Какво знаем за Белоградчишките скали?
Белоградчи шките скали се намират в Северозападна България и е сред най-труднодостъпните дестинации в Европа! Тук не е възможно да преминаваме отнякъде и за някъде, а трябва да дойдем именно до тук, з ащото по-нататък, след Белоградчик, пътят и България - свършват !
"... Алпите, Пиринеите, най-дивните планини на Тирол и Швейцария не могат да предложат такава гледка. Гигантските червени стълбове, издигащи се от двете страни на издълбан път, под който подскача с малки водопади пенлив поток, дърветата увиснали на страхотна височина, като че всеки момент готови да паднат, безкрайна самота, нарушавана само от полета на орли и лешояди - всичко това би направило впечатление дори на най-закоравялата душа...", пише френският пътешественик Адолф Бланки през 1841.

Това, което той вижда, са остатъците от античния римски път, свързвал имперската столица с Дунав (тогава Истър) и Мизия с Адриатика. Там са и основите на древно тракийско светилище. Над днешния Белоградчик в скалите се издига Римската крепост, която през първите векове сл . Хр . охранява пътя. Това е и лятната резиденция на цар Иван Страцимир, там през 14 в. е издградена и Малката Света гора - духовният център на Видинското царство. Малката и на няколко пъти достроявана от българите и турците Белоградчишката крепост е единствената запазена и действаща до началото на съвременната история крепост в България. От нейната най-висока точка се открива гледка към Белоградчишките скали, застинали във вечността на Стара планина.
Червените скали на Белоградчик са формирани преди 230 милиона години и са приблизително на една възраст с две от най-големите планински вериги в света - Алпите и Хималаите. Под натиска на тектоничните процеси при създаването на високите планини, утайката от дъното на някогашно море се напуква и на повърхността са изхвърлени червени пясъчници от по-долен пласт. Пейзажът е дорисуван от ерозията, която настойчиво в продължение на милиони години оформя лицата, ушите, брадите и носовете на днешните персонажи с трогателни имена - Ученичката, Монасите, Орелът, Динозавърът, Бендида, Адам и Ева, Конникът, Монасите, Мъдрецът, Римският войник, Заекът , Мечката ...
Белоградчишките скали крият десетки легенди, а с южети и герои се трупат около мног овековната история на крепостта. Много от скалите са "кръстени" на персонажи в разкази от това време. Независимо от драматичната красота на Белограчишкото каменно поле, хората се опитват да "съживят" скалите като живописна тълпа, в която преобладават самодиви, страстни монахини, нежни красавици и чувствителните им поклонници , вещици, главорези, проклети игуменки и монаси и ревниви съпрузи. Скалите са запечатали или моменти на изпепеляваща страст, или на възмездие. В дъното е Бела - магьосница с ослепително бяло лице , която има куче на име Скала, което пък може да превръща живите същества в камъни, след като допре лапите си до тях. С ъс способност та си да влияе на Скала, Бела е създателка на повечето от вкаменените фигури в парка. Развръзката настъпва, когато Бела моли Скала да превърне самата нея в камък, за да спре да страда по загубения любим Миджур. Скала, като истински и верен приятел вкаменява Бела и след това и себе си. Една от любимите легенди е за Коменданта - високата скала, която се вижда вдясно от портата. Това е история за приятелството между турци и българи , въпреки враждебните отношения между поробители и поробени в Империята. Разказва се за последния турски комендант на крепостта - Али, който спасява българско дете и го отглежда , после дете то бяга в планината, става хайдутин и е убито. Али няколко пъти успява да предотврати насилие срещу българи и след навлизането на руската войска през 1878 г. се оттегля в Турция . Али се завръща заможен в града години по-късно и умира в него . Ниските порти на определени места пък имат друго обяснение: п рез 1850, след провалило се въстание, в Крепостта се извършва масова екзекуция. Р азказва се, че турците са карали българите да преминават през ниска вратичка, а от другата страна ги е очаквал палач с добре наточен ятаган. Ученичката също си има история. Легендата за нея е, че се превръща в камък, след като е първо прелъстена, а след това изоставена. Друг драматичен персонаж, наказан заради любовта си, е Монахинята. Тя се влюбва в зографа Скалин, който реставрира икони в манастира. Омагьосан от красотата й, той решава да нарисува очите й на мястото на изтритите очи на Богородица. От това М онахинята ослепява, но тръгва след него и решава да прекрати с отшелническия си живот. Тогава нейните сестри правят заговор с ъс свещеници и я осъждат на бой с камшици. Игуменка та първа вдига ръка, но не успява да убие Монахинята и се превръща в скала. Същото се случва и със Скалин, който се спуска да й помогне - превръща се в скала. Същото се случва и на останалите монахини и свещеници . Има още една странна история за Разбойник. Т ой бил зъл и убива л за удоволствие, но остаря л сам . Всички се страхували от него и затова никой не искал и да го заговори. Тогава Разбойникът решил да живее до чешмата, от която течала отровната вода. Но се случила грешка - Разбойникът убил конник, който също бил айдук! Изведнъж от чешмата потекла чиста вода и грехът на Разбойникът бил отмит...