Тук е момента да си спомним и за великият Никола Станчев. В света има един единствен борец, спечелил олимпийска титла само с убедителни победи с туш. Това е мъжът от странджанското село Твърдица, който открива българската златна серия на най-престижните международни игри - първият ни Олимпиец Никола Станчев Николов. Кольо Станчев или бай Кольо, както го наричат някои, е роден на 11 ноември 1930 г. в село Твърдица (Област Бургас). През 1956 г. става олимпийски шампион по борба свободен стил в категория до 79 кг. в Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Сензацията гръмва още в първата среща на Станчев, който побеждава с 2 на 0 точки сочения за сигурен шампион гризински борец. Във втората се изправя срещу японския съзтетезател, когото два пъти е побеждавал с туш, в Полша през 1955 г. и непосредствено преди Олимпиадата на турнира за световната купа в Турция. При едно прехвърляне обаче, след което го тушира, австралийскиге съдии отсъждат победа за японеца. Според тогавашния правилник след такава загуба, за да спечели титлата, борецът е трябвало до финала, а и на него включително да побеждава само с туш. Никой никога няма да си спомни името на съдията, жестоко "поразял" надеждите ни за първо олимпийско злато, но 50 години по-късно, ние трябва да сме му благодарни, защото с това негово отсъждане започва красивата приказка за българския спорт. Така се създава първият ни Герой ! Бай Кольо, както го познават поколенията борци след него, със сигурност си спомня думите на треньора Райко Петров след срещата: "Само с туш трябва да побеждаваш, за да продължиш". Идва ред на срещата с германския борец. Станчев два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. И в двете срещи германецът се "крие" по тепиха и оставя българинът да напада. Затова за да го тушира, трябва да го надхитри. Срещата започва, а нашият се прави на отчаян и примирен със загубата. Немецът връхлита, а той само се отбранява. След няколко остри атаки, от българската скамейка се чува "Давай!" и след секунда германецът е в туш. На полуфинал 26-годишният Станчев среща 36-годишния ветеран Лимбланд от Швеция, който също трябва да бие с туш за да се прокрадне до финала. За надхитряне и дума не може да става, шведът има толкова международни срещи, колкото целият български отбор още не е изиграл. Затова пресата на Никола започва от първата секунда на срещата. 3 секунди преди гонга, когато надеждата за победа вече се стопява, Лимбланд "прелита" над странджанското момче и е забит в туш. Във финалната среща, за да има истински щастлив край, Никола Станчев се изправя срещу непобедимия американец Дейвид Хоч. За малко мачове наистина важи терминът "здрава борба", но този е от тях. Според правилника всеки от борците трябва да остане в партер 30 секунди, докато противникът му се опита да го тушира. Пръв в партер е българинът. Хоч го хваща в най-добрата си хватка "вълчи капан" и след секунди от носа на Никола вече тече кръв, заради липса на кислород. "В този момент щях да се откажа", споделя той по-късно. Но... съдиите бият гонга за лекарска почивка. И непобеденият Хоч застава в партер. Хватката, с която Станчев отвоюва 90% от победите си е "Чарека". Тя му носи успех и този път, като ударът в земята на 80-ина килограмовото тяло на американеца е толкова силен, че след обявяването на победата той остава неподвижен на тепиха. ЗЛАТО! След триумфалното завръщане в България Никола продължава да се бори. Единайсет пъти е шампион на България - 8 пъти на свободна и 3 на класическа борба. Печели и Балканската титла. Но на други първенства не участва. 15 години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва, се отдава на семейния живот и народните борби. |
|---|