"Няма толкова добре подготвена експедиция досега. Ние се готвихме за това повече от две години. С Кирил Досков тръгнахме към върха с мисълта, че това може да са последните ни стъпки. От тази страна, от където ние катерехме вече имаше един смъртен случай през 1979 година, загубихме и Христо Проданов. Решихме да вървим, въпреки снегът, който натрупа преди атаката. Тръгнехме без въже и без излишен багаж, дори оставих джобното си ножче в базовия лагер, за да не ми тежи. Това е една хубава приказка, която имам шанса да мога да си припомням". Експедицията на българските алпинисти приключва с успех - на 9 май 1984 година за първи път българи стъпват на "покрива на света", изкачвайки Еверест за 6 часа и 11 минути по най-трудното трасе. Времето, за което е качен върха, е своебразен рекорд, а освен българите и една словашка експедиция, никой не е стъпвал на Еверест по западния гребен.
"50 години е добър момент за преосмисляне на нещата. Аз мисля, че още имам място в алпинизма и мога да издържа поне още 10 години, ако нещо не ми мине път . Добре съм физически, поддържам добра форма, имам мотивация и планове, които мисля да осъществя . Не бих искал да съм ръководител на експедиция до К2, а искам да се кача на върха", заяви Николай Петков.
На награжзавено присъства и Дойчин Боянов, който през 2004 година участва в експедицията посветена на 20 години от първото изкачване на Еверест от българи и покори върха без кислороден апарат.
През 2009-та Дойчин Боянов и Николай Петков планират съвместни експедиции за изкачване на два осемхилядника за един сезон.
"Алпинизмът в света в момента се развива в две посоки - едната е комерсиалната - организирането на различни експедиции за любители, но планината тази година взе повече от 10 жертви. Другата посока на развитие е спортната, с по-екстремни изживявания и добрата подготовка, защото в крайна сметка е минало времето на "колекциониране на осемхилядници".