през 11 век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Св. Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови. * "Света Неделя" е православна църква в София, катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Коручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета. През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в смисъл "Св. Неделя". В храмът "Св. Неделя", през 1460 г. са пренесени тленните останки на рашкия крал Стефан Урош II. Оттогава народът го нарича "Свети Крал". Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в. Пострадала от пожар през 1856 г., църквата възкръсва от пепелта след 8 години, за да бъде разрушена отново на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на ген. Константин Георгиев. След атентата църквата е възстановена в днешния си вид, но резбованият иконостас на майстор Антон Станишев е унищожен. През 1915 г. в южната открита галерия на храма е погребан българският екзарх Йосиф I, където и до днес се намира гробът му. * Храмът "Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, една от емблематичните сгради на града. Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), трае дълги години, като е осветен пред 1913 г, в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в "Ал. Невски"). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II. Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. * Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е православна църква, която e катедрален храм на българския патриарх. Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата "Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г, четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. |
|---|