преобразувания в спортните клубове и ЦСКА "Червено знаме" се трансформира в ЦСКА "Септемврийско знаме". Под това име хокейният отбор на "червеното" дружество става шампион за 1969г.
Два извънстолични клуба печелят титлата в края на 60-те години. През 1968 година шампион на България става "Металург" (Перник), а през 1970 - "Кракра" (Перник). От този период е и първият "внос" на чужди хокеисти в наши отбори - трима чехи играят с екипа на "Академик" и двама руснаци - в "Металург".
Едва след две десетилетия отново чужденци се появяват в българското първенство - през сезона 1989-1990г. четирима руснаци подсилват "Левски-Спартак", а трима идват в "Славия" .
През 1967г. националният ни отбор за втори път участва на световно първенство - отново в група "С". Надпреварата се провежда във Виена (Австрия) и българите се представят отлично - победи над Холандия (10:3) и Франция (3:2), а в крайното класиране нашите са трети.
В началото на 70-те години започва изграждането на още две ледени площадки с изкуствен лед в София - стадионите "Червено знаме" (на 4-ти км) и "Славия". И двата са завършени приблизително по едно и също време - през 1974г. По същото време е пусната в експлоатация и открита пързалка в Стара Загора. През 1979г. и Перник се сдобива със свой зимен стадион.
През 1975г. София за първи път е домакин на световно първенство за мъже! Нашите приемат отборите от група "С". България се класира на второ място и добива право на участие в група "В" на следващата година. От това време е и абсолютният рекорд по зрителска посещаемост на хокейна среща у нас. Около 8000 души наблюдават мача с Норвегия (2:2) на ст."Славия" (тогава пързалката на "белите" е открита и разполага само с покрив над леденото поле).
1976г. е историческа за българския хокей - националите играят за първи и единствен път на Олимпиада (в Инсбрук, Австрия). Регистрирани са 6 загуби от 6 мача. Същата година първа хокейна титла в историята си взима столичният "Левски" (тогава клубът носи името "Левски-Спартак"). Следва серия от няколко шампионски титли за левскарите - 1978-1982г. (през 1977г. шампион на България не е излъчен).
През 80-те години на миналия век шампионатите у нас са оспорвани, а три отбора са с изравнени възможности - ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия". В началото на същото десетилетие е построен Зимният дворец на спорта в Студентски град в столицата.
Една от сензациите на Олимпиадата в Лейк Плесид (1980) е победата на младият студентски хокеен тим на САЩ над абсолютния фаворит СССР. Срещата между двата отбора става световно известна с прозвището "чудото на леда". На финала американците побеждават Финландия и взимат златните медали.
През 1981 г. студентите още веднъж достигат до бронзовите медали.
"Червените" печелят първото място през 1983 и 1984г., а 1985г. носи първа титла за "белите" след 31-годишна пауза. През 1986г. ЦСКА отново е шампион и едва ли някой тогава е предполагал, че тази титла ще бъде последна (засега) в историята на армейците!
След 1987г. за период от 20 години първото място у нас е било притежание само на два отбора - "Славия" и "Левски". "Синьо-бялата" хегемония бе разчупена едва през 2006г., когато хокеен клуб "Академика" триумфира с титлата.
В началото на 90-те години хокеят на лед се намира в подем и в старата българска столица - Велико Търново. Апогеят е достигнат през 1994г., когато изграденият в града зимен стадион става арена на финалите на републиканското първенство за деца до 14г. Местният тим по хокей на лед "Етро-92" става шампион, надигравайки столичните "Славия" и "Левски". Домакините изиграват и две контроли с връстниците си от "Цървена звезда" като записват загуба (3:4) и победа (4:3).
През 1995г. София за втори път е домакин на световно първенство за мъже - отново в група "С". Участват 9 отбора, които са разделени в три групи по три тима. Нашите са в група с Китай и Казахстан. България губи от Китай с 2:4 и от Казахстан с 1:8. Двете загуби изпращат националите ни да играят за оставане в групата заедно с Югославия и Словения. Регистрирани са нови две загуби - 0:6 от югославския отбор и разгромно 1:14 срещу словенците. Пораженията означават само едно - българският отбор изпада в група "D". В следващите три години - 1996, 1997 и 1998г. националите ни играят в тази група. Едва при участието си през 1998г. в ЮАР те печелят първото място и се връщат отново в група "С".

Основите на хокея на лед в "Славия" са поставени още през 1948 г. В първото организирано републиканско първенство, проведено през 1952 г., "белите" (под името "Ударник") извоюват вицешампионската титла на страната. През следващата 1953 г. е спечелена и първата държавна титла. Успехът е повторен през 1954 г. В края на 1954 г. хокеят на лед е закрит в "бялото дружество" и се завръща през 1960 г., когато е възстановен. От 1985 г. "Славия" се утвърждава като водеща сила в хокея на лед у нас, извоювайки 14 шампионски титли. "Белите вълци" са Шампион на страната: - 16 пъти (рекорд) - 1953, 1954, 1985, 1987, 1988, 1991, 1993, 1994, 1996, 1997, 1998, 2000, 2001, 2002, 2004 и 2005 г; Вицешампион на страната: - 7 пъти -1984, 1990, 1992, 1995, 1999, 2003 и 2006 г; Бронзов медалист: - 2 пъти -1979 и 1986 г; Носител Купа на България 7 пъти -1992, 1993, 1994, 2001, 2002, 2003 и 2004 г; Купа на България - финалист - 3 пъти - 1990, 1991 и 2005 г; Купа на България - трето място - 3 пъти -1976, 1984 и 1986 г.
Известни хокеисти на "белите" през годините са: Димитър Войнов, Валентин Калев, Димитър Генков, Георги Страшимиров, Георги Апостолов, Пантелей Пантев, Георги Миланов, Ивайло Асенов, Йовко Терзиев, Пламен Веселинов, Антон Братанов, Роман Моргунов, Мартин Миланов, Ивайло Велев, Кирил Петров, Стилиян Зарев, Ценко Симов, Радослав Бонев, Цветан Михайлов, Георги Симеонов, Корнели Ангелов и Златко Зиновиев. Известни треньори: Пантелей Пантев, Мирослав Грасев, Валентин Калев и Андрей Забунов.
Безспорно най-голямото име на "белия" хокей в последните две десетилетия е това на Георги Миланов. Той е не само наставник на тима при спечелването на 12 титли и 7 купи от тима на "Славия", но и началник на направлението в клуба, както и на ледената пързалка. Клуб Кънки и Хокей на Лед "Славия" разполага със собствен зимен стадион с капацитет 2000 седящи места. Леденото поле е със стандартни размери - 30 х 60 метра, което позволява провеждане на национални и международни състезания по хокей на лед, фигурно пързаляне и шорттрек (бързо пързаляне с кънки на къса писта). На територията на стадиона има 12 модерно оборудвани съблекални, които са удобно свързани с леденото поле.

А сега да обърнем специално внимение към събитие, което обиколи всички медии - Женския т национален отбор на България по хокей на лед загуби с 0:82 от отбора на Словакия (2008)! Според някои коментатори и бизнесмени "Т ози "национален отбор" сигурно е бил съставен от пациенти на Пирогов на токчета "!

 
 

 

ХАНДБАЛ

Хандбалът е отборен олимпийски спорт. Играчите са разделени на два отбора с по 7 играча. Мачът продължава 60 минути (2 полувремета по 30 минути). Целта е да се отбележат колкото се може повече голове за да бъде победен съперника. Играчите държат малка топка в ръка и си я подават на игрище с дължина 40 метра и дължина 20 метра. Настилката е дървен паркет.
Първоначално хандбалът се появил през ХІХ в. в Дания, Германия и Швеция като помощен спорт при тренировките на футболистите. През 1910г. първи шведите дали името "хандбал" и регламентирали правилата, които и досега остават неизменени. Играта започва да се играе масово през 1920 г. Смята се че пободни игри са съществували в древна Гърция и Германия. Хандбалът става олимпийски спорт на олимпийските игри в Берлин (1936). През 1936г. е първият турнир, а през 1946 г . в Копенхаген, Дания се основава и Международната Федерация по Хандбал. От 1972г. хадбалът е официално включен към олимпийските спортове. Четири години по-късно е присъединен и женския турнир.
"Академик" е голямото огнище на играта ръчна топка е софийското студентско физкултурно дружество и всички висши учебни заведения от столицата. През 1958 г. студенти от ВИИ "Карл Маркс" проявяват интерес към хандбала. Сава Кръстанов, Радко Радков, Ангел Дойкин, Лъчезар Христов и Стоян Липушлиев поставят началото на играта с ръце и топка. Към тях се присъединяват Николай Крулев и Стоян Стоянов, а учителят по физическо възпитание от 18-а столична гимназия Кирил Тодоров, който по това време се е интересувал от хандбал, става и треньор на отбора. Първият правилник за играта е предоставен от проф. Петко Щерев, който по-късно става и първият председател на Бф Хандбал. Заниманията започват в малкия салон на ул. "Аксаков", на открито на колодрума. Новата игра завладява много хора и през 1959 г. е учредена и Българска федерация по хандбал. Изградена е секция в "Академик" под ръководството на Димитър Лютов и започват редовните първенства. От 1960 до 1964 г. представителният отбор на студентите е неизменен шампион.
През 1961 г. като популярен студентски спорт хандбалът е включен в програмата на общостудентските игри. Интересното е, че на следващата година почти всички инстуитути имат свои отбори. В републиканските първенства активна е ролята на ВИ Ф . Неговите състави под ръководството Ники Кръстев и Александър Върбанов са неизменно в първите редици. Те създават плеада от талантливи специалисти.
През 1971 г. на световното студентско първенство в Румъния за първи път се появ ява български отбор. П од ръководство на Александър Върбанов отборът се класира на 6- то място.

 
 

 

ШАХМАТ

Шахматът е игра за двама души. Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание и се организира от FIDE. Първата официална шахматна олимпиада е в Лондон (1927). През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.
Кирил Георгиев е световен шампион за юноши до 20 г. България е домакин на Европейско отборно първенство за мъже(1984). Националният отбор (жени) е втори на Олимпиадата в Солун и печели сребърните медали(1986), Катрин Аладжова става световна шампионка за девойки до 16 г. През 1989 г Антоанета Стефанова (до 10 г.), Веселин Топалов (до 14 г.), Катрин Аладжова (до 18 г.) и Васил Спасов (до 20 г.) стават световни шампиони!
В Мюнхен (1936) се провежда Турнир на нациите и България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21-во място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.
Георги Гешев е четирикратен шампион на България (1933, 1934, 1935 и 1936). Участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936), където изиграва 20 партии, а през 1974 г. сестра му Елена Гешева завещава къщата му на Българската федерация по шахмат.
Александър Цветков е първият ни международен майстор от 1950 г. Цветков е шесткратен шампион на България (1938, 1940, 1945, 1948, 1950 и 1951) и участва на 4 шахматни олимпиади. На неофициалната олимпиада в Мюнхен (1936) изиграва 18 партии. След приключване на състезателната си кариера е треньор в ЦСКА и е треньор е на отбора по шахмат за жени на олимпиадата в Меделин, Колумбия (1974), когато българките печелят бронзови медали.
Александър Кипров е шахматист, деятел и съдия. Участва в 2 шахматни олимпиади - неофициалната в Мюнхен (1936), където изиграва 19 партии и в Буенос Айрес (1939), където изиграва 13 партии. На 7-та олимпиада по кореспондентски шах е в отбора, спечелил сребърните медали.
Найден Войнов е български шахматист и деятел. След бомбардировките през 1944-та се заселва във Видин. Участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936), където изиграва 19 партии. През април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин в София.
Проф. Д-р Юрий Тошев е двукратен шампион на България (1942 и 1947). Участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936) и на Балканиадите (1946 и 1947). Играе на първенството по шахмат на Унгария (1943) и заема 6-то място.
Жак Франсез участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936), където изиграва 20 партии. Емигрира в Израел.
Хайнрих Макс участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936), където изиграва 18 партии. През 40-те години емигрира в Аржентина.
Андрей Малчев е шахматист и съдия. Участва на неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936), където изиграва 8 партии. През април 1936-та печели партията си с Александър Алехин в София. През 1985-та е главен съдия на мача между Анатоли Карпов и Гари Каспаров за титлата Световен шампион по шахмат.
Фердинанд Хоринек - Бай Фердо е шахматист, съдия и деятел от чешки произход. Той е първия председател на Българския шахматен съюз, учреден през 1928 г. По-късно при второто учредително събрание през 1931 г. е избран за подпредседател. Хоринек е в отбора на България за неофициалната шахматна олимпиада в Мюнхен (1936) като втора резерва, но не играе нито една партия. След освобождението на България (1878) семейството му - богати индустриалци, се премества да живее в София. Баща му Антон Хоринек заедно с Димитър Беров основава през 1906 г. в София фабрика за платове "Тъкачна фабрика Беров & Хоринек".
Милко Бобоцов е първият български гросмайстор. Той е международен майстор по шах (1960) и гросмайстор (1961). На отборната олимпиадата по шах в Лугано (1968) Бобоцов е бронзов медалист. На турнира в Сараево (1971) Бобоцов става първи, заедно с Давид Бронщайн и Милан Матулович.
Петър Великов е международен майстор (1975) и гросмайстор (1982). Най-високият му ЕЛО рейтинг е 2467, достигнат през октомври 2006 г. На Европейското юношеско първенство в Гронинген, Холандия (1972) печели бронзов медал. Великов участва в 4 шахматни олимпиади, където изиграва 34 партии и участва на 5 Балканиади по шахмат (1979, 1981, 1982, 1986 и 1990).
Кирил Георгиев е гросмайстор, към юли 2006 ЕЛО-коефициентът му е 2680, което го поставя на 2-ро място в България (след Веселин Топалов) и на 36-то в света. Кирил Георгиев печели Световното първенство за юноши (1983), а с това и звание международен майстор, завоюва и гросмайсторска титла (1985).
Д-р Николай Минев е шахматист, треньор и теоретик, международен майстор по шахмат от 1960 г, шампион на България (1953, 1965 и 1966) и участва в 6 шахматни олимпиади, където изиграва 84 партии. Живее в Сиатъл, САЩ и е автор е на редица теоретични книги по шахмат.
Никола Пъдевски е шахматист, гросмайстор и публицист. Участник е в 11 олимпиади и в повече от 50 международни турнири. Световен студентски шампион е в Будапеща (1959) и е четирикратен шампион на България (1954, 1955, 1962 и 1964), като през 1964 г. става и гросмайстор. На отборната олимпиадата по шах в Лугано (1968) Пъдевски е бронзов медалист.
Иван Радулов е шахматист, гросмайстор и републикански шампион, неколкократен участник в шахматни олимпиади, става международен майстор през 1968 г. и гросмайстор през 1972 г, печели международни турнири в Торемолинос (1971), Хелзинки (1972), Монтиля (1974), Баймок (1975) и Монтиля (1975). Участва в Междузоналния турнир в Ленинград (1973) и се класира се 12-ти.
Васил Спасов е шахматист, гросмайстор, петкратен шампион на България (1990, 1997, 2000, 2003 и 2008).
Антоанета Стефанова е световна шампионка по шахмат за жени (2004), а първата престижна награда получава, когато става световна шампионка по шахмат за девойки до 10-годишна възраст (1989). След това става европейска шампионка по ускорен шахмат за девойки до 14-годишна възраст. От 1994 г. е гросмайстор, а през 2002 г. е и международен гросмайстор при мъжете. Стефанова побеждава на финала за световната титла по шахмат за жени (2004).
Веселин Топалов е шахматист и гросмайстор, световен шампион за 2005-2006 г. версия ФИДЕ. През април (2006) Топалов оглавява ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО 2804. През юли 2006 продължава да е първи с върховото си постижение от 2813 точки, с което се нарежда на 2-ро място във вечната ранглиста сред само четирима шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 - Боби Фишер, Анатолий Карпов, Гари Каспаров, Владимир Крамник и Вишванатан Ананд. Топалов на 12 г. вече е майстор на спорта, а на 14 г. за Световната си титла е удостоен със званието международен майстор. На 17 години Топалов е гросмайстор. Има победи над всички супергросмайстори в света. През 2006 г. губи мача с Владимир Крамник (обединителен мач за световната шахматна корона) в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник. След скандалния мач Топалов веднага поиска реванш от Крамник. Веселин Топалов спечели супертурнира в Билбао (2008) , след като се наложи над Василий Иванчук (Украйна).
Георги Трингов е шахматист, международен майстор (1962) и вторият български гросмайстор (1963). Три пъти е бил шампион на България по шах (1963, 1981 и 1986 г.). Трингов е играл в 95 международни турнири. Световен студентски шампион по шах в Будапеща (1959). Заема 1-во място в зоналния турнир за световното първенство в Кечкемет, Унгария (1964). На отборната олимпиада по шах в Лугано (1968) Трингов е бронзов медалист.
Иван Чепаринов е шахматист, гросмайстор. Според ранглистата на ФИДЕ към януари 2008 г, неговият ЕЛО коефициент е 2713 т, което го поставя на 2-ро място в България, 19-то в света към горната дата и 33-то в света за всички времена. На 14 години, във Вайк ан Зее (2000) печели титла международен майстор, а на 18 г. гросмайсторска титла (2004). На шахматния турнир в Кория дел Рио (2004) Чепаринов завършва на 2-ро място.
Венка Асенова е шахматистка, международен майстор по шахмат при жените (1965) и гросмайстор при жените от (1986). Печели 5-то място на Шахматните олимпиади в Емен (1957), в Сплит (1963) и в Люблин (1969); 4-то място на Шахматната олимпиада в Скопие(1972) и 3-то място в Шахматната олимпиада в Меделин (1974).
Маргарита Войска е шахматистка, международен майстор (1985) и гросмайстор за жени (1987). Войска е 9-кратна шампионка на България по шахмат (1982, 1983, 1984, 1998, 2002, 2003, 2004, 2006 и 2007). Участва на 14 шахматни олимпиади, където изиграва 159 партии. Част е от отбора на България, спечелил сребърни медали в Солун (1984).
Здравко Милев е шахматист, международен майстор (1952). Милев е първият българин печелил 1-во място на международен турнир - в Букурещ (1951). Той е 3-кратен шампион на България по шахмат (1952, 1960 и 1961). Участва на 6 шахматни олимпиади, където изиграва 78 партии. Има 2 индивидуални медала - бронзов (1956) и сребърен (1964).
Евгени Ерменков е шахматист, гросмайстор. Петкратен шампион на България по шахмат (1973, 1975, 1976, 1979 и 1984). Играе на 10 Балканиади по шахмат (1976, 1977, 1978, 1979, 1980, 1986, 1988, 1990, 1993 и 1994). От 2003 г. се състезава за Палестина. Участва на 7 шахматни олимпиади, където изиграва 79 партии и има 3 индивидуални медала - бронзов (1990), златен (2004) и сребърен (2006). Ерменков е официален коментатор на турнира М-Тел Мастърс.
Владимир Георгиев е шахматист, състезаващ се за Република Македония от 2002 г. Георгиев е многократен юношески шампион на България и европейски вицешампион (1992). Участва на 4 шахматни олимпиади, където изиграва 46 партии. На олимпиадата в Калвия (2004) печели сребърен медал.
Антонина Георгиева-Драгашевич (на сръбски: Антонина Георгиева-Драгашевић) е българска шахматистка, международен майстор за жени от 1972 г. Живее в Белград от 1978 г. Антонина е четирикратна шампионка на България по шахмат (1968, 1970, 1971 и 1977 г.). Участва на 4 шахматни олимпиади за отбора на България и на една за Югославия. Изиграва 49 партии.
Младите надежди трупат сериозен актив и всяват респект у всички съперници по международните турнири и форуми: Кирпиян Бербатов, Борислав Иванов, Иван Тетимов, Георги Чепандов, Иван Коцалов, Александър Монев, Сашко Андреев, Валентин Йотов, Владимир Георгиев, Венцислав Инкьов, Васил Спасов, Пламен Младенов, Милен Василев, Красимир Русев, Валери Лилов, Елица Раева, Мария Велчева, Ива Виденова, Момчил Николов, Евгени Янев, Владимир Петков...

 
 

 

ШАХБОКС

Шахбоксът е спорт, който съчетава шахмата с бокса. Една от целите му е концепцията за "mens sana in corpore sano " ("здрав дух в здраво тяло " ).
Срещата между двамата съперници се състои от 6 рунда шахмат и 5 рунда бокс, като се започва с четириминутна игра на шах, след което се продължава с 2- минутен бокс, и т.н. След всеки рунд има 1 минута пауза, през която съперниците имат време да свалят ръкавиците си. Играе се бърз шах, като общото времетраене на шахматната среща е 12 минути.
Съперниците могат да спечелят срещата чрез нокаут, мат или по решение на съдията. Ако 12-те минути на единия състезател свършат, другият печели.
Идеята води началото си от карикатуриста Енки Билал, когато в произведението си "Froid-Equateur" от 1992 г. важна роля играе шахбоксов мач. Тази идея се реализира през пролетта на 2003 от холандския художник Йепе Рубинг Жокера. Шахбоксът е организиран от Световната организация по шахбокс, чието мото е "Битките се водят на ринга, а войните се провеждат на дъската". Първият световен шампионат е проведен през 2003 в Амстердам и е спечелен от самия Йепе Рубинг. Първото европейско първенство по шахбокс се състои в Берлин на 1 октомври 2005, като Тихомир Тичко Тигъра (България) побеждава Андреас Шнайдер (Германия) след победа на българина в седмия рунд. Тихомир Атанасов Доврамаджиев - Тичко е български шахматист от Варна и първият европейски шампион по шахбокс в тежка категория. ЕЛО 2342 (2005).

 
 

 

ШЕЙНИ

Шейните в улей са високоскоростен атрактивен леден спорт. Включени са в програмата на Зимните олимпийски игри в Инсбрук ( 1964 ) . Дисциплините са три: едноместни шейни мъже, едноместни шейни жени и двуместни шейни мъже. Скоростта при спускане е в порядъка на 120 - 140 км/ч. Времеизмерването е с точност до 1 хилядна част от секундата. Голямо значение, при шейните в улей, се придава на аеродинамичния дизайн на шейната и на специфичната позиция и екипировка на атлета. Спускането се осъществява по специално изградено съоръжение, от прави участъци и виражи, притежаващо охладителна инсталация. Шейните на естествени трасета са спорт с динамична техника на управление. Пистата, върху която се извършва спускането е природнозаледена планинска местност. Състои се от прави участъци, "S" комбинации, леви и десни завои (без изкуствено задигане във вид на виражи). Оградена е от обезопазяващи мантинели. Шейната, както и спецификата на управление, са коренно различни от тези при улея. Плазовете са изключително остри и при плъзгането прорязват ледената повърхност, като така придават устойчивост на шейната и състезатезателя при завоите. Основен елемент, при техниката на естествени трасета, е намаляването на скоростта в определени участъци. Осъществява се чрез съприкосновението на шиповете на състезателните обувки, с леда.
Шейните са олимпийски спорт (шейните в улей). Голям медиен интерес към шейните в улей се наблюдава единствено при участие на български състезатели в Олимпийските игри. През останалото време шейните страдат от слабо медийно отразяване. След като спортната дисциплина е в структурата на НСА, вече на този вид зимен спорт се дава възможност за по-висока гласност и популярност, най - вече в спортните среди.
България има участия на състезатели по шейни в три Зимни олимпийски игри. В Калгари (1988) българи дебютират на олимпийската надпревара при спортните шейни. При жените стартира Симонета Рашева, а на двойка при мъжете се пускат Митко Бачев и Красимир Каменов. България изпраща 27 спортисти. Нито един от тях не стига до медалите. В двойката шейни Красимир Каменов и Митко Бачев се класират последни. Симонета Рачева и Йордан Йорданов в индивидуалното спускане не стигат до предни позиции. В Албервил ( 1992 ) , участват Албена Здравкова и дуетът Елко и Иван Карачолови. Албена Здравкова се класира последна. Елко и Иван Карачолови се класират 17-ти. На Олимпиадата в Торино, ( 2006 ) Петър Илиев се класира 31-ви.
Организираното провеждане на състезания по шейни в България се осъществява в началото на 70-те години. Българската федерация по шейни (Българска Федерация по Шейни Улей и Естествени трасета) се сформира през 1985 г. Тогава за първи път България взима участие в международни състезания по шейни в улей. БФШ е официален представител на организирания шейни спорт в България, член е на Международната федерация по шейни (FIL). Под ръководството на Българската федерация се провежда вътрешно първенство по шейни на естествени трасета за възрастовите групи: момичета, момчета; девойки младша въсраст, юноши младша възраст; девойки старша възраст, юноши старша възраст; жени и мъже.
В Национален парк Витоша е изградена писта за шейни на естествени трасета, в местността "Марина поляна" близо до хижа "Звездица". Развиването на шейните като спортно усъвършенстване към НСА се осъществява предимно чрез силови тренировки в спортни зали, както и с тренировъчни спускания по пистата за естествени трасета край хижа "Звездица".

 
 

 

ШОРТРЕК

Шорттрекът е олимпийски спорт, който се провежда на 111-метрова кръгла писта. За по-голяма стабилност при завоите състезателят се опира с ръка на леда и така запазва равновесие при високата скорост. Интересна част от състезанието са различните тактики, които се прилагат от спортистите. Борбата за първото място налага различни стратегии - забавяне, забързване, изпреварване. Победителите се определят след поредица от състезателни серии, в които само класиралите се на челните места продължават в надпреварата. При индивидуалните състезания във всяка серия се надпреварват от 4 до 8 състезателя като при по-късите дистанции те са по-малко, а при дългите - повече. От тях само първите двама или трима продължават в следващия етап.
Името шорттрек се превежда на български като "къса писта" (111 метра), докато класическата ледена писта за бързо пързаляне с кънки е 400 метра.
Шорттрекът е олимпийски спорт от Игрите в Албервил (1992). Първоначално държавата, която доминира над всички в шорттрека, е Канада, но това се променя и в днес Китай, Южна Корея и Япония постигат най-големите успехи.
На игрите в Солт Лейк Сити (2002) много участници в състезанията по шорт трек и ски-бягане бяха дисквлифицирани по различни съображения (включително заловените с допинг руски ски-бегачки, заради чието наказание Русия заплаши да напусне игрите). Отнет бе и златният медал на испанецът от немски произход Йохан Мюлег. Един от най-запомнящите се моменти на Игрите се случва именно на трасето за шорт-трек. Австралиецът Стивън Бредбъри, носител на бронзов медал с щафетата на страната си от Олимпиадата в Лилехамер (1994), далеч не е сочен сред фаворитите. Той изостава още в полуфиналната серия, но все пак успява да достигне до финала, след като съперниците му се сблъскват. Там той също е далеч от темпото на съперниците си, но най-неочаквано и четиримата други участници във финала се сблъскват, оставяйки го съвсем необезпокояван да пресече финалната линия и така да вземе най-неочаквания златен медал на Игрите. Това е не само първото злато за Австралия, а и първото, за която и да е страна от Южното полукълбо в историята на Зимните Олимпийски Игри. Представянето на България (26 души) е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал. Евгения Раданова извоюва два медала - сребърен на 500 и бронзов на 1500 м.
Българската делегация заминава за Игрите в Торино (2006) с 21 спортисти, а цялата българска делегация наброява общо 53 души. Единственият медал за България спечели Евгения Раданова в дисциплината 500 м шорттрек. Тя спечели сребърния медал. Раданова печели европейската титла на 500 м през 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 година, а през 1999 и 2005 остана втора. Тя е световна рекордьорка в тази дисциплина. През пролетта на 2003 Раданова обяви решението си през лятото да участва в състезания по колоездене на шосе, а през зимата - да печели медали в шорттрека и остана в историята като първата българска спортистка, участвала и на зимни, и на летни игри. Сред мъжете засега у нас това се е удавало единствено на Александър Шаламанов. В Скуо Вали ( 1960 ) той се изявява като скиор алпиец, а само няколко месеца по-късно е на Летните игри в Рим (1960) е футболист от националния отбор. В края на ноември 2001 г. Жени и нейна съотборничка падат заедно на леда по време на тренировка в Германия. Лицето и е срязано дълбоко на две места от кънките. Въпреки тежката физическа и психологическа травма, Раданова успява бързо и със завидна воля да се справи с последиците, завръщайки се отново в челните редици на международния шорттрек.
Длъжни сме да споменем и другите състезатили в шортрека - Марина Георгиева-Николова, Гергана Пацова, Даниела Иванова, Кристина Вутева, Нели Цанкова, Рая Захариева, Петя Георгиева, Кирил Пандов, Асен Пандов, Асен Йорданов, Виктор Димитров, Цветан Цанков, Петър Петров, Тони Попов.

 
 

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ