СОВИ И ОРЛИ В НЕБЕТО НАД СОФИЯ

Три хижи на Витоша иска да обедини в комплекс Българският туристически съюз (БТС), за да се обучават в тях ученици като в "зелено училище" или курсове по ски. Идеята беше обсъдена от общинските съветници в комисията по екология на СОС.
Съюзът стопанисва хижите "Борова гора" и "Планинска песен" и иска да присъедини към тях и хижа "Боерица", за да се оформи детският комплекс. В него едновременно ще могат да пребивават около 80 деца от 1 - ви до 4-ти клас. В замяна на правото да стопанисват "Боерица", от съюза ще изградят до средата на 2010-а пречиствателна станция за отпадните води на комплекса. Вече е започнало изграждането на подобни съоръжения за хижите "Тинтява" и "Планинец".
Туристическият съюз стопанисва 270 хижи в страната, от които 85 се ремонтират. Организацията се грижи и за 12 туристически спални на Витоша.

Столицата ни е един от европейските градове
с най-голямо птиче разнообразие - над 300 вида

Въпреки смога, шума, честите бракониерски набези или точни попадения на малчугани с прашки, почти всички видове сови, орли и още стотици видове пернати могат да бъдат видяни в небето, парковете и градините на столицата. Според специалистите София е един от европейските градове, който може да се похвали с най-голям брой птици на своята територия.
В столицата живеят близо 300 вида птици от регистрираните в България 420, съобщи Йордан Христов от Българското дружество за защита на птиците.
Местообитанията на птиците са различни в зависимост от видовете, като някои от тях могат да бъдат видяни по време на миграция-такъв е например случаят с малкия креслив орел. Според Христов,

който отговаря за мониторинга над птиците в цялата страна, в рамките на София живеят и видове, които са защитени от световната Червена книга, като ливадния дърдарец и полубеловратата мухоловка. Най-сериозно представителство като вид обаче, особено в района между Казичене и Костинброд, имат совите. Представители на това семейство са забелязвани дори и по дървета в центъра на София.
Домашната кукумявка пък може да бъде забелязана освен в парковете, и по покривите и антените на блоковете в крайните квартали. Ако се заслушат вечер, столичани лесно могат да чуят пронизителния крясък на пернатия нощен ловец.
Със семейството на совите е свързан и един интересен парадокс. Орнитолозите предупреждават - ако намерите малка сова, по никакъв начин не я пипайте. Йордан Христов разказва, че след като навършат определена възраст, малките сови самоволно напускат гнездото, още преди да са се научили да летят. Опасността в случая е, че най-често родителите им се навъртат около тях. Затова ако се умилите над паднала от гнездото совичка, докато се разхождате из Борисовата градина например и решите да я вдигнете, филмът на Хичкок "Птиците" може да стане реалност и в центъра на София.
Друг от най-големите столични паркове - "Южният парк", е приютил истинско птиче съкровище - около 65 вида птици, от които 29 са защитени със Закона за биологичното разнообразие, а 2 вида са вписани в Червената книга на България. Там могат да се видят зеленоглава патица, зеленоножка, крещалец, малък воден бик - в районите на изкуствените езера, които са основно в южната част на парка. От широкоразпространените видове птици, в парка през различните сезони могат да се видят и разпознаят лесно даже от децата зеленият кълвач, големият пъстър кълвач, обикновената чинка, големият синигер, дългоопашатият синигер, синият синигер, лъскавоглавият синигер, щиглецът, зелениката.
От Българското дружество за защита на птиците са организирали и специален проект "Моят зелен град", който запознава децата с разнообразието от птици в София. На сайта на проекта пък можете да разберете как да направите къщичка или хранилка за птиците, за да може столицата наистина да бъде "зелен град".  

Пет от 18-те екопътеки в Банкя са възстановени. Те са популярни сред туристите още от миналия век, пояснява Столичната община, която е подновила екопътеките. Общата им дължина е над 37 км, разположени са в Люлин планина и са маркирани с указателни табели и стрелки по цялата дължина, за да бъдат достъпни както за местните жители, така и за гостите на града, които не познават добре местностите.
Маршрутите "Пътеката на здравето", "Дивотински манастир Св . Троица", "Есперанто", "Св. Петка" и "Бобош" са леснодостъпни и всеки от тях може да се преброди в рамките на преход около 2 ч. По време на разходката туристите могат да видят зайци, катерици, таралежи и дори лисици и диви котки и много видове птици. Сред забележителностите по трасето на пътеките са "Вазовият Дъб" - любимото място за почивка на Иван Вазов, както и няколко действащи манастира и църкви - манастирът "Св. Троица", клисурският манастир "Св. Петка Параскева", манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" и манастирът "Св. Петка".
Манастирът "Св. Троица" се намира на 5 км югозападно от Банкя. Основан е по времето на цар Петър през Х в. През Средновековието е важен просветен център. През турското робство неколкократно е опожаряван и възстановяван. В началото на ХІХ в. в него е създадено килийно училище. Тук е отсядал и Васил Левски. Основно е ремонтиран.
Клисурският манастир "Св. Петка Параскева" е разположен над с. Клисура. Възникнал е преди повече от 3 века на билния превал край стария път от София за Брезник.
Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий", наричан още и "Св. Крал", се намира на 5 км югозападно от Горна баня. Споменаван е още през ХV в. По време на турското робство е бил ограбван и опожаряван неколкократно, но след това възстановяван. Сега функционира само малката черква. Непосредствено над с. Владая се намира и малъкият манастир "Св. Петка", който също е обновен.