СПОРЕД ИНСТИТУТЪТ ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА СОФИЯ НЕ Е СВЕТОВНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Институтът за паметниците на културата преценил, че центърът не е ценен, че да кандидатства пред ЮНЕСКО.
Подозират семераци да се строи без ограничения

Идеалният център на София няма да кандидатства за списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство!
Националният институт за паметниците на културата (НИПК) е преценил, че той няма достатъчно качества да претендира за тази почетна титла, която ще привлече много туристи. Факт е , че голяма част от сградите и исторически обекти в столицата са вписани още преди години в дневниците под номера в ЮНЕСКО!
Според НИПК столичният център не отговаря на критериите на ЮНЕСКО за изключителна световна значимост. Не представлява социо-културен феномен, оказал изключително въздействие на Балканите. Историческите пластове били изявени фрагментарно, без обща идея, за да отговарят на изискването за голяма зничимост за развитието на архитектурата или монументалното изкуство. Археологическите находки не били изключителни свидетелства за културна традиция или за развиващи се или изчезнали цивилизации и не съдържали уникални архитетектурни или строителни факти. От института обясняват, че ЮНЕСКО била препоръчала да се ограничат предложенията от европейски градове, тъй като те били прекалено силно представени в списъка със световното културно наследство.
За капак Институтът е изпратил отрицателното си становище до общината, съобщи съветникът от ДСБ Вили Лилков по време на сесията на Столичния общински съвет. По негово предложение СОС възложи на 11 декември 2008 кметът Борисов да подготви документи за кандидатстване. Трябваше да се направи план на идеалния център и програма за реставрация на археологическите забележителности. Сред тях попадат амфитеатърът на бул. "Ал . Дондуков" и Западната порта на Сердика, която е под площада между президентството и Министерския съвет.
Превръщането на центъра в културен паметник трябваше да ограничи строителството и ремонтите на сградите в района. Отрицателното становище на практика блокира кандидатурата на София, тъй като единствено институтът има право да прави експертни оценки. Отказът на НИПК е оправдание на общината да не прави нищо за съхранението на археологическите ценности, коментира Вили Лилков. Според него от института не желаели да се разделят с ключовата си роля при даването на разрешения за строеж и реконструкция на сгради. За да се опази археологическото наследство има предложение да се обяви двегодишна забрана за строителство в центъра. Главният архитект на София Петър Диков определи идеята за мораториума като неразумна във време на криза.

Ние от Sport & LiFe Magazine си правим труда да покажем някои "незначителни" сгради намиращи в центъра на столицата. Ако някой спи и подписва важни и значими за много граждани документи, умишлено спъва развитието, реставрацията и достъпа до тези исторически сгради, то той трябва да поеме отговорност за действията си! Недопустимо е във времето, в което живеем да не обръщаме вниманието си към културата и традициите, защото шансовете ни да се съхраним намаляват в пъти! Тези "незначителни и на парче паметници" ако бяха в Рим едва ли щяха с лека ръка да ги отхвърлят от която и да било класация даваща шанс за туризъм, културен обмен, история и национално самочувствие!

Уважаеми читатели,
Представяме Ви малка част от историческото и културно наследство на София, което задължително трябва да остане и след нас!

* Софийската крепост била изградена през ІІ век, като след това укрепленията били многократно преустойвани и ремонтирани. Крепостта е обхващала района очертан от днешните улици "Леге, "Алабин", "Позитано", "Вашингтон", "Екзарх Йосиф" и "Сердика". Крепостните стени са изградени от камък и тухли, с кръгли, а по-късно с триъгълни и кръгли кули.

* Св. София е православен храм в българската столица София, втората най-стара църква в града след ротондата Св. Георги. Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Днес базиликата "Света София" е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

* Църквата "Георги Победоносец" се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. "Константинов квартал" на Сердика-Средец където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла, в главната си част и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .

* Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

* Баня баши джамия се намира в центъра на София. Тя е била построена със средствата на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах в памет на починалата му съпруга. Въз основа на надписа на входа изграждането на джамията се отнася към 974г. от Хаджира (1566-1567г). Сградата е четириъгълна, с голям централен купол. При входа има пристройка (тетимме) с три малки кубета, а в близост до нея се намира минарето на джамията. Построена е от османския архитект Синан. Стените й са иззидани от редуващи се дялан камък и червени тухли. На четирите ъгъла, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини.

* "Света Петка Самарджийска" е православна църква в София, разположена в близост до катедралата Св. Неделя. Църквата е построена

през 11 век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Св. Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

* "Света Неделя" е православна църква в София, катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Коручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета. През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в смисъл "Св. Неделя". В храмът "Св. Неделя", през 1460 г. са пренесени тленните останки на рашкия крал Стефан Урош II. Оттогава народът го нарича "Свети Крал". Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в. Пострадала от пожар през 1856 г., църквата възкръсва от пепелта след 8 години, за да бъде разрушена отново на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на ген. Константин Георгиев. След атентата църквата е възстановена в днешния си вид, но резбованият иконостас на майстор Антон Станишев е унищожен. През 1915 г. в южната открита галерия на храма е погребан българският екзарх Йосиф I, където и до днес се намира гробът му.

* Храмът "Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, една от емблематичните сгради на града. Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), трае дълги години, като е осветен пред 1913 г, в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в "Ал. Невски"). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II. Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година.

* Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е православна църква, която e катедрален храм на българския патриарх. Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата "Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г, четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Wikipedia-Sofia-Bulgaria