Идеалният център на София няма да кандидатства за списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство!
Националният институт за паметниците на културата (НИПК) е преценил, че той няма достатъчно качества да претендира за тази почетна титла, която ще привлече много туристи. Факт е , че голяма част от сградите и исторически обекти в столицата са вписани още преди години в дневниците под номера в ЮНЕСКО!
Според НИПК столичният център не отговаря на критериите на ЮНЕСКО за изключителна световна значимост. Не представлява социо-културен феномен, оказал изключително въздействие на Балканите. Историческите пластове били изявени фрагментарно, без обща идея, за да отговарят на изискването за голяма зничимост за развитието на архитектурата или монументалното изкуство. Археологическите находки не били изключителни свидетелства за културна традиция или за развиващи се или изчезнали цивилизации и не съдържали уникални архитетектурни или строителни факти. От института обясняват, че ЮНЕСКО била препоръчала да се ограничат предложенията от европейски градове, тъй като те били прекалено силно представени в списъка със световното културно наследство.
За капак Институтът е изпратил отрицателното си становище до общината, съобщи съветникът от ДСБ Вили Лилков по време на сесията на Столичния общински съвет. По негово предложение СОС възложи на 11 декември 2008 кметът Борисов да подготви документи за кандидатстване. Трябваше да се направи план на идеалния център и програма за реставрация на археологическите забележителности. Сред тях попадат амфитеатърът на бул. "Ал . Дондуков" и Западната порта на Сердика, която е под площада между президентството и Министерския съвет.
Превръщането на центъра в културен паметник трябваше да ограничи строителството и ремонтите на сградите в района. Отрицателното становище на практика блокира кандидатурата на София, тъй като единствено институтът има право да прави експертни оценки. Отказът на НИПК е оправдание на общината да не прави нищо за съхранението на археологическите ценности, коментира Вили Лилков. Според него от института не желаели да се разделят с ключовата си роля при даването на разрешения за строеж и реконструкция на сгради. За да се опази археологическото наследство има предложение да се обяви двегодишна забрана за строителство в центъра. Главният архитект на София Петър Диков определи идеята за мораториума като неразумна във време на криза.

Ние от Sport & LiFe Magazine си правим труда да покажем някои "незначителни" сгради намиращи в центъра на столицата. Ако някой спи и подписва важни и значими за много граждани документи, умишлено спъва развитието, реставрацията и достъпа до тези исторически сгради, то той трябва да поеме отговорност за действията си! Недопустимо е във времето, в което живеем да не обръщаме вниманието си към културата и традициите, защото шансовете ни да се съхраним намаляват в пъти! Тези "незначителни и на парче паметници" ако бяха в Рим едва ли щяха с лека ръка да ги отхвърлят от която и да било класация даваща шанс за туризъм, културен обмен, история и национално самочувствие!

Уважаеми читатели,
Представяме Ви малка част от историческото и културно наследство на София, което задължително трябва да остане и след нас!

* Софийската крепост била изградена през ІІ век, като след това укрепленията били многократно преустойвани и ремонтирани. Крепостта е обхващала района очертан от днешните улици "Леге, "Алабин", "Позитано", "Вашингтон", "Екзарх Йосиф" и "Сердика". Крепостните стени са изградени от камък и тухли, с кръгли, а по-късно с триъгълни и кръгли кули.

* Св. София е православен храм в българската столица София, втората най-стара църква в града след ротондата Св. Георги. Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Днес базиликата "Света София" е една от най-значимите архитектурни ценности запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

* Църквата "Георги Победоносец" се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. "Константинов квартал" на Сердика-Средец където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла, в главната си част и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .

* Боянската църква "Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Фреските на Боянския майстор Вълчан се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

* Баня баши джамия се намира в центъра на София. Тя е била построена със средствата на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах в памет на починалата му съпруга. Въз основа на надписа на входа изграждането на джамията се отнася към 974г. от Хаджира (1566-1567г). Сградата е четириъгълна, с голям централен купол. При входа има пристройка (тетимме) с три малки кубета, а в близост до нея се намира минарето на джамията. Построена е от османския архитект Синан. Стените й са иззидани от редуващи се дялан камък и червени тухли. На четирите ъгъла, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръчи са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини.

* "Света Петка Самарджийска" е православна църква в София, разположена в близост до катедралата Св. Неделя. Църквата е построена