ИЗЛОЖЕНОТО В ЯПОНИЯ ТРАКИЙСКО СЪКРОВИЩЕ
ГЕНЕРИРА РЕКОРДНИ ПРИХОДИ

Приходите на България от изложбата
на тракийски златни съкровища в Япония
са достигнали 2.5 милиона лева.

" Изложбата ще продължи до юни . Повечето български изложби в чужбина генерират приходи между 300 000 и 500 000 лева . И тази година НИМ ще организира множество изложби по морето през лятото. От юни до септември в Бургас ще бъде изложена експозицията на българските златни съкровища . България ще се представи и в Москва. От 2 септември до края на октомври там ще бъдат представени около 100 български икони" , каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.

Но каква е историята на златното съкровище от Панагюрище?
Н а 8 декември 1949 година трима братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови, работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са открити деветте съда от Панагюрското съкровище , които са изработени от чисто злато , а общото им тегло е малко над 6 кг. Най-големият съд е амфора - ритон, има и 7 по - малки ритона - 3 с формата на животински глави, 3 с формата на амазонки и 1 - като портмоне с формата на козел. Последният съд е фиала. От надпис върху фиалата се съди, че са изработени в Лапсакос на Дарданелите.
Съкровището се датира от III в пр. Хр. Историците предполагат, че съдовете са били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино, чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид сервизът е непълен. Не е ясно дали са принадлежали на местен тракийски владетел или просто са донесени по тези земи от търговец или са военна плячка. Богатата украса по съдове изобразява множество сцени от гръцката митология.


ТУРИСТ МЕДИА